Интересната поляна с езерце

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Беше близо полунощ. Вървях тихо и бавно из покрайнините на Ню Йорк. Този шумен и неспокоен град, с хиляди жители и безкрайна глъчка по някое време ме уморяваше. Търсех някое по-спокойно местенце, където наистина да си почина и да мога да мисля за всичко, без да бъда обезпокоявана. Не след дълго стигнах самотна гора. Да, самотна. Не се чуваше нито песента на птиците, нито шумоленето на животните. Но беше нормално - в момента всичко спеше. Доближих се до езерце, което пресичаше гората през средата и я разделяше. Докоснах водата - беше студена, но приятна. Нощта беше красива - тиха, без никакъв вятър, чувах единствено мислите в ума си. Мислите за миналото, за настоящето и за бъдещето. Но след известно време се чуха стъпки. Тишината бе прекъсната. Обърнах се, за да видя кой идва. Не различавах силуета, защото беше пълен мрак. Но скоро се появи някакво момиче..

Малко беше старнно за мен, това че не исках да съм в центъра или Ъпър Ийст Сайд, а на някое тихо и пусто място място. Нямаше друго по-добро от интересната поляна с езерцето. Беше много красива и най-важното тиха. Отивах към езерото. Бях се умислила нещо. Тогава видях, че не съм сама. Там имаше едно момиче. Приближих се към нея. Погледнах я и се усмихнах леко.
-Здравей, май и ти искаш да се отделиш от шума - засмях се
-Аз съм Елена

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Огледах момичето. Беше си съвсем нормално.
-Здравей, май и ти искаш да се отделиш от шума - по тези нейни думи разбрах, че не съм единствената, която не обича постоянния шум. Леко се усмихнах. След това събеседничката ми се представи. Реших, че и аз трябва да направя същото.
- Вивиан. Приятно ми е - на лицето ми отново се появи мила усмивка.
Известно време стояхме безмълвни.
- От кой квартал на Ню Йорк си ? - попитах равнодушно. Поддържах разговора. Засега не бях преценила момичето, беше рано. Но не бях от хората, които се доверяват лесно. Затова я карах полека.

- Аз съм от Ъпър Ийст Сайд. Сигурно се чудиш какво прави момиче като мен, точно на това пусто място - леко се усмихнах
- Просто някой път искам да забравя, че всичко и да се слея с околността.
- А ти от кой квартал си? Извинявай че без да те познавам те занимавам веднага със себе си - и двете се засмяхме.
Вивиан изглеждаше приятна, красива и мила. Може би щяхме да станем приятелки, кой знае

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Изслушах Елена. Засмях се на последните и' думи.
- Няма проблем - усмихнах се.
- От кой квартал съм ? От същия като теб. И понеже не съм родена тук, а на много по-тихо място, не съм свикнала много с този начин на живот. - отклоних глава към езерцето. Лунната светлина се отразяваше във водната повърхност, почувствах се като в приказка. Седнах и се облегнах на стъблото на едно голямо дърво и се загледах в луната. Елена седна до мен и двете се усмихнахме.
- Учиш ли нещо? Или вече работиш? - не можех да преценя колко беше годишна. Изчаках отговора и', загледана в луната, езерото, чуваща тишината на нощта.

Малко не исках да отговарям на въпроса, но нямаше как
-Ами аз, как да ти кажа. Учих до някъде, но и аз не знам какво и за какво, защото родителите ми плащаха да имам високи оценки. А след като умряха нямах желание дори да си платя да отида в университет. Затова сега работя като актриса
Реших да се направя на интересна
-Може да си ме виждала по ТВ? - засмях се
- Ами ти учиш или работиш?

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

- Извинявай, май не искаше да говориш за това.. - направих крива усмивка и погледнах Елена. След това реших да отговоря на зададения въпрос:
- Аз учих до шестнадесет годишна възраст. Тогава.. - спрях..не познавах толкова това момиче, затова прескочих една част от историята - тогава се отказах от училище и започнах да се занимавам с театър. Все още уча някои неща, когато имам свободно време, но основното го знам. - очите ми срещнаха тези на другото момиче и се замислих какво да я попитам.
- В Ъпър Ийст Сайд ли си родена?

- Да - засмях се
- А ти защо прекъсна училище? - беше ми интересно да я опозная и да разбера колкото се може повече за нея.
- И откъде си? Защото каза, че си от Ъпър Ийст Сайд, но не съм те виждала досега - усмихнах се
- Трябваше да се запознаем на някое парти, а не на това пусто място - погледнах я с прекрасните ми кафеви очи и двете се засмяхме почти едновременно

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

- А ти защо прекъсна училище ? - това беше очакван въпрос. Въпреки това, се надявах, че няма да бъде зададен. Въздъхнах.
- Заради родителите ми. - не уточних. Не ми се мислеше за случилото се, точно сега, точно с Елена.
- Родена съм край Лондон. Там израстнах. Започнах актьорство и след няколко години се преместих в Ъпър Ийст Сайд. - наложих си да се усмихна. Това момиче искаше да ме опознае, но аз не исках да мисля за миналото си. Трябваше да го приема и да продължа напред. Да мисля само за настоящето.
Изчаках Елена да каже нещо..

Разбрах, че не и се говореше за миналото и затова реших да не я питам вече за това. А и засега това, което знаех ми беше достатъчно. Все пак се познавахме едва от няколко минути.
-А сама ли живееш? Или живееш с някой? - доста глупав въпрс, но все пак трябваше да наруша тишината.
-А участваш ли в някои пиеси или кино продукции? Може някой път да се засечем на някой кастинг

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

- Живея сама. Свикнала съм на този начин на живот от няколко години и да ти кажа, за разлика от други хора, на мен ми е приятно - усмихнах се. Знаех, че съм странен човек, със странни принципи, но това бях аз. Може би инцидентът с родителите ми ме беше променил, може би просто тогава открих другата част от себе си.
Думите на Елена ме изкара от размисъла.
- Ъм, участвам в театрални пиеси, също имам роли в няколко филма. Много искам да участвам в някой сериал, но засега съм добре - отново настъпи тишина. Чу се пърхане на криле. Нощните птици излизаха от гнездата си - бухали, сови, кукувици, прилепи..Липсваше ми природата на родното ми място. Но вече бях тук и въпреки всичко, това място беше приятно.
- Ами ти ? Каква е твоята история? - попитах събеседничката си.

Направих се, че съм се замислила малко и след малко и отговорих
-Ами .... тя не е с щастлив край. Един ден, заради едно парти, защото аз съм едно от вечните момичето по купоните, на което не трябваше да ходя. Ако питаш защо не трябваше? Защото отидох само, за да се видя с едно момче, което си падаше по дрогата и секса. Но това е друго. Отидох там и купонясвах както всеки друг път. Изведнъж родителите ми се появиха и се опитаха да ме натикат в колата. Аз отказах и избягах. Отидох у една приятелка. Прибрах се след няколко часа и тогава ми казаха, че е имало инцидент и родителите ми са починали.
Когато казах това се натъжих, но се правих че съм добре.
-Сега участвам в един сериал. Ако искаш може да се пробвам да ти уредя роля там?

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Съжалих, че попитах Елена за миналото и'. Явно не само моите родители ги нямаше вече на този свят. Елена ми предложи участие в сериал. Замислих се. Отдавна исках, но сега точно се нуждаех от малко разтоварване. - Не, благодаря ти. В момента почивам малко, защото скоро сигурно ще започна да снимам. - усмихнах се. Бяхме стоели в гората около час. Нощта бе още по-зловеща и мрачна. Отпуснах се на дървото и за миг затворих очи. Беше се появил вятър, който развяваше леко дългата ми коса. Усещах очите на Елена, прикрепени към мен. Отворих моите и погледите ни се срещнаха. Огледах се. - Май стана много късно. Трябва ли да се прибираш ? - следващият въпрос дойде инстиктивно. - Всъщност, на колко си години ?

Навън ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Водата в езерото беше прекрасна на лунна светлина. Наистина беше много красиво. Трябваше да идвам по-често, защото гледката беше невероятна
-Жалко можехме да бъдем заедно. Сигурна съм, че все някога ще играем заедно - усмихнах се
-Не не трябва. Живея само с по-големия ми брат, който винаги е навън. - засмях се
-Само на 19 - усмихнах се
-Ами ти на колко си?

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Елена не трябваше да се прибира. Усмихнах се.
- И аз съм на деветнайсет - кимнах и замълчах. - Колкото до следващата ни среща, тя може да е навсякъде - леко се подсмихнах и отново вперих поглед в тъмнината. Не знаех какво да кажа. А и честно казано, не ми се говореше. Грубо, но всеки си има своите моменти. Другото момиче също не обели дума. Реших да я изчакам, защото имах предчувствие, че иска да ме попита нещо.
Ставаше студено. Въпреки че бях облечена сравнително добре, настръхнах. Обгърнах раменете си с ръце и погледнах Елена. Тя тъкмо започваше да говори...

-Май ти е студено - погледнах към треперещата Вив
Знаех, че трябва да наруша тишината с нещо друго, но не знаех какво. Чудих се известно време, какво да я попитам. Затова реших да е нещо банално и тъпо. Все пак имахме доста сходни истории.
-Имаш ли си гадже? - знаех, че е глупаво, но не бях от хората, който обичат да мълчат.

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Засмях се.
- Мм не, нямам. Ти ? - намигнах и' и се усмихнах игриво. Наистина беше станало доста студено.
- Искаш ли да отидем някъде ? Например, някъде, където е топло ? - измръзвах, не знаех за Елена, но аз щях да стана на шушулка. Изчаках нетърпеливо отговора и'.

Умирах от студ. И аз като нея исках да отида на някое по-топло и приятно местенце.
-И аз нямам. В момента съм сама, но не спирам да търся някой - засмях се
-Да разбира се, че искам. И аз замръзнах тук. Искаш ли да отидем в Тинки Уинки? - засмях се докато го казвах. След това я погледнах и изчаках да видя дали, ще се съгласи

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

- Съгласна съм - и аз се ухилих като изрече името на кафенето. Двете се изправихме от земята и тръгнахме към шумния и неспокоен Ню Йорк. Беше около два часа след полунощ - типичното време на всички купонджии нюйоркчани. Докато вървяхме не говорихме особено. Скоро стигнахме края на гората и се запътихме по големите улици на Ню Йорк.

п.п пиши първа ; )

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Рик не беше от особено внимателните личности, които винаги гледат какво правят. И ето точно това негово невнимание го доведе до..малък инцидент. Караше си колелото в някаква чудна полянка, но незнайно как не видя дървото пред себе си и..хоп. Колелото се блъсна и прекатури, а горкото момче се озова с лице в земята. Тъй като усещаше металната тежест върху себе си, младежът се опита да избута колелото си, което вече не бе нищо повече от разбрицан боклук. Даже и на старо не можеш да го продаде. Кой би се излъгал с тази стара купчина желязо? Е, преди няколко минути беше във все още добро състояние, предвид това от кога го имаше, но..Telle est la vie.
След като успя да се изправи, момчето огледа за поражения. Нагледно нямаше нищо сериозно , но щом подви единия си крачол, той забеляза ,че коляното му бе ожулено. У-ж-у-л-е-н-о. Френският му акцент отново се прояви ,когато изпсува. Merde! След като се успокои малко, Рик тръгна в неизвестна посока, зарязвайки колелото си до онова дърво. Да, дървото беше виновно! Защо трябваше да има дървена насред поляната? Или по-точно, насред тази поляна? Момчето така и не разбираше, но нищо, прости на глупавото дърво и си продължи пътя. Всъщност къде отиваше? След малко се спря, оглеждайки се за някой, който поне ако не спирт и памук, то ще има кърпичка. Скоро забеляза едно момиче и куцайки леко се отправи към нея. Когато вече бе достатъчно близо, за да може да я попита, той се прокашля, за да привлече вниманието й.
- Извинете..Да ви се намира кърпичка? - попита момчето и се ухили иронично, защото осъзна колко глупаво и нелепо звучи. След малко той отново отправи поглед към ожуленото си коляно, където кръвта започваше да избива.

Беше поредния скучен и студен следобед,но ми беше омръзнало да седя сама вкъщи и излязох.Реших да си взема някоя книга и просто да почета в парка.Първоначално плана ми вървеше добре,но после скуката надделя на всичко останало и просто реших да изчакам и да видя дали ще стане нещо интересно.И ето,че съдбата ми се усмихна.Към мен се приближи едно момче и ме попита за кърпичка.Погледнах ужулените му колене и веднага започнах да ровя из чантата си. -Да..ъм..ето! - отговорих и му я подадох.Стори ми се,че говори с френски акцент.
-Ca va? - попитах го докато той попиваше кръвта от коляното си

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Момчето взе кърпичката и внимателно опита да пооправи гледката на ожуленото си коляно. Беше толкова съсредоточен, че дори не асимилираше много добре , нещата от външния свят, а именно въпроса на момичето, което му беше дало кърпичката.
- Oui. - отвърна младежът, отново на френски, както му бе зададен въпросът., като продължи да насочва вниманието си към вече изцапаната с кръв кърпичка. След няколко секунди, осъзна нещо и то беше, че още дори не беше казал едно "Благодаря" на дамата.
- Ъм..Май пропуснах да ти благодаря..за кърпичката. Спаси живот. - промърмори той и се ухили, като насочи поглед към неизвестното момиче.

-По всяко време!Радвам се,че успях да ти помогна,но всъщности ти спаси моя.Тъкмо щях да умра от скука! - отговорих и се усмихнах.-И от къде по-точно каза,че си?Малко трудно различавам френските диалекти - попитах и му подадох още една кърпичка.Поне един път факта,че носех какво ли не в чантата си ми помогна.

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

След като Рик бе напълно убеден, че е приключил с почистването на рани, той свали крачола на дънките си в първоначалното му положение и погледна към момичето с кърпичката. Очевидно имаше още доста. Той се усмихна вяло ,преди да отговори.
- От Париж. Но май това е първият път в който ти го казвам. - замисли се момчето, но реши да смени темата, преди да го е взела за смахнат.
- Ами ти от къде си, че знаеш френски? - запита момчето на своя ред и се огледа. Питаше се какво трябваше да свърши днес и се сети, че трябваше да ходи до магазина.
- Между другото, да знаеш къде се продават най-хубавите ароматизатори за автомобил? - попита момчето на глас, но когато срещна странния поглед на момичето, казващ "Той в ред ли е?Да не си е ударил и главата някъде?", той се ухили както винаги правеше и допълни - Не ми обръщай внимание..Понякога и аз не съзнавам какво говоря.
Измина минута мълчание, след което на Рик му светна една зелена, не, нека да е синя.. Та, светна му тази синя лампичка и той осъзна ,че все още не си знаеха имената. Така де, не той и лампичката, а той и девойката с кърпичката(както я наричаше до сега).
- Ако случайно те интересува името на твоя спасител..Казвам се Рик. - представи се момчето, както винаги добавил и излишен хумор в изречението си, който само правеше самото изречение дълго и сложно.