Домът на Алек

Къщата:


Хола:


Кухнята:


Спалнята на Алек:


Банята му:


Стаята за гости:


Банята за гости:


Библиотеката:


Когато навършва 18, Алек получава ключовете, от втората къща на семейство Хендриксън, но преди да се нанесе, майка му обзавежда апартамента по възможно най-хубавия начин. Любимите му места в къщата са: басейните, който са в двора, и библиотеката, която е подредена и съставена от най-добрия приятел на баща му.

Когато излязоха от апартамента на Никол, Алек отново се обади на Джон и го извика. Докато той говореше, модела тръгна да влиза в асансьора, затова той я дръпна леко и отново я целуна, този път малко по-продължително. Щеше му се да продължи повече, но гласа на Джон го прекъсна:
-Да, добре, чакаме те. - каза той, и приключи разговора. Двамата влязоха в асансьора и отново бяха притиснати от малкото разстояние, като малкия Брейди се разхождаше измежду краката им. След няколко секунди бяха долу, и Джон ги чакаше с колата.Той отвори вратата на Ники, и се качи след нея:
-Към моята къща. - каза той на шофьора и се усмихна на Никол

------------------

БМВ-то спря пред огромната къща на Алек, и той се усмихна, слизайки от колата. Отиде до другата врата и помогна на Никол да слезе:
-Е, тук живея аз. - каза той, и поведе модела към входната врата, където се спря и натисна дръжката. Отвори внимателно вратата и покани гостенката си вътре:
-Попринцип не е нищо особено. Ако искаш може да се разходиш из къщата, никой няма да ти пречи, а аз ще отида да сменя пуловера. - усмихна се Алек и поведе Никол към хола. Отвори вратата от масивно дърво и съпроводи момичето до дивана:
-Нещо за пиене? Има от вода, до текила. - засмя се той и подсвирна леко с уста, което накара Никол да погледне учудено. Алек само се усмихна и извика:
-Хайде моето момче, ела. - при тези думи, във хола връхлетя едно бебе-хъски, което започна да скача около Актьора.
-Това е, моето куче. - засмя се той и погледна Никол:
-Надявам се да ти прави компания, докато чаровния му собственик се върне преоблечен. - засмя се той и тръгна към вратата, като внезапно се спря:
-А относно пиенето, натискайки онова копче там, ще дойде иконома и може да му поръчаш каквото поискаш. - усмихна се Алек и посочи едно малко бяло копче, поставено на стъклената масичка, след което напусна стаята, сваляйки пуловера.

Имението на Алекзандър беше огромно - личеше си още от паркинга. За момент се зачуди какво ли прави Алек с толкова стаи, но той със сигурност щеше да я изненада с нещо много повече от броя на някакви си стаи или площта на самата сграда.

Влязоха вътре и Брейди се втурна към бебето-хъски на Алек. Актьорът поведе Никол към дивана в хола и я пита дали иска нещо за пиене, но тя му отказа.

Е, бих отпила жадно от устните ти още веднъж... - помисли си тя.

Седна на дивана, а двете кученца се качиха при нея.

- Надявам се да ти прави компания, докато чаровния му собственик се върне преоблечен. - рече Алек и напусна стаята, събличайки пуловера.

Само при вида на голия му мускулест гръб, Никол прехапа устни.

Стой, сърце... - каза си тя, а сърцето й започна да блъска лудо в гърдите й, с риск да строши гръдния й кош.

Кученцата до нея се заигряха върху мекото канапе и тя се усмихна.

Какво ли прави Алек горе? Минаха повече от 10 минути... - зачуди се тя.

След като остави Никол, Алек се качи по стълбите и влезе в стаята си. Захвърли пуловера ,който държеше в ръката си, на леглото и започна да разкопчава дънките си, като бързо се шмугна във банята. Взе се един изключително бърз душ и започна да си търси дрехи. Докато накрая не намери някаква карирана риза и едни сини дънки. Усмихна се при вида на тези две неща и ги облече светкавично, като нави ръкавите на ризата внимателно:
-Господине, дамата долу с вас ли е? - чу се гласа на иконома:
-Да, след малко слизам. - провикна се Алек от банята, докато забърсваше пода и слагаше пуловера в пералнята. Обичаше да помага на прислугата, все пак и те бяха хора и заслужаваха уваление. Връщайки се в стаята той погледна купа с дрехи и нагъна няколко, след което излезе от стаята и светкавично заслиза по стъбите. Все пак за тези няколко минути тя незнайно как не спря да се върти из главата му, и той нямаше търпение да види красивито й лице. Алек се усмихна и отвори вратата на хола , където стоеше Никол загледана в игрите на двете кучета:
-Липсвах ли ти? - засмя се той и се тръгна към момичето.

- Липсвах ли ти? - Алек се бе появил на вратата и се смееше. Носеше карирана риза и сини дънки - нещо напълно небрежно и обикновено, но по дяволите, пак беше убийствено секси.

Дали ми е липсвал? Повече от това. Познаваха се едва от няколко часа и той вече я бе обсебил по някакъв нездравословен начин.

- Всъщност .... да. - беше странно, дори необяснимо, но все пак бе истината.

Никол стана и се приближи до него. Тялото й бе на няколко сантиметра разстояние от неговото, почти се допираха, и момичето прокара ръка по ризата му и се спря на яката му.

- Явно си бързал.. и си забравил това. - засмя се тя и я подгъна леко.

Идеята, че е бързал, заради нея й допадаше. Очите му излъчваха топлина и спокойствие, може би някакво нетърпение или по-скоро копнеж, не можеше да прецени, но тя му се усмихна и после се обърна към домашните любимци.

- Хайде, момчета... Ще ви водим на разходка.

Излязоха от хола и вече бяха в антрето на имението, когато Никол забеляза леко открехната врата срещу тях, която откриваше гледката към библиотеката на Алек.

- Ей, какво е това..? - попита тя и отвори докрай вратата, зад която се откри огромното помещение, което остави Никол без думи.

Когато бяха в коридора, Никол забеляза вратата към библиотеката, която Алек бе забравил да затвори, когато напусна къщата сутринта.
-Ей, какво е това..? - попита тя и тръгна към вратата, Алек само се подсмихна и тръгна след Никол, изравнявайки темпото си с нейното. Когато тя отвори вратата , зяпна от изненада, а това определено му се хареса. Той се облегна на рамката на масивната дървена врата и се засмя, на засиялото от радост и изненада лице на Никол:
-А това е най-любимото ми място от цялата къща. - поясни той на Никол и се засмя:
-Харесва ли ти? - попита той, когато тя се обърна към него, след което се приближи към нея, сложи ръка на кръста й, и я придърпа като сля устните си с нейните, за малко по-продължителна от предишните целувки:
-Тук са събрани някои доста ценни книги, лично аз съм ги избирал и ги обожавам. Заповядай, разгледай. - усмихна се той, когато прекъсна целувата им. След което придърпа един стол и седна на него гледайки към Никол.

Момичето стоеше на прага и не знаеше какво да каже.

- А това е най-любимото ми място от цялата къща. - рече той.

- Не, това вече е най-любимото ми място от целия град. - прошепна тя по-скоро на себе си, отколкото на него, но бе сигурна, че я чу.

Алек се засмя и я придърпя в обятията си и отново я целуна, сякаш щеше да забрави за него, при наличието на толкова много книги. Тя леко се усмихна срещу устните му, а после той прекъсна целувката, за да я пусне да разгледа, и седна на един стол.

Никол започна да разглежда рафтовете. Книгите наистина бяха стари, но много запазени. Тя ги поемаше леко в ръцете си, докато Алек я гледаше изумен сякаш моделите никога не трябваше да се интересуват от литература... или от каквото и да е друго, извън самите тях и кариерата им. Да, но тя не беше като другите.

Пръстите на Ники преминаваха през творбите на едни от най-великите автори на всички времена: Оскар Уайлд, сестрите Бронте, Пушкин, Ницше, сонетите на Шекспир... и стигнаха до една книга със стихове на Гьоте. Тя се обърна към момчето и каза:

- Имам я в абсолютно същото издание. Само че е във вилата ни в Лондон. Препрочитала съм я десетки пъти...

После я взе в ръце и започна да я разгръща внимателно, вървейки към седналия Алек.

- Това е любимият ми цитат: Само в другите хора човек може да види себе си. - зачете тя и след кратка пауза продължи - На немски звучи нещо от рода на Mann sieht man sich in anderen. - и сбръчка чело, несигурна в знанията си.

Въпреки това Алек я гледаше като гръмнат и едновременно с това с някакво възхищение.

- Оо, я стига, не всички модели сме плиткоумни анорексички с болни амбиции да станем "Мис Вселена". - усмихна му се тя. - Видях и няколко тома със стихове на Пушкин. Почти съм сигурна, че бих могла да ти изрецитирам половината от тях в оригинал на руски.

После остави книгата внимателно на масата и се настани удобно в скута на Алек, а той я пое в ръцете си.

- Знаеш ли, в теб откривам много и от себе си.- прошепна тя срещу лицето му и за пръв път си позволи да го целуне тя.

Когато Никол започна да разглежда, и сякаш се изгуби в света на книгите. Това накара устните на Алек да се разтеглят в глуповата усмивка. Знаеше че Никол е различна от другите модели, но не предполагаше, че обича книгите... даже беше очуден ,че знае кой е Гьоте. Той се засмя, когато тя каза любимия си цитат, това също беше някаква изненада, да има любим цитат - интересно. "Уцелих момичето, което би впечатлило нашите." - помисли си Алек и се подсмихна. А когато му каза, че е почти убедена ,че може да му изрецитира някой стих на Пушкин в оригинал - това направо го смая. Докато я слушаше да говори, той само се усмихваше, това момиче го изненадваше все повече и повече. Накрая на цялата ,изненадваща за Алек случка, момичето седна в него и го целуна. Когато тя отлепи устните си от неговите, той се усмихна и прочепна:
-Не очаквах да го направиш скоро, мислех че все аз трябва да съм първи. Но определено съм доволен. - засмя се той, и отново целуна момичето в скута му, като прокара ръка по бедрото й, и се усмихна измежду най-продължителната им целувка. Но какво да се прави, устните й сякаш се бяха превърнали в наркотик за него.

Никол също се усмихна на казаното от него и обви ръцете си около врата му. Не знаеше накъде отиват нещата между тях, но бе факт, че в момента не искаше да го пуска. Неговите пръсти проследяваха линията на гръбнака й и леко галеха кожата на гърба й през блузата, а косата й падаше върху лицето му. В момента, в който той реши да я отметне назад, Никол се откъсна от устата му и се спусна надолу по врата му. Притисна се силно в Алек, но после устните му веднага намериха отново нейните.

Кучето на Алекзандър излая и ги прекъсна.

- Ъм.. май.. имахме друга.. работа..а? - каза накъсано момичето и се отдръпна, все още опитвайки се да улови дъха си.

Тъкмо когато нещата ставаха по-сериозни, кучето на Алек излая, а към него се присъедини и това на Никол. Тя прекъсна целувките и погледна към кучетата:
-Ъм.. май.. имахме друга.. работа..а? - каза Никол, ставайки от него. Алек само се почеса леко по главата и прочисти гърло. "По дяволите!" - изруга мислено Алек, и погледна с укор кучето. Макар да искаше да го направят, времето прекарано с Никол беше повече от невероятно и той искаше да я задържи колкото се може повече. Отиде към кучето и се наведе към него, след което го потупа по главата и каза на Никол:
-Търсят си разходката, като завещание. - засмя се тъмнокосият и хвана каишката на кучето си:
-Е към парка ли сме? - попита той, и погледна към Никол, която се бе навела до Брейди и го галеше, шептейки му нещо, което Алек не успя да чуе.

Моделът се изправи и грабна каишката на Брейди. Трябваше да успокои дишането си преди Алек да е забелязал колко все по-трудно й е вече да се контролира покрай него. Беше му обещала игра и щеше да си я получи, но бе и неоспоримо това, че той си беше ... ами, неустоим.

Наведе се над кучето, за да постегне малко закопчалката и го погали леко:

- Трябва да ме удържаш, миличко, за да не направя някоя глупост... - прошепна му тихо и тогава Алек се приближи.

- Е към парка ли сме?

- Сентръл парк.. освен ако нямаш свой собствен, скрит някъде тук - засмя се момичето.

-Сентръл парк.. освен ако нямаш свой собствен, скрит някъде тук. - засмя се Никол и взе каишката на Брейди в ръка. Алек последва примера й, и също хвана Брендън за каишката, след което отвори входната врата и направи път на Никол и кучето й да минат. Когато затвори вратата, се качиха в БМВ-то:
-Този път сме към Сентръл Парк. - засмя се той, казвайки дестинацията на Джон. След което хвана леко ръката на Никол и преплете пръсти с нейните, правейки се на разсеян и че е станало неволно,макар че издайническата усмивка показваше обратното. Щом стигнаха Сентръл Парк, двамата слязоха:
-Да ви чакам ли, след разходката господине? - попита вежливо Джон. Алек се обърна към Никол и се усмихна:
-Ще завършим ли този ден заедно? С например като... знам ли, романтична вечеря? - погледна въпросително той към модела и бързо върна погледа си към отворения прозорец на Джон.

Шофьорът на Алек отново дойде да ги вземе с БМВ-то, за да не бият самоубийствения път до Сентръл парк пеша. Настаниха се удобно и Брейди се качи в скута на Никол, точно когато Алек хвана ръката й и преплете пръсти с нейните, уж неволно. По лицето му се разля широка самодоволна усмивка, на която тя нямаше как да не отвърне със същото. Приличаше на малко дете, което бе откраднало зад гърба на родителите си отдавна мечтано лакомство и сега имаше възможност да му се нарадва. Само че Алек бе ненаситен и Никол вече бе разбрала това.

Стигнаха до парка и Джон попита дали да ги чака след разходката.

- Ще завършим ли този ден заедно? С например като... знам ли, романтична вечеря? - попита Алекзандър

Никол присви очи за секунда. Той знаеше, че няма да му откаже, но не се досети навреме, че може да го изненада и да се възползва от възможността да го издразни:

- Защо не отидем у нас, аз ще ти направя вечеря.... и ще реша дали ще бъде романтична или не? - подсмихна се дяволито момичето, знаейки, че го държи в ръцете си.


[ историята продължава < тук >]

След като се нахраниха, Алек извика шофьора и му каза да отиде към имението. Когато пристигнаха, двамата слязоха от автомобила и влязоха в къщата. Алек се обърна към Никол и я целуна:
-Можеш да отидеш в библиотеката, ако искаш. - усмихна й се той и тръгна напред, като започна да разкопчава копчетата на ризата си, след което влезе набързо в банята и си взе един душ. Когато излезе от задименото помощение, той се усмихна:
-Явно се ориентираш доста добре. - засмя се той и целуна Никол която стоеше на леглото му, кръстосала крака. Алекзандър се подсуши набързо и облече първите дрехи които намери, след което хвана Никол за ръката и я придърпа към себе си:
-Ела. - прошепна й той и заслиза по стълбите, заедно с нея. Двамата влязоха в кухнята, където имаше възрастна жена, Алекзандър й се усмихна и отиде при нея:
-Всичко готово ли е? - жената кимна и му подаде плетена кошница. Той отвори единя й край и се усмихна на нещата подредени вътре: хляб, шоколадов десерт, две кафета от Стар Бъкс и две пържоли. От другата страна имаше прибори и вино, придружено с две чаши:
-Ще ми позволиш ли да те изненадам? - погледна той към Никол и отиде при нея, с кошницата в ръка:
-Благодаря Албърта, полезна както винаги. - усмихна й се Алекзандър и целуна Никол.

Пристигнаха в имението Хендриксън и Алек отвори вратата:

- Можеш да отидеш в библиотеката, ако искаш. - предложи й той и за миг очите й светнаха.

Той се запъти към банята и колкото й да се изкушаваше да се зарови при книгите на Толстой, вместо това Никол реши да го причака в спалнята му. Качи се горе и докато Алек бе в банята и си взимаше душ, тя седна на леглото му, кръстосвайки крака и оглеждайки стаята. Беше изкусно обзаведена и много подредена и миришеше на парфюма на Алек.

Когато той излезе, тя му се ухили и момчето се засмя:

-Явно се ориентираш доста добре.

- Какво да ти кажа, това ми е втората природа. - прозвуча по-мръснишки, отколкото бе в главата й, но вече нямаше как да си върне думите назад..

Алек се облече небрежно в сини джинси и бял пуловер и по дяволите, пак изглеждаше зашеметяващо. Никол си пое дълбоко дъх и слязоха долу. Прислужницата му бе приготвила кошница с всякакви шоколадови изкушения и блюда.

-Ще ми позволиш ли да те изненадам?

- Ти вече ме изненада. И мисля, че ако продължаваш да ме храниш така, Виктория ще ме уволни... - моделът вдигна глава и погледна Алек, а той само се засмя.

- Къде отиваме? - попита тя, когато вече излязоха от входната врата.

[ продължава < т у к >]