Имението О'Калагън

- Ще бъдеш ли послушна? - запита я той, повдигайки вежда.

Никол кимна леко с глава срещу лицето му. Винаги й бе трудно да мисли, когато е толкова близо до него

- Макар че изобщо не ми е в стила... - успя да прошепне, преди той отново да я целуне.

Беше от онези страстни и настойчиви целувки, в които Алек я дърпаше още по-близо към себе си, така че тялото й да заеме всяка една извивка и очертание на неговото, за да нямат и сантиметър разстояние един от друг. Пръстите му бяха вплетени в косата й, а тя на свой ред бе обвила врата му с ръце. Щеше й се да намери сила да стои поне няколко метра далеч от него, но уви, едва ли нещо беше способно да й попречи - Алек бе като магнит.

Когато я пусна, тя чу отново думите, които разтърсиха света й:

- Обичам те, червенокоске моя. - беше тих шепот, но имаше чувството, че се гравираше върху сърцето й, всеки път, щом й го кажеше.

- Ако си позволя да почувствам, дори и за миг, цялата си обич към теб, би ме убило, кълна се. - засмя се леко тя.

Той седна и я придърпа към себе си:

- Е, какво не знам за Никол О'Калагън? - попита Алек

Тя се замисли:

- Да видим... Знаеш ли, че е безнадеждно и лудо влюбена в теб?

Алек поклати глава и се засмя:
-Мога да си представя, след като аз съм по-лудо влюбен в теб. - каза й той и я целуна, след което се заигра с няколко кичура от косата й:
-Хмм... а какво друго обичаш? - вдигна той погледа си и срещна кафевите й очи, които му се сториха по-красиви от всякога. Макар и да беше спала само няколко часа, Никол изглеждаше по-свежа от всякога. Вида й, по-скоро лицето й, или... всичко в нея, го караше да се усмихва постоянно и да се чувства като влюбен хлапак:
-Също и, какво мразиш? - зададе той следващия си въпрос и наклони глава леко настрана, отново усмихвайки се на Никол, като леко целуна врата й.

Никол се замисли за минутка как да му отговори. Алек се интересуваше от живота й, от самата нея, какво всъщност се криеше зад това лице и колко от тази си страна бе готова да му покаже тя.

Не искаше да го залива с факти или пък скучни истории от миналото си, затова сведе нещата до възможно най-важното:

- Обичам книги, музика и кучета. - заговори тя бавно, изучавайки с очи всяка една извивка от лицето му. - Но предполагам, вече си го разбрал.
- Обичам да срещам хора, които в един момент са само някаква случайност, а в следващия - целият ми свят... - продължи тя, усмихвайки се, и погали устните му с възглавничките на пръстите си.
- Харесва ми да знам, че всичко ще бъде наред... - затвори очи и се сгуши в него - и когато усещам, че най-после принадлежа някъде ... или на някого.

За кратък момент настъпи мълчание. Алек като че ли обмисляше думите й, когато тя заговори отново:

- Мразя когато се чувствам изоставена и ненужна, както и мразя, когато се чувствам не достатъчно добра за някого. - гласът й бе тих, сякаш говореше повече на себе си, отколкото на него - И изпитването, което имам, когато осъзнам, че съм била излъгана и използвана... А понякога очакванията и надеждите трябва да бъдат обявени за грехове, защото в крайна сметка, нищо не ти разбива сърцето така, както разочарованията.

Тя замлъкна за минутка и после вдигна глава към Алекзандър, потъвайки в черните му очи.

Алек слушаше внимателно всяка нейна дума, защото с всяка една той се приближаваше до истинската Никол, а това че тя му позволяваше да разбере коя е всъщност, значеше много за него. Когато приключи, тя го погледна в очакване на някаква реакция, но сякаш думите му обягваха. Алек затвори за миг очи, надявайки се тя да не изчезне, защото никога не бе предполагал че ще намери такова момиче. Истинско, силно, но и същевременно ранимо, и най-накрая, момиче което имаше ум в главата си, и знаеше как да го използва. Никол за него не беше просто модел на Виктория Сикрет, който той е "забил", тя беше нещо повече... неговата червенокоска. Осъзнавайки че се е умълчал твърде много, той прочисти гърло и се усмихна на Никол:
-Никога няма да те изоставя, красавице моя. - прошепна той и я целуна, опитвайки се да й покаже колко много я цени с тази целувка. Попринцип, Алекзандър, не вярваше в съдбата, но бе убеден, че и тя имаше пръст в тази работа. В това Алекзандър Хендриксън да се влюби. Тази мисъл го развесели и той погали Никол:
-Представи си заглавията на вестниците "Ню Йоркският плейбой Алекзандър Хендриксън се среща с най-красивия модел на Виктория Сикрет, и смело твърди, че е влубен до уши." - каза той на един дъх и се усмихна, като бързо целуна момичето в него.

- Представи си заглавията на вестниците "Ню Йоркският плейбой
Алекзандър Хендриксън се среща с най-красивия модел на Виктория Сикрет, и
смело твърди, че е влюбен до уши." - издекламира той.

Никол се засмя. Приятно й беше да й го припомня, но като заглавие на вестник звучеше кошмарно.

- Журналистите ще ни разкъсат на малки късчета, докато не извадят наяве и най-малкия детайл от връзката ни - присви очи Никол.

"Новата гореща двойка на Манхатън" - беше писано в папарашкия сайт. - Никол отново се усмихна.

продължава < тук >

-Нещо за хапване или да преминаваме направо към основната част? - попита го, Никол и взе кученцето си на ръце. Алек се усмихна и прокара пръсти през косата си, като погледна към пода:
-Ще бъде ли твърде нагло, ако преминем към съществената част? - засме се Алекзандър и се приближи към Никол, като понечи да я целуне, но в последния момент кучето го облиза.Звънкият смях на Никол се разнесе из помещението.

- Ще бъде ли твърде нагло, ако преминем към съществената част?

Алек се доближи към лицето й, но Брейди си подаде муцунката към него и го облиза по бузата, а Никол избухна в смях.

- Имаш късмет, че не ревнувам и от животните - изкикоти се тихо, после пусна кученцето на пода и целуна момчето пред себе си.

После без да казва нищо, го хвана за ръката и го поведе към спалнята си. Влязоха вътре и тя притвори вратата към коридора с крак, а след това блъсна Алек към леглото и седна в него, като отново го придърпа към себе си и целуна.

- Имаш късмет, че не ревнувам и от животните. - каза му Никол и се засмя тихо, пускайки Брейди на земята, след което се изправи и целуна Алек. Като го поведе към спалнята си. Влизайки вътре тя го бутна на леглото и седна в него, като отново го целуна. Алек се усмихна и отвърна на целувката й:
-Това част от ревюто ли е? - попита той, и се засмя като прегърна модела и прокара пръсти през дългата й, червена коса:
-Защото ако е така, няма да те пускам на ревютата на Виктория. - продължи той като отново се засмя и я целуна по врата.

-Това част от ревюто ли е? - попита той и се засмя. - Защото ако е така, няма да те пускам на ревютата на Виктория.

- По-скоро само загряваме - отвърна тя и после добави - Това е от специалните екстри към ревюто.

После се отдръпна от него, изправи се и му каза:

- Добрее, да започваме - притъмни леко осветлението и отиде в гардеробната да се облече.

Свали дрехите си и сложи първия тоалет , който бе избрала за прeмиерата. После го съчета с подходящи обувки и се погледна в огледалото.

Приличам на торта - засмя се тя.

След това взе айпода си и усили на макс тази песен и влезе в спалнята при Алек с най-изкусителната походка, която можа да докара. Разкърши тялото си пред него в ритъм с мелодията и постави ръка на таза си.

- Еее, как ми стои? - усмихна се тя и впери поглед в лицето му, което изглеждаше дори още по-красиво от обикновено на тази светлина.

Изведнъж се чу музика и в стаята влезе Никол, по-красива от всякога. Направи няколко стойки и застана пред Алек:
-Е, как ми стои? - попита тя. Актьора запремига, като прокара пръсти през косата си. Как й стоеше? Стоеше й невероятно. Тя самата бе невероятна. Алек премигна отново и заговори:
-...божествено. Изглеждаш божествено. - усмихна се той и се изправи, понечвайки да я целуне, но Никол го спря и го бутна обратно на леглото.

- Аа, не, мирно... - каза тя и го тласна обратно към мекото легло - Не съм приключила...

Никол се обърна и на излизане от стаята, разкопча ципа на роклята на гърба си, а от гърдите на Алек се изтръгна голяма въздишка. Моделът само се усмихна дяволито и отново отиде в гардеробната.

Облече любимата си рокля - с най-изрязанато деколте - и сложи обици. Леко намачка с пяна с косата си, за да стане на вълни, и я остави спусната върху рамената си.

После смени песента и встъпи отново в спалнята, спря се на прага на вратата и се подпря на пантата, без да казва нищо, чакайки реакция от Алек.

Никол се обърна и започна да разкочпава ципа на роклята си, докато излизаше от стаята. Алек въздъхна тежко и легна на леглото. Това момиче умееше да му докарва сърцебиене. Когато отново се появи в стаята, беше в хубава бяла рокля с дълбоко деколте, и този път на фона на друга песен. Никол застана на пантата на вратата и се усмихна дяволито на Алек:
-Никол, още от запознанството ни знаех, че ще се случи но... ти наистина можеш да ми докараш инфаркт. - усмихна се той и се приближи към нея, като вдигна съвсем леко лявата й ръка и я целуна, навеждайки се, като мъжете по старите романтични филми. След което я вдигна на ръце и я понесе към леглото, където я постави да легне.

Алек я вдигна на ръце и я понесе към леглото, където внимателно я постави да легне. Той прокара ръка по извивките на тялото й, надигна роклята й и зацелува корема й в посока на устните, а докато стигнe до тях, вече я бе съблякъл.

На свой ред Никол обви крака около кръста му и докато се целуваха, бавно започна да отделя пуловера от тялото му и накрая актьорът бе принуден да го свали. Пръстите му палеха огън върху всеки сантиметър от кожата й, до който се докоснеха, скоро и двамата щяха да горят в изпепеляваща страст.

Никол отдели устните си от тези, на Алек и плъзна езика си по линията на челюстта му, стигна до ухото му и прошепна "Обичам те". Усещаше дъха му надолу по врата си и леко потрепери от удоволствие. После го завъртя по гръб и легна върху него, а ръцете му се озоваха на кръста й. Косата й галеше лицето му, а устните им се сливаха в опияняваща сладост. Музиката скоро спря и бе заменена от тихите им стенания.

На сутринта Никол се събуди първа. Погледна стенния часовник, който показваше 08:11 и се обърна към Алек, който спеше по корем до нея. Отметна назад косата му и го целуна по бузата, а после дръпна завивките върху него и стана, отправяйки се към банята. Притвори леко вратата, за да не го събуди и влезе в душ кабината. Изми зъбите и косата си, а после насапуниса обилно с пяна тялото си. Изкушаваше се да си вземе една дълга вана, но трябваше да приготви закуска за своето момче.

Излезе от банята без да си суши косата и отиде право в гардеробната. Сложи сива тениска и прилепнали черни дънки и се запъти към кухнята. Включи формичките за гофрети и ги остави да загряват, а през това време извади от хладилника кутия с прясно мляко и го наля в две големи чаши. Тъкмо бе разтлала тестото в първата формичка и се обърна към Алек, който се бе озовал до нея.

Алек се завъртя в леглото и осъзна, че мястото о него е празно. Отвори бавно очи и се изправи до седнало положение. Прозина се и тръгна към банята, където изми лицето и зъбите си. След което, следвайки миризмата на френски гофрети, отиде в кухнята, където беше Ники. Усмихна се и отиде при нея, прегръщайки я през кръста:
-Изглежда вкусно. - усмихна се той и целуна челото й:
-Френски гофрети, любимите ми. - каза й той и отново се прозя, като потърка очите си. Попринцип му трябваше поне половин час, за да се разсъни, но днес се чувстваше малко по-бодър. Сигурно беше заради Никол, а може би заради вкусно изглеждащите гофрети. Той се усмихна за пореден път и се подпря на барплота, гледайки как Никол прави закуската.

- Добро утро и на теб - каза тя, а той целуна челото й.

Беше повече от добро. Косата й бе мокра, сплъстена на клечки и ухаеща на шампоан, а Алек бе леко дезориентиран, гласът му - сънен, а погледът - блуждаещ наоколо. Щеше й се всяка сутрин да започва така...

- Френски гофрети, любимите ми. - каза й той, когато погледна към ръцете й.

- Тогава ще има бонус точки за мен - усмихна се тя и се обърна към него. - Как спа?

-Тогава ще има бонус точки за мен. Как спа? - попита Никол, след като се обърна към него:
-Перфектно, след като една красавица беше до мен. - усмихна й се той и я придърпа към себе си, като я прегърна леко. Погали мократа й коса и се засмя:
-Винаги съм мислел, че момичетата са най-красиви когато са естествени. Ти го даказваш. - подсмихна се той и отново прогали косата й. Не му пречеше, че е мокра, даже му харесваше.

- Перфектно, след като една красавица беше до мен.

Никол се отдръпна, нацупи се и повдигна една вежда уж сърдито:

- Оо, значи ми изневеряваш, така ли!?

След което се обърна към печката и извади първата гофрета - беше топла и ароматна, а из кухнята се разнесе уханието на дълга есенна разходка по Шан'з Елизе.

-Оо, значи ми изневеряваш, така ли!? - попита Никол като се отдръпна от него и го погледна сърдито, а след това отиде до гофретника и извади първата гофрета. Алек се засмя и отиде до момичето, като хвана леко ръката й, и я придърпа към себе си:
-Ооо, хайде де сърдитке. Знаеш, че никога не бих ти изневерил. - засмя се Алекзандър и допря носа си до нейния, като набързо целуна устните й. Прегърна я, след което отиде до гофретника и сложи тесто във формичката, като я затвори и се облегна на плота до нея, гледайки Никол:
-Освен това, ако се смята за изневяра това, че спах до теб, тогава съм виновен, защото ти си най-красивото момиче. - усмихна се той и се протегна.

- Не ти се сърдя, глупчо, само се заяждам. - обърна се към него и захапа игриво долната му устна.

Как би могла да му се разсърди? Всеки негов поглед, жест, всяка дума и усмивка - всичко крещеше, че я обича. Ако смисълът на живота на другите бе да си намерят човек, с когото да живеят, то тя бе открила този, без когото не би могла да диша. Момичето, което бе тя преди срещата им, сега й се струваше толкова чуждо, дори непознато. И определено никога вече нямаше да бъде същата Никол.

Тя се бе отплеснала в мислите си и забеляза как Алек я гледаше с проницателния си поглед.

- Закуската ухае страхотно, аз вече не мога да й устоя - да започваме, хм? - усмихна се тя и извади от шкафа бурканче с течен шоколад и друго, с някакъв плодов конфитюр.

Никол се беше умълчала и Алек я погледна объркано, но реши да не я прекъсва. Изведнъж тя се сепна и заговори:
-Закуската ухае страхотно, аз вече не мога да й устоя - да започваме, хм? - след което извади две бурканчета, едното с течен шоколад, другото - с конфитюр. Алек кимна в отговор и взе чинията с гофрети, като я понесе към масата. Сложи я и отиде до стола на Никол, като го дръпна внимателно, за да може тя да седне. След което отиде до неговия и седна, взе вилицата си и отчупи малко от гофретата, като сложи шоколад върху нея:
-Мм... - каза той като затвори за миг очи - Невероятни са.. също като момичето което ги е приготвило. - усмихна се Алекзандър и отпи от млякото.