Starbucks Coffee

Алек се подсмихна, нещо в плана й не му хареса. Затова погледна Никол и се приближи към нея:
-А какво ще кажеш, да те закарам до вас с шофьора ми, да те изчакам долу, да вземеш кучето си и да дойдеш до моята къща където и аз ще взема моето куче и ще се разходим, а за вечерта ще видим. - той повдигна вежда. Не искаше да рискува тя да не се обади повече, затова просто се подсигуряваше допълнително, но ако откажеше... е тогава може би щеше да се примири с желанието й. Той отпи последните глътки от кафето си и се облегна назад чакайки отговора на модела пред себе си.

Алек планираше не само вечерта, но и оставащото време до нея. Всичко беше наредено като миниатюрни парченца пъзел и ако наистина щеше да се осъществи, би изглеждало като някоя Upper East Side-ска приказка.

Ники присви очи и се усмихна лукаво, а симпатичните й трапчинките се показаха. Изглеждаше сякаш той не искаше да я пуска да си върви.

- Ами частта с къпането? - пита тя.

Той също се подсмихна лукаво и погледна Никол:
-За нея ще видим... Ако искаш мога да се кача и да те изчакам, а може и да се присъединя? - започна да се смее той. Но попринцип би се съгласил и на двата варианта, макар че първия в момента да му изглеждаше по-одачен, тъй като не искаше да е посинен от най-красивия модел на Виктория. Алек се приближи към нея и я погледна право в очите, като присви леко своите и устните му се разтеглиха в една огромна усмивка.

Никол също се засмя на предложението му, но не каза нищо.

- Обади на шофьора си. - стана, взе чантата си и огромния сак с дрехите от фотосесията. - Имаме доста път до Горен Ийст Сайд.

- Ще трябва някак да ме забавляваш до имението ми. - намигна му тя.

Алек се усмихна и бръкна в джоба си, изваждайки едно BlackBerry, набра набързо някакъв номер и приближи телефона до ухото си:
-Джон, ела пред Старбъкс, трябва да осигурим превоз на една млада дама. - каза Алек и погледна Никол, подсмихвайки се нехайно. След по-малко от 10 минути, Джон беше отпред и свиреше нетърпеливо с клаксона на едно от новите БМВ-та на семейство Хендриксън. Алек се усмихна на модела до себе си, и тръгна пред Никол, отваряйки й вратата на кафенето, като истински дженълмен. Когато стигнаха колата, той повтори същата "операция" и помогна на Никол да влезе:
-Джон, карай натам, накъдето младата дама ти каже. - усмихна се Алек и погледна Никол която се усмихваше загадачно и прошепна на Джон посоката, който кимна и потегли нанякъде.