Южния парк

-Защо не отидем у нас, аз ще ти направя вечеря.... и ще реша дали ще бъде романтична или не? - подсмихна се дяволито Никол и погледна Алек, който меко казано остана безмълвен. Все пак той бе избрал да си играят игрички, а това бе една от тях. Момчето стисна челюстите си и се усмихна на Джон, който му намигна приятелски, разбрал намеренията на Никол. "Това момиче ще ме докара до лудост." - помисли си Алек и се обърна към Никол:
-Добре тогава, както искаш, но мога и аз да ти сготвя нещо. Освен "най-желан ерген" съм и превъзходен готвач, не че искам да се хваля де. - засмя се Алекзандър и повдигна еднава си вежда, тръгвайки да върви в някаква посока, като Брендън го последва-тичайки.

- Добре тогава, както искаш, но мога и аз да ти сготвя нещо.
Освен "най-желан ерген" съм и превъзходен готвач, не че искам да се
хваля де.

- Тогава храната е от теб, а изненадите - от мен. - Никол повдигна предизвикателно вежда.

Алек тръгна да върви напред, последван от Брендън, а Брейди се втурна след другарчето си, принуждавайки момичето да се затича след тримата "мъже".

След секунди настигна Алек, дори го и задмина и продължи към широката поляна, която се откри пред тях. Декемврийското слънце грееше с последни лъчи и осветяваше лицата им под странен, но красив ъгъл.

Никол се спря и извика на Алек:
- Там ли ще стоиш или имаш намерение да ме настигнеш? - вятърът вееше косата й и тя се смееше, запъхтяна от тичането.

Алек стоеше и гледаше как Никол бяга по поляната, заедно с Брейди който лаеше радостно. Когато тя се спря, го подкани да отиде при нея. Алек покалати глава, и се усмихна глуповато, след което тръгна към Никол. Когато стигна до нея, хвана лицето й в ръцете си и приглади косата й, разпиляна от вятъра. Усмихна й се и отново я целуна:
-Какви ще са изненадите? - подсмихна се той и повдигна едната си вежда, открадвайки си още една малка целувка от нея.

- Ами.. изненадващи - отвърна тя, отново играейки си с думите му.

- Ще потърпиш и ще видиш сам.. - леко погали с език устните му

Каквото ли си представяш само като ме погледнеш?...- помисли си тя, но реши да не го дразни повече и без друго вече бе на ръба.

- Ти гониш! - отдръпна се рязко от прегръдката му и побягна назад, а той се нацупи, че отново му е избягала и се втурна след нея.

"И отново избяга." - помисли си Алекзандър и поклати глава, тръгвайки да бяга след нея. Косата й се вееше разпиляна от вятъра, а смеха й огласяваше почти празния парк. На Алек не му трябваше много ,за да я настигне, и когато това стана, той я заобиколи, и спря рязко пред нея, като разпери ръце. Докато се усети Никол беше в прегръдките му, а той падна на земята заедно с нея. Косата й погали лицето му и той се усмихна, отмествайки един кичур зад ухото й. Не посмя да каже нищо, защото щеше да развали момента, затова впи устни в нейните, завъртя я така че да бъде под него и й се усмихна:
-За да те пусна, трябва да ми кажеш нещо което си намислила за довечера. Чесно е нали? Свобода за знание. - засмя се той и отново я целуна. Като всъщност не занеше какво бръщолеви. Сякаш когато беше с нея, целия му флиртаджийски нрав се изпраяваше и се появяваше някаква дълбоко скрита, романтична, негова страна.

Гонеха се из поляната като влюбени тийнеджъри от скапаните романтични филми, които Никол ненавиждаше. Но може би сега, когато й се случваше наистина, тази асоциация не й звучеше толкова зле.

Алек я настигна и грабна, след което двамата паднаха на тревата върху неговия гръб. Преди да осъзнае какво се случва, Ники вече бе под него и той я целуваше ненаситно.

- За да те пусна, трябва да ми кажеш нещо което си намислила за довечера. Чесно е нали? Свобода за знание.

- Подъл изнудвач. - каза тя, затисната под него в желязната му хватка. - Добре... не ме пускай тогава! Но нищо няма да узнаеш.

Не знаеше дали заяждането й в момента им бе от полза или не, но хората от парка се бяха разотишли, а здрачът започна да се спуска над дърветата и полянката. Кучетата си играеха кротко край тях, така че преспокойно Алек можеше да я държи тук до когато си пожелае.

-Подъл изнудвач. Добре... не ме пускай тогава! Но нищо няма да узнаеш. - Алек се засмя на нацупената физиономия на Никол. Държеше се като дете, а това му харесваше - беше някак естествена, насред всички изкуствени модели които му се налагаше да познава. Преди тя да се възпротиви той си открадна една малка целувка и се усмихна чаровно:
-Добре, имам върпос... и ще те пусна. - това накара Никол да го погледна с любопитство, и Алекзандър се усмихна:
-Какво искаш за вечеря? - той повдигна едната си вежда и се засмя. Може би тя очакваше някаккъв по-сериозен въпрос, но какво от това. Той се наведе към Ники, и тъкмо когато щеше да я целуне по устните, смени посоката и целуна нежно врата й.

Алек просто й се смееше на детинското поведение, а тя забеляза каква промяна имаше у него през последните няколко часа - беше станал по-жизнерадостен, по-отпуснат... изглеждаше щастлив.

- Добре, имам върпос... и ще те пусна. - прекъсна мислите й.

Момичето го изгледа с любопитство. Кой знае с какво ще ме преметне отново..

- Какво искаш за вечеря?

Какво искам за вечеря? Да видим...устните ти, поръсени с пудра захар и бита сметана по врата ти, устройват ли те?

- Ам... едва ли едно блюдо с пиле с четири сирена и крем брюле би затруднило "най-желания ерген в Ню Йорк", какво мислиш? - вятърът започна да се усилва и бузите й се зачервиха.

Тя не откъсна поглед от очите му и той се наведе към нея, а топлите му устни докоснаха шията й.

"Пиле с четири сирена..." - повтори на ум Алек и се усмихна на момичето под себе си:
-Хм, добре. Ще получиш пилето и свободата си. - засмя се той и погледна Ники:
-Освен ако не искаш да останеш в хватката ми още малко... - Алек повдигна едната си вежда и се усмихна, след което целуна Никол, като се преобърна така че тя да е върху него. Косата й галеше лицето му, все още леко развявана от вятъра, кученцата лаеха и се гонеха из поляната, а Алек беше като на седмото небе.

Ники отново се намери върху него, с едната си ръка той я придържаше към себе си, а с другата галеше врата й. Беше много трудно да мисли какво точно иска или не иска, когато устните й пръстите му бяха навсякъде по нея, а тя самата чуваше пулса си като на ултразвук.

Всичко беше прекрасно, докато кучетата не започнаха да лаят и силни светкавици ги заслепиха многократно. Имаше някой зад близкото дърво, който държеше да "улови" така личния им момент.

Папараци!... - изкрещя умът й.

Никол вече бе седнала в Алек, а той се огледаше гневно, докато светлините продължаваха да премигват.

Щрак! Щрак! Щрак-щрак..!

- Хайде, да тръгваме.. - каза тя, и хвана ръката му. - До няколко часа снимките вече ще бъдат разпространени и тогава пресата и досадните въпроси ще са ни най-малкият проблем.

По-скоро се притесняваше от коментарите на Клюкарката, които имаха по-голяма власт в Манхатън, дори и от също толкова лъжливите статии в светските хроники.

Всичко вървеше прекрасно, когато сянките предизвикани от светкавиците на апарати, не развалиха всичко. Алек прекъсна целувката и започна да се оглежда гневно:
-Хайде, да тръгваме.. - каза Никол, и хвана ръката му. - До няколко часа снимките вече ще бъдат разпространени и тогава пресата и досадните въпроси ще са ни най-малкият проблем. - той се изправи и тръгна след Никол, като подсвирна на кучетата, за да ги последват. Междувременно стигнаха до колата. Двамата влязоха:
-Към имението на Никол, Джон! - почти извика той и затвори вратата след себе си:
-По дяволите! Хората нямат никакво лично пространство. По дяволите!- беснееше Алек. Какво от това че бяха известни, това не даваше никакво право да бъдат преследвани постоянно. Кой знае откога бяха след тях? Алекзандър стисна челюстта си и сви юмрука си.