Малкото водопадче

На лицето на Алек се появи огромна самодоволна усмивка. По нищо не можеше да се сравни с неговите... това беше повече от комплимент. Той се надигна и целуна сладките устни на Никол:
-Хмм... да видим. Наистина ли? - попита той когато отдели устните си от тези на Никол, а тя кимна утвърдително. Алек й се усмихна и погали косата й, допирайки чело до нейното, когато телефонът му иззвъня:
-Къде си?
-Има ли значение?
-ДА, трябва да решиш за филма, сега! Не ми казвай, че не си прочел сценария. - гласът на агента му, подсказваше че беше бесен:
-За какво става на въпрос?
-Ама ти... сериозно ли? - Алек не отговори и агента се зае да разказва:
-Героят ти е агент на ЦРУ, който трябва да прелъсти жената на банков магнат, който е замесен в куп схеми с пране на пари. Сюжета се развива в Лондон.
-Приемам! Да, знам, "Ти си безотговорен хлапак, който не си знае границите." Просто им кажи - Да. - каза Алек и приключи разговора, като се обърна към Никол и й се усмихна. Щом чу, че филма се снима в Лондон, нямаше значение каква роля щеше да играе, просто щеше да се превъплъти в героя и щеше да с свърши работата. А в свободното време, щеше да бъде с Никол и то в Лондон:
-Филмът се снима в твоята любима държава. - поясни й той и я целуна:
-Приех ролята.

Телефонът на Алек звънна и той вдигна. Разговорът беше кратък и рязък, но на Никол й се стори, че някой по-скоро го овикваше, отколкото говореше.

Когато актьорът затвори, тя разбра кой е бил.

- Мисля, че трябва да си смениш агента. Да ти намерим някой не толкова агресивен и избухлив? Този като нищо може да е и криминално проявен... - засмя се тя

-Филмът се снима в твоята любима държава. - рече момчето. - Приех ролята.

Каквооо...?!

- Това какво означава? Колко време няма да те има? -сепна се тя. - Алек, някои филми отнемат месеци...!

Беше на път да му започне да му крещи както агента му преди малко, но реши, че трябва да запази самообладание, пък и не искаше да му прави сцени.

-Спокойно, няма да ме има само седмица, но мога да те взема с мен. - усмихна й се Алек и погали лицето й:
-Може да те взема с мен, понеже там има само няколко сцени. - усещаше безпокойството й, но се надяваше че ще приеме да отиде с него в Лондон. Пък и беше за седмица. Мисълта да бъде с нея го караше да се усмихва все повече и повече. Алек се наведе към Никол и я целуна, след което я погледна в очите:
-Е какво ще кажеш? - надигна той едната си вежда и се засмя.

- Спокойно, няма да ме има само седмица, но мога да те взема с мен. - каза той, стараейки се да прозвучи като небрежно предложение, но си личеше, че го иска много.

- Е какво ще кажеш? - нетърпеливо я попита той.

Никол се престори, че мисли, макар да бе решила на секундата, така че Алек да полудее от напрежението. Не го удостои с отговора си около минута, която беше убийствена за него... вероятно най-дългата в живота му.

Момичето се засмя и най-после отвърна:
- Да, разбира се - и се хвърли в ръцете му, събаряйки го по гръб на земята и започна да го целува.

Алек нямаше търпение да чуе отговора й, а тя мислеше. Очите му се разшириха и той прехапа устна:
-Да, разбира се. - каза му Никол най-накрая и му се нахвърли, започвайки да го целува. Той се усмихна измежду целувките и пришепна:
-Обичам те. - след което отново целуна Никол, като прокара ръка по гърба й. Всичко в нея му доставяше удоволствие, всичко в нея го караше да се учвства щастлив, а целувките й... те го караха да иска все повече, сякаш без да знае границата. Той я завъртя, така че тя да е под него и продължи да я целува, като от време на време отделяше устните си от нейните, за да могат да си поемат въздух.

Той дори я притисна още повече към себе си. Откакто я беше целунал за първи път сякаш не искаше да я пуска, а тя обичаше да му се дава в малки ограничени дози, само защото обожаваше начин, по който Алек бе пристрастен към нея.

Момчето се отдръпна на няколко милиметра от нея и прошепна: "Обичам те", а устните му докоснаха нейните при изговарянето и после пак я целуна, обръщайки я така, че да мине под него. Тя се спусна по челюстта му и надолу до врата му, а той вплете пръсти в косата й.

- Нямам търпение за полета с теб - прошепна тя в ухото му. После го целуна бързо по устните и се отдели от него - Да тръгваме, трябва да си приготвяме куфарите.

Той се усмихна. Никол бе по-развълнувана от самия него:
-Ами тогава какво чакаме още? - засмя се той и помогна на Никол да се изправи, след което започна да прибира всичко което бяха донесли, като го слагаше в багажника на колата. Ники го чакаше, облегнала се на капака на БМВ-то и му се усмихваше мило. Когато всичко беше готово той сложи ръцете си на капака на колата, целуна Никол и хвана ръката й, отваряйки й вратата:
-Заповядайте госпожице О'Калагън. Нека отидем у вас, а следващата спирка ще бъде Лондон. - усмихна се той и целуна ръката на Никол, след което докосна устните й с пръст и също ги целуна. Заобиколи колата и потегли към имението на Никол, където я остави да приготви багажа си, като се разбраха тя да му се обади, за да може той да я вземе и да отидат заедно на летището.