Starbucks Coffee

-Аз и тя, приятелки ?!Не ме разсмивай!И миличък това за уличницата ми хареса доста. - целунах Адреан и се засмях.-Аа и момчета колкото и да се състезавате Адреан е по-добър.. - погледнах Лин и се засмях злобно.Толкова голямо удоволствие ми доставяше да се заяждам с нея.-Но, Лин ти знаеш, че той е по-добър нали ? - изсмях се и започнах да си играя с косата на Адреан.

Никол крачеше бързо през тълпата по авенюто, заслушана в айпода си и потънала в мисли. Тъкмо бе приключила със снимките на новата корица на Космополитън и имаше няколко часа на разположение само за себе си, но вече искаше да се е настанила удобно на топличко в Старбъкс с чаша горещо ароматно кафе в ръка.

В този миг огромен лъскав билборд прикова вниманието й. Тя го погледна и видя себе си по бельо, рекламираща новата серия на Victoria's Secrets. По дяволите, това трябваше да излезе след месец... - помисли си тя. После въздъхна и влезе в кафенето.Запъти се към симпатичното момче зад барплота, което погледна билборда отпред и след това върна учудения си поглед на Ники, но не каза нищо, а я поздрави.

- Черна мока с много бита сметана и шоколадови пръчици отгоре, моля. - каза тя и извади банкнота.
След минутка взе кафето си и рязко се обърна назад, като се блъсна във висок красив непознат, който само успя да я хване леко за кръста и да я задържи изправена, докато битата сметана от моката се топеше върху кашмирения му пуловер.

- Съжалявам... Аз.. не Ви видях...

Алек вървеше спокойно по улицата, пъхнал ръце в джобовете си той не отразяваше какво се случва около него. Днес беше денят му за почивка и, както във всеки такъв свободен ден, той отиваше в Старбъкс. Влезе спокойно и тръгна към бара, когато някаква красавица се блъсна в него и разля кафето си по пуловера му:
- Съжалявам... Аз.. не Ви видях... - момичето се заизвинява, и той се подсмихна:
- Няма нищо, нека Ви купя ново. - той бръкна в джоба си и извади портмонето си, кимна към момчето да направи отново кафето на момичето и да му даде обичайната поръчка - дълго кафе без захар. Когато момчето беше готово, той му плати и подаде чашата на красавицата до себе си:
-Заповядай, и нека този път да не се озовава върху мен. - засмя се той и продължи:
-И все пак не разбрах името Ви. - умихна се чаровно Алек и тръгна към някаква маса, като направи знак на девойката да го последва.

- Няма нищо, нека Ви купя ново. - каза непознатият и се отправи към бара, поръчвайки й ново, преди тя да е успяла да протестира.

Мразеше да я глезят още от дете, но пък чаровникът беше адски мил.

- Заповядай, и нека този път да не се озовава върху мен. - засмя се той и й подаде новата чаша. Никол я пое внимателно, а той се запъти към някаква маса и й кимна с глава да го последва.

- И все пак не разбрах името Ви. - каза той и голяма чаровна усмивка се разля върху лицето му.

- Никол. Никол О'Калагън. - отвърна тя леко в стил "Джеймс Бонд" и се подсмихна на собствената си шега.

Запознанството им леко й напомни на онези романтични комедии, които ненавиждаше най-вече заради плоските им сюжети и лошия подбор на песни, в които героите се срещаха и заговаряха заради някакъв глупав индицент и изведнъж се влюбваха лудо един в друг като гимназисти. Даа, точно така изглеждаше в момента. Колко нелепо! - помисли си тя. После върна погледа си на момчето, което не откъсваше очи от нея и реши да остави формалностите за пред английския двор и Кралицата и премина на "ти"...

- А какво е името на красавеца със съсипания от мен пуловер?

Алек се усмихна и отпи от кафето си, докато тя произнасяше името си. "Хм, Никол значи." - помисли си той и погледна момичето пред себе си. Двамата помълчаха няколко секунди, когато тя наруши тишината:
- А какво е името на красавеца със съсипания от мен пуловер? - оо това за "красавеца" определено му хареса. Той се усмихна и поклати леко глава, като сведе поглед към масата:
-Алекзандър Хендриксън, накратко Алек. - чаровната усмивка, отново се появи на лицето му и той отпи от кафето си, след което го остави на масата и се подпря на нея, поглеждайки Никол в очите:
-Е, кажи ми Никол, навик ли ти е да съсипваш дрехите на хората или просто днес имам късмет да се запозная с красавица като теб?

- Алекзандър Хендриксън, накратко Алек - отвърна той и отново се усмихна.

Още малко от тези твои усмивки и пичът зад барплота ще трябва да ми извика линейка. - помисли си тя, след което отпи от ароматната мока, колкото да заглуши последвалите си мисли, които никак не бяха прилични.

- Е, кажи ми Никол, навик ли ти е да съсипваш дрехите на хората или просто днес имам късмет да се запозная с красавица като теб?

- Определено ми е навик да прекарвам повечето от, и без друго, малкото си свободното време тук, но не и да съсипвам чужди пуловери. - каза тя и повдигна вежда. В главата й преминаваха куп други идеи как би могла да му съсипе пуловера...

-Значи днес е щастливият ми ден. - засмя се Алек и се облегна назад, като се заигра с чашата и от време на време поглеждаше Никол, която пиеше кафето си. Той отмести за пореден път погледа си от нея, като погледна през прозореца и забеляза огромния билборд с лицето на момичето с което пиеше кафето си. Алек върна погледа си на Никол и повдигна леко рамене като заговори отново:
-И кога смяташе да ми кажеш ,че си един от моделите на Виктория Сикрет? - повдигна едната си вежда и се усмихна. Още като я видя, разбра че има страхотно тяло, но когато го видя на този билборд, то му хареса още повече. За миг Алек затвори очи, и си представи тялото й в обятията си, след което ги отвори и се усмихна чаровно на Ники, която отпиваше от кафето си.

Никол чу въпроса му и прехапа долната си устна. Фактът, че бе полугола на 3-метрови билбордове из целия град си имаше своите предимства и недостатъци, но определено в случая не бе минус.

- Не се занимавам само с това. Днес се снимах за следващата корица на Космополитън. И знаеш ли какво видях в работните листи на изданието? - наклони се напред към него, за да го заинтригува още повече с думите си и издекламира - "Алекзандър Хендриксън - най-желаният ерген в щата". Май някой ще си има цяла статия, посветена на него и сексапила му, а?

Отдръпна се назад и отпи от кафето си. Не й бе отнело много време да разбере с кого говори, просто бе решила да се прави на разсеяна - мразеше да говори за работата си, точно когато искаше да си почива от нея.

Алек се почеса разсеяно по главата и вдигна ръце в знак че се предава:
-Добре, разкрит съм. Но най-желан, не е ли малко пресилено? - повдигна той вежда и се засмя. След което огледа наоколо, хората ту влизаха, ту излизаха. Общо взето огромен поток от почитатели на Старбъкс. Алек се усмихна и погледна Никол:
-Запознавал съм се с модели на Виктория, но ти определено не си като тях. Ти си нещо различно, и красиво. - усмихна се чаровно Алек и отпи от кафето си, за пореден път. Никол му харесваше и не се изнтересуваше от славата му, поне доколкото показваше, а това определено беше плюс.

- Не бъди скромен, не съм свикнала да виждам така кинозвездите - Ники пресуши чашата с кафето и облиза устните си.

Космо никога не биха написали подобно нещо, ако не бе вярно. Изглеждаше й сякаш Алек не се вълнуваше изобщо от това, което бяха публикували за него. Статусът му на най-желан ерген определено бе оправдан - тя самата го знаеше и виждаше пред себе си - но дори и това прозвище не го ласкаеше особено.

- Запознавал съм се с модели на Виктория, но ти определено не си като тях. Ти си нещо различно, и красиво.

Смехът на Никол се разнесе из сепарето.

- Едва ли някъде ще срещнеш грозен модел, още повече в компания като Виктория. - рече тя и наклони глава настрани. - Нека позная - и ти далеч не си разглезено богаташче, което се чуди къде да си пръсне парите и в кой бар всяка вечер да забива мацки, колкото да не му е скучно, нали?

Никол усещаше, че зад това изваяно лице се криеше много повече, отколкото Космополитън или което и да е друго списание можеха да предположат, че всъщност има.