Малкото водопадче

- Жабки, а?
Дайана стреснато се извърна и рязко изпусна въздуха от дробовете си, започвайки да се смее.
Отне й няколко мига да спре напиращия смях.
- Жабки. - кимна тя с усмивка.
"Странно запознанство...започвам добре."
Ониксия зарея поглед в далечината.
- Дайана. - подаде ръка тя, след няколкосекундно мълчание.

-Къде отиваме? - попита Никол, когато вече излязоха от входната врата. Алек просто поклати глава и хвана ръката й, като я поведе към гаража. От там се качиха в бяло БМВ, като потеглиха към Малкия водопад. Това бе едно от любимите места на Алекзандър и той често го посещаваше:
-Това място е красиво колкото теб, макар че... възможно е ти да си по-красива. - усмихна се той и погледна Никол за момент, след което отново върна погледа си на пътя. След около половин час стигнаха до водопада. Алек слезе от колата и я заобиколи, отваряйки вратата на Никол, и помагайки на момичето да слезе:
-Едно от любимите ми места, като изключим библиотеката. - засмя се той и поведе Никол към поляната до водата. Там разтла едно голямо одеало и нареди храната и чашите, след което седна до Ники, и й наля в една чаша малко от виното:
-За нас. - усмихна се той и отпи.

Никол можеше да оприличи гледката пред себе си на същински райски кът, такова местенце би могло да вземе ума на всяко едно момиче, а тя самата бе онемяла.

Алек я поведе към красива и слънчева полянка, точно до водопада и постла меко одеало. Нареди храната и приборите, наля вино и вдигна тост:

- За нас.

Двамата отпиха от чашите си, а Алек изглеждаше много доволен от себе си, сякаш той бе замислял цялата композиция. Липсваше му само още едно нещо - той се наведе към нея за целувка.

- Ааа, не, не може. - отдръпна се тя и той я изгледа стреснато.

Никол се засмя на реакцията му и обясни:

- Каза ми да съм послушна. И ще бъда, затова няма да те изкушавам ... - появи се странен блясък в очите й и тя отпи отново от чашата си.

Както лежаха на одеалото, Алек се наведе към Никол за целувка когато тя го спря. Явно беше направил доста странна физиономия, тъй като момичето се засмя:
-Каза ми да съм послушна. И ще бъда, затова няма да те изкушавам ... - той поклати глава и се усмихна:
-Така си лоша, а не послушна..... може да преосмисля това да те взема на премиерата на филма. - каза Алекзандър и си придаде обиден вид, след което стана и взе Никол на ръце:
-Хмм, как ли да те накажа.... може би мокрене? - засмя се той и понесе момичето към водата, като този път успя да я целуне.

- Така си лоша, а не послушна..... може да преосмисля това да те взема на премиерата на филма.

- Явно разбиранията ни се разминават в този случай - усмихна му се тя, надигайки една вежда.

Изведнъж той я грабна с ръце и я понесе напред към водопада:

- Хмм, как ли да те накажа.... може би мокрене? - засмя се той.

- Не, не си го и помисл— - той впи нетърпеливо устни в нейните и прекъсна протеста й.

Когато се отдръпна от лицето й, отново се появи онази самодоволна усмивка от преди малко.

- Добре, получи си я - сега ме пусни! - погледна го сериозно, но той все още я носеше към водата.

Започна да се мята с крака във въздуха, като малко дете, което насила караха да ляга да спи, но искаше да избегне ледената вода, а всичко това само забавляваше актьора.

Никол се мяташе в ръцете на Алек, беше като малко дете. Протестите й обаче бяха безсмислени. Когато той стигна водата, протегна ръцете си напред и се изплези на Никол, която крещеше нещо от типа "Ще те убия!". Това само го развесели повече, като се завъртя с нея в ръце, той я пусна да стъпи на поляната:
-Имаш късмет, че не искам да се разболееш. - каза й той и я придърпа към себе си, прегръщайки я. Тя беше толкова малка и крехка в сравнение с него. Алек погали косата й и я целуна по челото:
-Обичам те. - каза й той за пореден път. Може би Никол го знаеше, но той имаше нужда да й го казва постоянно. Караше го да се чувства цял, също както и целувките й. Изведнъж Алек я пусна и се наведе, загребвайки шепа вода, и опръсквайки Никол с няколко капки:
-Но за жалост обичта не ми пречи да си поиграя с теб. - засмя се той и целуна червенокоската.

- Щом ще си играем ... - Никол хвана раменете на Алек и го свлече на земята, а после седна върху него.

Тя потори ръка във водата и я извади, но изчака да се окапе, и се обърна към момчето:

- Да видим дали наистина съм "непослушна" или представата ти е доста объркана... - след което пъхна ръка под неговия полувер и започна нежно да рисува фигурки с ледени пръсти върху кожата му.

От гърдите на Алек се изтръгна смях и после той затвори очи и се отпусна. Лекото гъделичкане по корема му, тръпките по цялото му тяло и сблъсъкът на ледените й пръсти с огнената му кожа му доставяха някаква първична наслада.

- Е, толкова ли е зле? - попита невинно тя и го погледна миличко. - Лоша ли съм?

Никол не се предаваше лесно, и това му харесваше. Тя го събори на земята и пъхна ръката си, ледена от водата, под пуловера му. Първоначално той настръхна, но после му хареса:
- Е, толкова ли е зле? Лоша ли съм? - попита мило Никол. Алек поклави глава и се надигна:
-Хм... приятно е, но все още си между доброто и лошото. - засмя се той и придърпа момичето към себе си, прегръщайки я силно. Алек си пое дълбоко въздух, вдишвайки от прекрасния аромат на Никол, след което я завърта, и я целуна. Момичето се засмя и той се изправи, помагайки и тя да се изправи, като я поведе към одеалото:
-Нека хапнем.. или поне да си изпием кафето. - засмя се той и бръкна в кошницата, изваждайки ягоди и сметана. Взе една ягода и я намаза със сметана, като я подаде на Никол, оцапвайки леко носа й:
-Това трябва да се снима! Модел яде сметана, при това е изцапан с нея. - засмя се отново Алекзандър и извади телефона си, правейки се, че снима Ники, след което махна сметаната от нослето й, с пръста си. Обичаше да разиграва Никол, но и тя не се даваше лесно. Беше му ясно, че на всяка негова шега, тя ще му отвърне със същото, и точно това я правеше уникална.

Когато нацапа носа й със сметана, Никол се нацупи. Беше му станало навик да се държи с нея като с дете и да я глези, а тя не бе свикнала. На всичкото отгоре, реши да си направи и майтап с нея - извади телефона си и я снима.

- Имаш късмет, че съм модел и че съм свикнала на капризните фотографи: "Застани така, гледай натам, наклони главата си наляво, завърти се надясно..." - каза му тя, докато той обираше с пръст сметаната - Иначе щеше да си изпатиш ...

Ники взе чашата си с кафе и отпи малко. Беше любимата й мока, точно каквато си бе взела, когато се срещнаха в Старбъкс. Вятърът леко повя и тя я върна обратно в кошница, наполовина празна и със следи от гланца си по капачето.

Излегна се на одеалото до Алек и се загледа в сиво-синьото зимно небе. Разполагаха с цялото време на света. Бе един от онези моменти, за които му разказа по-рано, когато осъзнаваше, че всичко щеше да бъде наред. Макар и да не знаеше от какво точно, тя се чувстваше спасена и в безопасност. Нямаше по-сигурно място от прегръдките на Алек.

Усети как и двамата се бяха умълчали и се зачуди за какво ли си мислеше той.

- Често ли идваш тук? - наруши тишината най-после.

-Често ли идваш тук? - попита тя, и Алек я погледна, усмихна й се и отово погледна небето:
-Когато имам свободно време, когато съм избягал от снимачната площадка, защото са ме ядосали. - той се засмя и се завъртя на една страна изучавайки спокойното лице на Никол, след което продължи да говори:
-Също и когато искам да остана сам и да помисля върху... може да прозвучи странно, но... когато искам да помисля върху живота си. - вдигна той рамене и се усмихна, но наистина бе така. При това доста често му се случваше да идва точно поради тази причина, и то заради повечето от слуховете по негов адрес. Трудно беше да си актьор от толкова години, и макар да се очакваше да е свикнал с всички тези неща, някаква малка част от него все още не можеше да преодолее цялата публичност и всички слухове. В този момент той си припомни колко ли ще тръгнат за него и Никол, но се опита да не мисли за това, и да се съсредоточи върху спокойното изражение на модела:
-Ами ти имаш ли любимо място? Освен библиотеките. - засмя се Алекзандър и отново се излегна на одеалото.

Алек й разказваше за водопада, а гласът му се сливаше в идеална хармония със затихнала природа около тях. Той бе толкова земен и уравновесен, чак й се струваше нереален, за пореден път.

- Ами ти имаш ли любимо място? Освен библиотеките. - засмя се Алекзандър и отново се излегна на одеалото до нея.

Тя се обърна по гръб, отпускайки ръце върху корема си.

- Вилата ни край Уиндзор. Сигурно защото там съм прекарала цялото си детство или просто защото е Лондон и ми е като втори дом. - усмихна се тя - През по-голямата част от времето, искам да се върна там. Но рядко ми се отдава тази възможност.

Тя се обърна към него:

- Живяла съм няколко години и в Калифорния, но дори тя не може да се сравни с Европа. - каза замечтано тя. - Бил ли си някога там?

-Европа... - повтори Алек и затвори очи. - Снимал съм няколко филма там, и веднъж бях там на почивка. Наистина очарователни държави и култури. - усмихна се той и погледна Никол. Обожаваше Европа, тя бе любимият му континент, е след Австралия, но нея я обичаше само заради големите вълни и рифовете:
-Коя е любимата ти държава? - попита я Алекзандър и отмести един кичур от лицето й, като го погали нежно.

- Англия, разбира се. - въздъха тя. - Макар че и Австрия ме остави без думи..

Никол се надигна и отвори blackberry-то си. Натисна няколко бутона и след това го подаде на Алек:

- Вилата ни край Уиндзор - поясни тя. - Имах най-вълшебното детство, за което другите само можеха да си мечтаят... Изобщо не ми се връщаше в Ню Йорк, без значение колко малко съм била...

Алек пое телефона на никол и видя огромна вила. Беше от любимия му тип, онези които изглеждаха стари отвън, но все пак направени с вкус. Той се усмихна и в главата му се появи една идея:
-Хм.. може някой път да те заведа до Англия. - погледна Никол и й върна телефона:
-Естествено ако си съгласна. - усмихна се той и отново легна. " Какво ли би било ако отидем в Англия? Сигурно би било прекрасно" - помисли си той и започна да си представя какви ли не ситуации. И всички до една му се сториха прекрасни. За миг Алекзандър затвори очи и на лицето му се появи една блаженна усмивка. Той и Никол на екскурзия му звучеше повече от добра идея.

- Хм.. може някой път да те заведа до Англия. - предложи той. - -Естествено ако си съгласна.

Никол бе повече от съгласна, можеше да тръгне и на секундата. Той се излегна в скута й, а тя се доближи започна да гали косата му.

- Мислех си да отскоча дотам след няколко седмици, тъй като повечето ми ангажименти в работата се отмениха. - след кратка пауза продължи. - Но нищо не е решено със сигурност все още.

- Спомням си, че постоянно се криех в една огромна дървена беседка в градината, която беше нещо като "моята крепост". Можех да стоя там с дни и да чета книгите на Рей Бредбъри. - засмя се тя и се наведе и целуна устните му, макар и да беше наобратно.

- Е, какво ще ми сподели г-н Алекзандър Хендриксън от своето детство? От колко годишна възраст е започнал да разбива сърца? 9, може би 10? - пошегува се тя и той също се засмя заедно с нея.

-Е, какво ще ми сподели г-н Алекзандър Хендриксън от своето детство? От колко годишна възраст е започнал да разбива сърца? 9, може би 10? - двамата се засмяха, и Алек си пое дълбоко въздух:
-Детството ми...хмм. Нищо особено, бях разглезено богаташко детенце, не отричам че все още съм. - засмя се той, но наистина понякога обичаше да се глези твърде много:
-На 8 нашите ме пратиха на курсове по актьорско майсторство, а когато станах на 13 участвах в първия си филм. Нашите не ми обръщаха внимание, и честно казано ме отгледаха Албърта и Джон. - усмихна се той и погледна Никол. Не беше голям фен на живота си, но имаше и моменти когато му харесваше, и когато родителите му го гледаха. До тези няколко момента, се наредиха и миговете прикарани с Никол, мигове в които той не би променил нищичко. Алек се надигна леко и целуна момичето, след което отново отпусна глава в скута й:
-А колкото до разбиването на сърца... - започна той:
-На около 16 години започнах да излизам по срещи, и тогава беше и първата ми истинска целувка, като изключим тези по филмите. - засмя се Алек:
-Кога беше първата ти целувка? - попита той, Никол и й се усмихна.

- В 8-ми клас с Ашли Дентън на едно пижамено парти - каза тя и той я погледна втрещено.

Никол избухна в смях и погали лицето му:

- Шегувам се, шегувам се ... - продължи да се смее.

- Беше на последния ми бал в гимназията, бях на 17. С Дани Роузенбърг ни избраха за Крал и Кралица и докато танцувахме, той ме целуна изненадващо. - усмихна се Ники - Но следващата седмица подписах договор с Виктория и трябваше да премина към самостоятелна форма на обучение... така че гимназиалните спомени много ми се губят.

Погледна надолу към Алек и добави:

- И да, целувката беше хубава... Но не може да се сравни по нищо с твоите.