Имението О'Калагън

Той притисна Никол към себе си, след което повдигна леко лицето й и избърса сълзите, капещи от красивите й очи:
-Какво стана с онова момиче с което се запознах? Не искам да плачеш, няма да те оставя. - той я прегърна силно, и целуна нежно врата й, като продължи нагоре и бързо намери устните й. Прекъсна за малко целувката и погледна шоколадовите й очи:
-Е освен ако ти не поискаш да го направя. - засмя се той, и отново целуна момичето в скута си.

- Какво стана с онова момиче с което се запознах?

Взе й ума, това стана.

- Изгуби се... някъде между игрите и целувките ти. - отвърна тя.

- Не искам да плачеш, няма да те оставя. - прегърна я силно и продължи да я целува, а после допълни -Е освен ако ти не поискаш да го направя.

Защо бих пожелала това?!

Тя попи с пръсти солената вода от очите си, която Алек вече бе изсушил с целувки от устните й и му кимна отрицателно с глава.

Устните им отново се сляха, а Алек я взе в ръцете си и се изправи.

След поредната целувка, Алек я взе на ръце и се насочи към стаята й. Тъй като не знаеше къде се намира, реши да действа по интуиция. Подмина първата врата, и отвори втората, където имаше легло. Устните му се разтеглиха в самодоволна усмивка, и това разсмя Никол, която го бутна леко:
-Виждаш ли, весела ми харесваш повече. - усмихна й се той и погали лицето й, след което я целуна за пореден път. Влезе в стаята и бутна с крак вратата, за да не влязат отново кучетата. Положи внимателно Никол на леглото и разкопча ризата си, като отдолу остана по бял потник. След което започна да я целува нежно по устните и врата.

Алек я понесе на ръце към спалнята й, а тя се разсмя на тромавите му движения и маневри.

- Виждаш ли, весела ми харесваш повече. - усмихна й се мило той.

Защо се бе разплакала така? Беше детинско и манипулативно, но тя не бе в сила да контролира емоциите си. Когато беше с него, не можеше да разпознае себе си.

Алек нежно я положи на леглото и съблече ризата си, захвърляйки я настрани, и остана по бял потник.

- Съжалявам, ще се наложи да съблечеш и това. - каза Никол между целувките им.

Алек само се усмихна и прекъсна за момент поредната им целувка. Надигна се леко и съблече потника:
-Така как е? - засмя се той и отново долепи устни до нейните, без да й дава възможност да отговори. Прокара ръката си по тялото й, и я вплете в косата й, продължавайки да я целува:
-Твоята нощничка, също няма да е нужна. - каза той и целуна врата на Никол.

Алек се отдръпна, за да съблече и потника си, под който се откри изваяното му тяло и после отново се наведе към нея, за да я целуне.

Никол долепи ръце към корема на момчето и погали плочките му. Определено трябваше да се досети, че след прекрасния ден, който прекараха заедно, вечерта щеше да бъде дори още по-невероятна, особено ако завършваше по този начин.

- Твоята нощничка, също няма да е нужна. - каза той.

Момичето свали презрамките, а останалото, и без друго неприлично късо, парче плат свлече надолу и изхлузи с крака, оставайки само по оскъдно черно бельо. Тялото на Алек отново се долепи към нейното и тя прокара ръце по гърба му. В миг той се озова под нея и устните й се спуснаха надолу по мускулестата му гръд, а после пак се върнаха на неговите.

Никол искаше да му даде цялото си тяло и душа и не само за тази вечер. Нищо не бе по-сладко от момента, в който тя осъзна, че бе негова и че той бе само и единствено нейн.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Беше някъде 3 след полунощ, а те все още лежаха под завивките, без да са заспивали. Никол се бе сгушила в Алек, а той галеше леко с пръсти гърба й и ги спускаше чак до кръста й обратно нагоре по гръбнака й. Тя леко потреперваше от гъделичкането и от време на време, отваряше очи и се вглеждаше в неговите.

- Ммм... хубаво е... тук.. сега.. ние... - промълви тя тихо, не смеейки да наруши идеалната тишина, а след миг отново се целуваха.

Забравихме крема брюле! - сепна се тя в миг.

И скочи от леглото, издърпвайки чаршафа от Алек и обвивайки се с него, изтича към кухнята.

Както си лежаха, съвсем спокойно изведнъж Никол скочи и се запъти нанякъде:
-Хей, какво по...? - Алек гледаше объркано, затова стана и набързо облече дънките си, след което тръгна към хола, където предполагаше че е Никол, но тя не беше там. Затова отиде в кухнята и я завари, отворила хладилника:
-Защо не ми каза, че си гладна, щях да ти донеса. - каза той и тръгна към Никол, като я прегърна и целуна нежно по рамото. Тя го погледна и му се усмихна, като извади крема брюле:
-Оо, да забравихме за него. - засмя се той и отиде до чекмеджето от което тя бе извадила приборите, и извади две лъжички, като подаде едната на Ники, взе крема от ръцете й, и загреба с лъжицата, след което я подаде на Никол, за да опита:
-Днес ти ще си опитното ми зайче. - усмихна се Алек и почисти с палеца си устната на Никол, след като я бе изцапал съвсем леко.

Никол преравяше хладнилника и най-после извади формичките с крема, но изведнъж Алек се озова зад нея и ги пое от ръцете й.
-Оо, да забравихме за него. - засмя се той

- Да, бяхме малко заети... - намигна му Ники и се надигна на пръсти за да си открадне целувка.

Той извади прибори, взе една малка лъжичка и я натика в устата, като на бебе, а тя дори не успя да протестира.

- Днес ти ще си опитното ми зайче. - усмихна се Алек.

- "Днес" отдавна свърши. Вече сме утре. - заяви тя и очите й проблеснаха от щастие.

После тя взе другата купичка, захапа наполовина малинката и целуна момчето, така че другата половина да отхапе той.

Алек се засмя на уточнението й, след което Никол взе една малинка и я захапа така че той да може да отхапе другата част, и след това го целуна. Той прокара ръка по гърба й, и прекъсна целувката:
-Ще получаваш много от целувките ми, не се притеснявай. Нека сега се насладим на десерта. - продложи той и се усмихна, като отново загреба с лъжичката и я подаде на Никол. Харесваше му да я храни, и да я обсипва с целувки. Общо взето всичко с нея му харесваше, и даже започваше и да се влюбва лудо в нея. Тя вече не беше поредната му забежка, тя бе част от живота му. А това го караше да се усмихва постоянно.

- Ще получаваш много от целувките ми, не се притеснявай. - това й хареса, и то много.

Думите му бяха запечатани с обещание, което Ники се надяваше да не бъде разбито накрая.

- Нека сега се насладим на десерта. - продложи той.

Аз вече се насладих не само на него... - помисли си тя.

Никол му подаде още една лъжичка от крема, след което му направи знак да изчака и се обърна с гръб към него. Отвори хладилника и извади един флакон с бита сметана. Доближи се до Алек и сложи малко бита сметана върху крема, като без да иска, леко изпръска и врата му.

- Упс.. съжалявам ... - усмихна се тя и се долепи до кожата му, обирайки сметаната с устни.

Докато ядяха, Никол му направи знак да изчака, и след няколко секунди се върна със бита сметана, като започна да слага върху крема брюля и уж случайно изпръска врата на Алек със сметаната.
- Упс.. съжалявам ... - каза тя и обра сметаната с устни. Алек затвори очи, тя знаеше как да накара колената му да се разтреперят. Той измъкна сметаната от ръцете й, и сложи малко на устната й, след което се наведе и я целуна:
-Сметаната придава на устните ти особен вкус... хм.. стават още по-сладки от обикновено. - засмя се той и отново долепи устните си до нейните.

В този момент телефонът на Ники звънна. Тя се откъсна от обятията на Алек и протегна ръка към него. Беше съобщение от агентката й Крис:


Никол въздъхна:

- Трябва да си видя компютъра... - рече тя и той я последва.

Отидоха в библиотеката и тя седна, отваряйки по най-бързия начин електронната си поща. Крис й беше пратила линк за сайта, който явно се е изръсил най-много за снимките. Кликна върху адреса и й се отвори това:


Под публикацията имаше коментар и на потребител:


След като прочете всичко, от устните на Ники напираше една дълга и цветуща ругатня, но точно преди да изригне, Алек докосна рамото й...

Алек стоше зад Ники, и четеше статията и изписаните по-долу коментари. Самият той се вбеси, а какво оставаше за Никол, затова сложи ръка на рамото й и клекна до нея:
-Това за списъка не е вярно. - побърза да я увери той. Никога не се бе водил по списъци, нито за покупки, а камо ли за жени. Алек погледна отново въпросния коментар, който честно казано бе жегнал и двамата, въпреки че самата статия бе по-зле и заплашваше рептацията на Никол, както и неговата. След което се обърна към нея и погали лицето й:
-Обзалагам се, че ще започнат догатки кога ще се разделим. - намигна й той и я целуна по челото, след което целуна леко устните й:
-От опит знам, че клюките отминават бързо, стига да не им обръщаш внимание. Но... ако те притесняват, ще измислим нещо. - усмихна се той и се изправи:
-Обичам те. - каза той от допря челото си до нейното, и й се усмихна.

- Това за списъка не е вярно. - чу зад гърба си тя и после усети как той подпря брадичка на рамото й.

За миг целият й гняв се изпари и думите му глухо кънтяха в съзнанието на Никол. Разбира се, че не беше вярно - той не бе такъв. Това бяха просто злобни нападки, чиста проба завист...

- Обзалагам се, че ще започнат догатки кога ще се разделим. - каза той и тя вдигна празния си поглед към него.

Не, Алек, не, не... само не това...

После я целуна, но това не сложи край на тревогите й.

- От опит знам, че клюките отминават бързо, стига да не им обръщаш внимание. Но... ако те притесняват, ще измислим нещо.

- Не ме интересува какво пишат, това са просто думи. Не означават нищо. - и сведе глава надолу.

Как да ти кажа какво означаваш ТИ за мен?!.. - попита се тя наум.

- Обичам те. - каза й той, сякаш бе прочел мислите й.
Обичаше я? Нима тяхното бе наистина любов?

Никол бе спряла да диша за няколко секунди, но пък сърцето й биеше по-ускорено от всякога и всеки удар си имаше име: Алек, Алек, Алек, Алек.. Знаеше също, че не бе посмяла да заспи, защото се страхуваше, че щом затвори очи, следобедът щеше да приключи и момчето щеше да си отиде заедно със спомена за прекрасните часове, които бяха прекарали заедно. Само при мисълта за това, сърцето й се свиваше, обгърнато в огромна празнота...

Алекзандър й бе казал, че я обича и това бяха единствените думи, които носеха смисъл в живота й, които значеха нещо.

- И аз те обичам, Алек - промълви тя най-после - Не знам защо и как, но те обичам.

Дори и да съжалявам за това...

-И аз те обичам, Алек. Не знам защо и как, но те обичам. - той се усмихна и се загледа в очите й, изглеждаше преуморена, но не я винеше, след ден изпълнен с емоции, беше напълно нормално:
-Хайде, нека отидем да си легнем. Трябва да си починеш, утре ще говорим за всичко. - усмихна й се Алек и я целуна, за кратко. След което я вдигна отново на ръце и я понесе към стаята й. Отвори внимателно вратата и сложи Никол на леглото, като заобиколи и легна до нея:
-Поспи малко. Всички слухове ще отминат. - прошепна й той и започна да гали рамото й. За този ден в който бяха прекарали заедно, Алек усещаше коренната промяна в себе си. Тя наистина бе стигнала до сърцето му, и колкото и нелепо да му звучеше и колкото и да повтаряше на майка си, че "момичето за него все още не съществува", явно грешеше. "Явно любовта успя да хване и мен" - помисли си той и се подмихна.

Алек я пое в ръцете си отново, точно като бебе, и я понесе към спалнята. Внесе я вътре и я сложи на леглото, а после легна до нея, завивайки и двамата. Никол се сгуши за пореден път в обятията му, където бе по-уютно, дори и от самия й апартамент. Момичето бе близо до него, достатъчно за да чува как бие сърцето му, да усеща дишането му, и да поема от божествения му парфюм - ако можеше, би останала там завинаги.

Гласът в главата й пак я набеждаваше, че се държи като отчаяна и лудо влюбена романтичка, но вече бе твърде изтощена да мисли каквото и да е било.

Нежните ласки на Алек я отнасяха много далеч от настоящето и скоро я приспаха напълно.

Както я галеше, Никол заспа в прегръдките му, все така сгушена. Когато се увери напълно, че момичето до него е заспало, Алек се надигна и погледна часовника си. "Хм, 7 часа не е твърде рано" - каза си той и се надигна от леглото, като целуна Никол по бузата. След което отвори тихо вратата, и тръгна към кухнята. Отвори хладилника и потърси някакви яйца или нещо от сорта. След като най-накрая намери 4 яйца, той взе една купа, за щастие уцели шкафа от първия път. Нагласи котлона и сложи олио върху него, като започна да прави омлет "Дано, Ники го хареса." - дори и рано сутрин когато принципно умът му трябваше да спи дълбок сън, той мислеше за червенокосото момиче, което бе оставил в леглото преди малко.

Не знае колко бе спала, но след като се обърна и останалата половина от леглото й бе празна, тя отвори очи и стана.

- Алек?!

Огледа стаята, но дрехите му бяха нахвърляни по пода, така че Никол успокои дишането си, защото той все още беше тук. Момичето стана, обвита като в пашкул с чаршафа, и излете от спалнята.

Намери го в кухнята, която ухаеще на ресторант "4 сезона" в Париж, а той самият бе над котлона и готвеше.

- А сега е кой е гладен и не каза нищо...? - подаде закачливо тя и Алек се обърна към нея с омлета, кой бе направил.

Никол се доближи до него и се усмихна:

- Ако продължаваш така, ще се наложи да останеш тук принудително като заложник - ухили се тя.

Изведнъж Никол влезе в кухнята и се засмя:
-А сега е кой е гладен и не каза нищо...? - попита тя и отиде при него, като погледна какво готви:
-Ако продължаваш така, ще се наложи да останеш тук принудително като заложник. - продължи да се смее тя, Алек се усмихна и отмести омлета на студения котлон след което се обърна, хвана лицето на Никол в ръцете си и я целуна:
-Добро утро и на теб. Дано обичаш омлет. - каза той и погледна храната която все още беше в тигана, взе 2 чинии и раздели храната в тях:
-Гладна ли си? О, и защо си станала толкова рано? Трябваше да се наспиш добре. - каза Алек, като погледна въпросително Никол и й се усмихна, след което тръгна към трапезарията с двете чинии в ръце.

Алек бе станал и бе сготвил за нея. Беше толкова миличък.

- Добро утро и на теб. Дано обичаш омлет. - каза й той

- Обичам, но Никол О'Калагън е свикнала да се грижи сама за себе си и не беше нужно - заговори му тя, като през това време извади от хладилника няколко портокала, които разряза наполовина и постави в сокоизстисквачката.

Докато машината приготвяше портокаловия фреш и момичето чакаше, Алек застана зад гърба й, обхващайки талията й с ръце и помириса косата й. Никол наистина обмисляше варианта да го държи като заложник, дори и Алек да имаше възражения по-късно.

Тя наля сока в две огромни чаши и ги подаде на момчето, протягайки се на пръсти и целувайки бузата му.

- Можеш да започваш без мен, трябва да се облека - каза му тя и се обърна да излиза, шляпвайки го по задника.

Макар и само двата часа, в които бе спала, незнайно как, все още имаше сили да се закача с него...

При последното й действие, той нямаше как да не сдържи усмивката си. "Това момиче е лудо." - каза си той и седна на масата, като реши че ще изчака Никол. За щастие, тя се върна бързо и той започна да яде:
-Закуска с модела на Виктория Сикрет, за който в момента има най-много слухове. Какво съм направил за да заслужа тази чест? - засмя се той и отпи от сока. Тъкмо щеше да продължи да говори когато получи смс:
"Имаш предложение за филм, ще ти пратя сценария." - той се усмихна и погледна Никол:
-Агента ми, ще ми прати сценарий, за филм. - поясни й той и прибра обратно телфона си.

Никол отиде в гардеробната и си сложи един черен клин, а върху него облече сиво поло с голяма провиснала яка и къс ръкав. Погледна се в огледалото - косата й бе относително добре, леко бухнала, но все пак права, но петната по лицето й и огромните сенки под очите й от недоспиване съвсем не говореха като за "модел на Виктория сикретс".

Какво ли вижда Алек в момента, когато ме гледа!? Сигурно е временно ослепял...

С малко пудра всичко щеше да се оправи, но сега не бе времето да се суети. Не знаеше дали Алекзандър е замислил нещо за деня, но бързо изприпка при него в кухнята за закуска.

Той седеше кротко и я чакаше, без да е докосвал храната.

Разбира се... - усмихна се тя.

- Закуска с модела на Виктория Сикрет, за който в момента има най-много слухове. Какво съм направил за да заслужа тази чест? - с тези думи я посрещна.

- Оо, да, "прелестният" и много неадекватен модел в момента, благодаря. - отвърна иронично тя.

В този момент Алек получи смс. Кой ли можеше да го търси в 7 сутринта?

- Агента ми, ще ми прати сценарий, за филм. - поясни той в отговор на неизречения й въпрос.

Никол се ухили.

- Страхотно, вече имам готов тоалет за премиерата - каза тя и след секунди допълни - Ако г-н Хендриксън благоволи да ме вземе със себе си, разбира се.

Алек се засмя и поклати глава:
-Разбира се, че ще те взема, но... - спря за момент той, и стана от стола си, след което отиде зад гърба на Никол, наведе се към нея и прошепна в ухото й:
-...само ако си послушна. - засмя се Алек и сложи ръцете си на рамената й, като я целуна по бузата. Хвана ръката й, и я придърпа към себе си:
-Ще бъдеш ли послушна? - повдигна той едната си вежда и я целуна, прокарвайки ръка през косата й. Обичаше да я целува, сякаш без целувките й се чувстваше празен. Те го изпълваха, и го караха да иска още й още. За жалост обаче, трябваше да прекъсне целувката, тъй като не искаше да остави Никол без въздух. Погали я по бузата и й се усмихна:
-Обичам те, червенокоске моя. - прошепна той, и целуна челото й, след което седна на стола си, и я придърпа към себе си:
-Е, какво не знам за Никол О'Калагън? - попита Алекзандър, и я погали нежно по гърба.