Имението О'Калагън

[ продължение от тази история ]

След около час из задръстванията и натоварения трафик на Ню Йорк, Алек и Никол вече се намираха пред къщата й в Горен Ийст Сайд. Той слезе първи от колата и изтича да й отвори вратата.

- Да бъдеш джентълмен е едно от нещата, които никога няма да излязат от мода - усмихна се тя.

След това влязоха вътре. Никол се кимна на рецепциониста и двамата с Алек намърдаха в асансьора, в непосредствена близост един до друг. Тя натисна копчето за последния етаж и вратите се затвориха. Силният парфюм на Алек бързо изпълни цялото тясно помещение и момичето се зачуди дали не се къпе в прекрасния му аромат. След още няколко секунди вратите се отвориха и вече бяха пред апартамента й.

- Живея отделно от нашите. - поясни тя. - Апартаментът не е голям, но на мен това пространство ми е предостатъчно. Пък и живея сама...

Изричайки това, кучето й Брейди се затича към нея и започна да лае.

- Е, почти сама - допълни тя и се ухили. - Това е Брейди.

Никол го гушна в себе си, хвана Алек за ръката и го поведе към хола.
Той вплете пръстите си в нейните и ги стисна леко.

- Е, настани се удобно... Искаш ли нещо за пиене?

След като най-накрая стигнаха, Алек слезе от колата и изтича до вратата на Никол, като я отвори и й помогна да излезе. Скоро вече бяха притиснати един до друг от малкото пространство в асансьора. Алек прехапа леко устната си, искаше му се да целуне Никол, но се сдържа. Щом влязоха в апартамента ги посрещна едно малко кученце, което Никол представи като Брейди. След което модела хвана Алек за ръката, като той преплете пръстите си с нейните.
- Е, настани се удобно... Искаш ли нещо за пиене? - попита тя, като го бутна леко на дивана.
-Мисля че, за сега напитките които поехме в Старбъкс ми стигат. - засмя се той и погали кученцето което се настани до него:
-Сладур. - засмя се Алек и го потупа по главата, след което погледна Никол:
-Е, когато си готова, аз съм тук. - усмихна се актьора и огледа апартамента.

- Добре, оставям ви... Алек, после ще те разведа из апартамента - каза тя.

Никол се затича към банята на другия край на коридора, смъкна една хавлия от най-горния рафт и влезе в душ кабината. Пусна горещата вода до възможно най-опасната за човешко същество температура. Имаше нужда от разхлаждане и само така можеше да се уравновеси с топлинните вълни, които я удряха когато бе край Алек. Спомни си за преди малко, когато бе хванала ръката му - сякаш по вените й течеше ток, а не кръв.

Никак не си помагаш, момиче... Мисли за нещо друго, мисли..!

Тя насапуниса врата и цялото си лице, за да измие гадния фон дьо тен от Космо и изплакна косата си от пяната. Трябваше да побърза. След минутка напусна задушевната пара на кабината и се озова пред огледалото, където се среса набързо. Изсуши косата си за отрицателно време и се обърна да се облече.

По дяволите, къде са дрехите!? Беше забравила да си вземе чисти. Сега трябваше да прекоси целия коридор, включително и хола, за да стигне до дрешника в нейната стая.

Алек пак ще реши, че го съблазнявам... Е, какво пък.

Вървеше боса по мокета в коридора и се спря пред хола. Подаде си главата и надникна вътре, където Алек и Брейди си играеха. Тя се усмихна, но в този момент момчето се обърна и я видя. Преди да е успял й каже нещо, тя му направи знак, че отива в съседната стая и притича пред него по хавлия, оставяйки го с увиснало чене.

Никол напусна стаята, и остави Алек в приятната компания на Брейди. Той обичаше тези животни - бяха предани, мили и игриви. Актьора се засмя при поредния номер на кученцето и го потупа по главата:
-Нямам какво да ти дам, приятел, но когато собственичката ти се върне, ще й кажа че си си заслужил награда. - засмя се Алек и отново погали животното. То излая, гледайки в друга посока. Момчето се обърна и видя Никол, и то по хавлия. Докато се усети беше зяпнал и модела се разсмя, след което му поясни че отива да си вземе дрехи, като заприпка към отсрещната врата. "Ооо, няма да ти се размине толкова лесно" - помисли си Алек и се изправи, препречвайки й пътя. Тя се спря рязко и го погледна, а той й се усмихна възможно най-чаровно. "Е, Алек, сега е момента. Действай преди да си го загубил!" - каза си той на ум и сложи едната си ръка на бузата на Никол, а с другата обгърна леко талията й, придърпвайки я към себе си, той впи жадно устни в нейните. И ето я, целувката която искаше още щом тя разля моката си върху пуловера му. Макар да мус е искаше момента да продължи, той отдели устни от нейните и я погледна в очите, след което сведе глава и й направи път да мине:
-Свободна си да си вземеш дрехи. - ухили се той и зачака някаква реакция от Никол.

Алек препречи пътя й и тя нямаше как да го заобиколи. Ръцету ме се озоваха на кръстчето й и той я придърпа леко към себе си. В миг погали бузата й, а в следващия устните му се озоваха върху нейните. Изненадана, Никол отвърна на целувката му и се притисна още по-силно към него. Цялата настръхна, а той прокара нежно пръсти по врата й...

После се отдръпна от нея и тя отвори очи.

- Свободна си да си вземеш дрехи.

- Аз пък си мислех, че предпочиташ да съм по хавлия.. - отвърна тя.

Усмихна му се дяволито и отиде да се облече.

Когато влезе в гардеробната и притвори вратата зад себе си, Никол докосна с пръсти устните си, сякаш търсеше следи от целувката. Как й се искаше да се върне обратно в хола и да го награби... После се засмя сама на мисълта си и облече бельо. Сложи си първите дънки, които мерна по рафтовете, а от закачалките свали черна туника с дълги ръкави и дълбоко деколте. Грабна и едни бели ботушки и отиде пред тоалетката, където сложи малко черен молив за очи, спирала и гланц за устни с лек блясък. После се върна отново в другата стая при Алек.

- Е, вече съм готова. - усмихна му се тя.

След като Никол влезе в гардеробната, Алек се запъти към дивана на който стоеше малкото кученце. Седна на него и зачака Никол, която се оказа доста по-бърза от останалите момичета и за няма 15 минути беше излязла и готова. Актьора се усмихна на момичето и се изправи, като тръгна към нея:
-Ще се отбием ли през вкъщи, за да сменя пуловера, или да тръгваме нанякъде? - той повдигна едната си вежда и се засмя леко. В този момент му се искаше отново да целуне Никол, но реши да изчака поне още малко, като в главата му се изготви план, и за да скрие задоволството си от решението което беше взел той огледа апартамента, или по-точно хола. След което върна погледа си на Никол и изчака отговора й.

Най-после Алек прояви интерес към пуловера си, нищо, че вече бяха обиколили целия град и той ходеше с огромно бяло петно от сметана върху кашмира. Никол се зачуди какво биха си помислили папараците и жълтата преса, когато ги видяха заедно и то в този вид. А и със сигурност щяха да очакват включване от Клюкарката.

- Ти видя моя дом, сега е ред аз да видя имението на Хендриксън. - каза тя и обу ботушките си.

Вече бе взела Брейди в ръцете си, за да му сложи каишката, когато Алек отвори вратата и излязоха от апартамента.

[историята продължава тук ]

[ продължение от Южният парк ]

Алек още беснееше, когато влязоха в имението. Рецепционистът ги погледна съмнително - едва ли очакваше да се върнат отново.

- Добър вечер, Рик. - подпря се тя на барплота. - Може ли една малка услуга?

Рик кимна.

- Ако нашите ме търсят, кажи им, че съм отишла на рожденния ден на Парис Хилтън и че ме няма..

- Но, г-це О'Калагън, той е през февруари - днес пристигна поканата Ви.

Никол извъртя очи, а Алек едва се удържа да не се разсмее.

- Тогава им кажи, че съм на среща с италианския посланник! Или че съм отишла на сърф в Австралия! - отвърна тя с явно раздразнение.

- Но Австралия е на другия край на света..

Какво умопомрачително заключение..

- Просто им кажи да не ме безпокоят! - едва не се развика тя. Беше много издразнена от случката в парка и може би леко си го изкара на Рик, който не схващаше намека й.

Той отново кимна и Никол и Алек се отправиха към асансьора. Вратите се затвориха, кучетата бяха кротки и настъпи тишина. Момичето се подпря на стената и затвори очи, а от гърдите й се изтръгна огромна въздишка. Алек само я прегърна, без да казва нищо.

Пристигнаха и Никол отвори вратата на апартамента си. Влезе вътре, съблече якето си и го метна небрежно на закачалката. После пое и това, на Алек, и му каза:

- Кухнята е точно насреща, виж какво има в хладилника и дали ще ти трябват някакви допълнителни продукти. Аз отивам да запаля камината и да се обадя на агентката си да я предупредя за папараците. - и тръгна към стаята си.

Когато стигнаха до апартамента на Никол, Алек си отдъхна поне малко. Щом влязоха вътре, тя му обясни къде е кухнята и че отива да се обади на агента си. Той кимна и тръгна към кухнята, щом влезе вътре, отиде до хладилника и извади нужните продукти за пилето със четирите вида сирена. Обезкости пилето, настърга сирената и го сложи да се пече, след което започна да приготвя крем брюлето. Когато всичко беше сложено да се приготвя, Алек взе телефона си и звънна на негови агент:
-Здравей, имаме малък проблем. Опитай се да направиш всичко възможно, да не изкарат нещата извън контекст.
-Какво е станало?
-Когато го публикуват ще разбереш, но ще е нещо от типа "Актьора Алекзандър Хендриксън се натиска с модел на Виктория Сикрет". Боже Виктория ще ме обезглави.
-Много си прав за обезглавяването. - каза агента му и приключи разговора, точно в момента в който Никол влезе:
-Нещата се готвят, имаш ли червено вино? - каза Алек, опитвайки се да си придаде по-спокоен вид.

Никол остави чантата си на леглото, на което Брейди и Брендън вече се бяха излегнали мързеливо, и извади телефона си.

- Ало, Никол, всичко наред ли е?
- Не съвсем... можеш ли да говориш?
- Слушам те, скъпа, какво е станало?
- Много е дълга историята, ще я оставим за друг път, но папараците са замесени, а по възможност и Клюкарката.
- Оу.
- Независимо какво публикуват за мен и Алекзандър Хендриксън, отбягвай всякакви неуместни и неудобни въпроси, чу ли?
- Чакай, чакай... Алекзандър Хендриксън... актьора!?!? Онзи, плейбойчето...?!
- Същият.
- Брааааво, момичето ми!

Никол се засмя.

- Оставям си компютъра включен, прати информацията веднага, щом излезе...
- Добре, Никол. Дочуване.

Моделът отиде до библиотеката, където бе компютърът й и го включи. Засега всичко бе нормално. Няколко нови имейла от приятели, нищо повече.

После се запъти към гардеробната да си потърси нещо по-леко, и без друго, цялото това напрежение в момента я задушаваше. Поразмърда закачалките и попадна на това

Е, нали му обещах изненади... - помисли си тя.

Облече я веднага и се погледна в огледалото, прехапвайки устни.

Само да не му прилошее... - засмя се на собствета си мисъл.

Върна се в кухнята при Алек, който май също говореше по телефона, но щом влезе мигновено прибра мобилния си в джоба.

- Нещата се готвят, имаш ли червено вино? - попита той и се обърна към нея.

- Мда... в ето този шкаф е. - доближи се до него и се надигна на пръсти, взимайки бутилката в ръце

-Мда... в ето този шкаф е. - Никол се доближи до него, надигна се на пръсити и взе бутилката. Беше толкова близо, че той можеше да усети парфюма й, който го караше да я иска все повече. Алекзандър стисна устни и пое бутилката:
-Позволи на мен. - усмихна се полувинчато той и махна тапата, като наля от червената течност в две кристални чаши. Още откакто бе започнала кариерата му, той ненавиждаше папараците, а днес просто бяха прекалили. Но все пак както бе казал някой си, всичко хубаво си имаше край, а роматичният им ден наистина бе към своя край. "Хайде, Алек, стегни се, и й покажи че ти пука за нея!" -заповяда си той и придърпа Никол към себе си, подавайки й едната чаша:
-Извинявай че се ядосах така. - усмихна се той и вдигна своята чаша във въздуха:
-За нас, и за странната ни, но хубава среща в Старбъкс. - усмихна се той и отпи от виното си, след което се облегна на плота и придърпа Никол към себе си:
-Е, това първата изненада ли е? Секси рокличка, върху модел на Виктория, това влудява всяко мъжко сърце. - засмя се той и прегърна момичето през кръста, с двете си ръце.

Алек вдигна тост за странната им среща в Старбъкс и я придърпа към себе си.

- Тогава нека да не е последната ни - усмихна се тя, макар и последната дума да заседна в гърлото й. Мисълта, че това бе краят, я натъжаваше невъобразимо много...

Тя се усмихна, за да разсее лошите мисли и отпиха от чашите си.

- Е, това първата изненада ли е? Секси рокличка, върху модел на Виктория, това влудява всяко мъжко сърце. - запита я той.

- Може би... - загатна тя и след кратка пауза продължи - Алек, има ме полугола на билбордове из целия град, не мисля, че точно тялото ми може да те изненада...

След което положи глава на гърдите му и се сгуши в него, затвори очи, вдишвайки леко от божествения му парфюм.

Алек се засмя и погали косата й:
-И ето това показва, че грешиш. - тя вдигна глава и погледна Алек който погали лицето й с палец и отново заговори:
-Нека ти обясня, малка част от .... мъжаката логика. Това че полуголото ти тяло е на билбордове, не означава нищо. Просто е... без значение. Но това някой да има в ръцете си, така де, модел на Виктория, това вече си е постижение. И ето заради този факт, тялото ти може да изненада всеки. - усмихна се той и отново гушна момичето, след което докосна брадичката й, и повдигна леко главата й, като бързо целуна устните й. Харесваше му да я целува. За него тя не беше поредната бройка, тя беше нещо повече, а това го караше да се чувства така сякаш е спечелил някой Оскар, макар че нямаше място за сравнение. Тя беше нещо по-невероятно дори и от статуетката, признта за най-престижна награда.

Никол стоеше и го слушаше, като не сваляше поглед от него… Беше толкова изваян и божествен, почти нереален. А това, че тя бе в неговите обятия, го правеше още по-невероятен.

- А има ли значение това, че сега държа най-желания ерген в Ню Йорк? - за пореден път моделът си позволи да го целуне, само че много по-страстно и настойчиво.

Мисълта, че това може да е една от последните им целувки тормозеше съзнанието й непрекъснато.

О, спри се! Мисли за момента. Живей за момента...!

Ники леко се отдръпна и той понечи отново да я целуне, но тя сложи пръст на устните му и се притисна силно към него, прошепвайки в ухото му:

- Не бързай... Всяко нещо по реда си.. - топлият й дъх се сблъска с кожата му и той потрепери в ръцете й, после тя леко захапа врата му.

-А има ли значение това, че сега държа най-желания ерген в Ню Йорк? - попита Никол, и Алек се засмя. След което тя си позволи да го целуне, беше малко неочаквано, тъй като Алекзандър вече беше свикнал той да е първи, откъм целувките:
-Не се чувствам като най-желан ерген, така че - не, няма значение. - засмя се той и понечи да я целуне, когато тя сложи пръст върху устните му. Погледна го право в очите и го предупреди да не бърза, точно когато той щеше да се засмее и да направи така, че все пак да получи тази целувка, фурната изпищя:
-Виждаш ли как ми действаш? Забравям това което готвя. И току-виж си решила, че не ставам за готвач. - засмя се той и отиде към фурната. Отвори я и изкара тавата покрита с фолио, което бързо отви. В цялата стая се разнесе невероятен аромат:
-Ники, би ли сложила десерта в хладилника? - попита той докато махаше ръкавиците, с които бе извадил пилето.

- Виждаш ли как ми действаш? Забравям това което готвя. И току-виж си решила, че не ставам за готвач. - засмя се той и отиде да извади пилето.

О, Алек, само ако знаеше ти как ми действаш...

Сложи тавата върху барплота - беше нахлузил онези огромни смешни готварски ръкавици и изглеждаше супер сладък. После отви фолиото от пилето като истински професионалист и я помоли да прибере крема в хладилника.

- Е, на готварски курсове ли си бил или просто ти е вроден талант? - попита го Ники, докато поръсваше кофичките с крем брюле с пудра зарах и ягодов сироп. След това сложи по две малинки във всяка формичка и ги прибра в хладилника.

- Очевидно ти се отдават и много други изкуства, освен актьорското - допълни тя и седна върху плота до него, кръстосвайки крака. Пое чашата си с вино и отново отпи от нея.

-Нека кажем, че просто знам някои рецепти. - засмя се Алек и погледна Никол, която седна на плота до него:
-Не ме хвали докато не си опитала. - намигна й той и се премести при нея, оставяйки храната да поизстине, преди да я опитат. Погледна я в шоколадовите очи и се усмихна, искаше му се да я целуне, но имаше някакви съмнения, че тя няма да му даде, затова докосна нослето й с пръст и погали косата й:
-Така, къде е масата, за да започнем да ядем? - попита Алек и отново отиде до храната, след което погледна Ники, и й се усмихна. Не искаше този ден да свършва, но с всяка минута се приближаваха към края му. "Мисли си за нещо хубаво, Алек... Ники... Да, Ники, мисли за нея" - каза си той и кимна едва забележимо.

- Така, къде е масата, за да започнем да ядем? - попита Алек.

Ники леко се шашардиса:

- О, по дяволите, каква ужасна домакиня съм... Забравих приборите ... - скочи от плота, избута леко актьора встрани и отиде до чекмеджето с прибори.

Набързо извади две чинии и един голям поднос за пилето, които остави на плота до Алек. Той се зае да го прехвърля от тавата върху подноса, а през това време тя нареди приборите на масата. Когато видя, че той бе тръгнал да сервира на масата, му изтръгна подноса от ръцете и го избута леко с таза си.

- Чакай, чакай... - засмя се тя. - Трябва ни малко въображение.

Момичето извади от хладнилника нарязаната и овкусена маруля, която си бе приготвила за салата по-рано сутринта, и малко бурканче с маслини. С къдравата маруля описа голяма окръжност около пилето и сложи по няколко маслинки във всеки ъгъл на подноса.

- Така баба ми го правеше, когато бях малка и прекарвах летата си в Лондон. - обясни тя и му се усмихна - Е, господин Хендриксън, моля, сервирайте!

Никол сложи прибори и украси пилето с маруля, след което извика Алек, за да сервира. Той се усмихна и влезе в трапезарията, като типичен келнер, с лявата ръка зад гърба, а в дясната подноса с пилето. Остави храната на масата и тъкмо се канеше да седне, когато телефона му иззвъня:
-Да?
-Здравей, Алек. - гласа на агента му прозвуча разтревожен. Алек направи знак на Никол да изчака, и той отиде в кухнята:
-Да, какво има?
-Излязоха снимки... Как може да си толкова непредпазив?
-Беше, неволна грешка, няма да се повтори.... просто тя... тя е различна..
-Никол О'Калагън? Знаеш на кой е дъщеря нали? Мислиш ли какво ще стане?!
-Стига, ще се справим, репутацията ми не за пръв път е нарушавана. Помниш ли случая във онзи клуб, със трите момичета? - не последва отговор, агента му затвори и Алек стисна силно телефона.Отиде до мивката и наплиска лицето си с вода. След което се върна в трапезарията, където Никол го посрещна с въпросителен поглед:
-Пресата работи бързо, вече има метериали. - поясни й той и седна на масата. Искаше му се тя на не му действаше така, да не го превръщаше в безразсъден глупак, но явно това беше любовта, макар и да не бе сигурен дали беше любов. Той вдигна леко глава и погледна Ники, като й се усмихна:
-Да се надяваме, че "най-желания ерген", няма да бъде убит от Виктория. - засмя се той и сложи малко пиле в чинията на Никол.

Алек излезе разтревожен от стаята.

Какво ли бе станало, кой ли му се обади?

Никол отвори един шкаф над хладилника и извади две големи свещи, които запали - романтично или не, трябваше да разсее натрапчивите мисли, които напираха в главата й - че за толкова кратко време се бе привързала към него невъобразимо много, че им оставаха вероятно още няколко часа заедно, че когато пресата публикува снимките от следобеда, окончателно всичко ще приключи и ще бъде поредната авантюра на Алекзандър Хендриксън...

Момчето влезе в стаята и тя се обърна към него с объркано изражение.

- Пресата работи бързо, вече има метериали. - поясни й той и седна на масата.

- Очакваше се. - отвърна тя. - И двамата сме свикнали...

Сега оставаше и Клюкарката...

- Да се надяваме, че "най-желания ерген", няма да бъде убит от Виктория. - рече той и се засмя, слагайки й малко от пилето.

- Не се тревожи за Виктория - не е нейна работа какво правя аз в личния си живот. Пък и не застрашавам компанията по никакъв начин. - усмихна му се плахо тя.

Замисли се за останалите модели от бранша - наркотици, побоища, разводи... Никол също имаше своите лоши моменти, но бе същинско бижу в сравнение с тях. Пък и умееше да си пази репутацията, с някои изключения. Тя набучи на вилицата си малка хапка от пилето и едва няколко секунди след това, можа да продума:

- Божествено е... ! - каза тя, докато сиренето се топеше в устата й.

-Божествено е! - каза Никол ,след като опита пилето. Алек се усмихна и поклати глава:
-Радвам се, че ти харесва. - каза той и стана от стола си, след което отиде до нея, целуна я за секунда и й направи знак да изчака. Влезе в кухнята и взе виното, заедно със една купа. Когато се върна, отново целуна леко Никол и постави виното и купата на масата, отваряйки похлупака й:
-Това е сос "Ала Хендриксън". - поясни той и се засмя, след което сложи малко от соса, върху пилето на Никол. След което седна на мястото си и отпи от виното си:
-Не искам този ден да свършва. - изрече той, преди да осъзнае, че вместо на ум той го каза на глас. Погледна Никол и й се усмихна чаровно, след което набързо изяде порцията си.

- Не искам този ден да свършва. - изрече той и се
усмихна чаровно на момичето, след което набързо изяде порцията си.

За пръв път на Никол й бе толкова трудно да отвърне на усмивката му. В очите й се появи тъга и тя не можеше дори да погледне към невероятното ястие, което той и бе сготвил, камо ли да продължи да яде. Имаше чувство, че сърцето й бе заседнало в гърлото и не можеше да си поеме дъх. Щом изрече това всички онези мисли отпреди малко нахлуха отново в съзнанието й, а думите му я прорязаха като нож, вместо да й дарят поне малко душевен покой...

Преди да е позволила на Алек да я попита какво й има, тя стана, заобиколи масата и седна в скута му.

- Мислех, че съм само аз... - едва промълви тя. - И не знаеш колко бях ужасена от това...

Всичко бе започнало като игра, но обикновено Никол не се вживяваше толкова в игрите. За нея вече бе прекалено късно да напусне и прекалено истинско, за да пусне Алек да си отиде.

Тя седна в скута му и прошепна:
-Мислех, че съм само аз... И не знаеш колко бях ужасена от това... - той се усмихна и погали косата й. Изглеждаше толкова красива, и толкова... отчаяна от факта, че това може би бяха последните им часове заедно. Без да чака повече той целуна Никол по-страстно от всякога. Едната мъ ръка погали гърба й, а другата се спусна към бедрото й. Не искаше да забрави за нея, макар че бе сигурен, че агентът му ще настоява да направи точно това. И точно поради този факт, Алек искаше да покаже на Никол колко много държи на нея, и колко много тя го промени, само за тези няколко часа.

Той не каза нищо, а влага премрежи погледа й. Тишината, която настъпи, не бе толкова болезнена, колкото думите, които оставаха неизречени. Алек само се усхмихна на казаното от нея и започна да я целува.

Какво означава това? ... Ще ме остави ли? ... А дали ще остане?

Сълзите й напираха все повече и повече и в мига, в който тя затвори очи и се вкопчи в ризата му, те започнаха да падат една по една. Той я притискаше все по-близо към себе си и двамата отпиваха от сълзите й...

- Моля те, не си отивай - прошепна тя срещу лицето му, но не смееше да отвори очи и да срещне погледа му.

Не знаеше дали щеше да го понесе.