Дискотеката

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън спортуваше в своята мака фитнес зала вкъщи, когато не чу телефона му да оглася стаята. Момчето спра с тренировката и грабва една кърпа от закачалката, за да попие потта си, след което се затича към спалнята. Да, имаше едно пропуснато повикване..от мениджъра си? Тъй като не знаеше за какво става въпрос ,реши да му се обади и да разбере защо го е търсил. Разговорът беше кратък. След като върна телефона обратно върху поставката му, Итън въздъхна и се запъти да си везем душ- Имаше поставена тежката задача да прибере неговата колежка от дискотеката..за пореден път. Ставаше все по-трудно за него да изпълнява подобни заръки, но нали в крайна сметка не можеше да откаже на отчаяната молба на мениджъра. След като се облече, младежът се запъти към въпросната дискотека, където се намираше загазилата му колежка. Кого влезе вътре, Итън се опита да игнорира силния шум и да се концентрира върху много лица , като се надяваше някъде между тях да я открие... И ето че видя една русокоска да стои на бара и си помисли ,че е тя. Разбира се беше с гръб, така че той не можеше да е напълно сигурен.
- Хей, хайде да се прибираме, какво ще кажеш? - както винаги започна той, когато се доближи до нея. Винаги й повтаряше едно и също, а този път в тембъра му се долови нотката на отегчение от ежедневното повторение на тази фраза.
Но..Щом момичето се обърна към Иътн, той разбра че бе допуснал грешка. Да, при това голяма грешка. Девойката очевидно не бе тази, за която я смяташе той, което го накара да се смути леко.
- Извинете, припознах се. - каза с извинителен тон и погледна непознатата в очите. Явно нещо му ставаше, че да сметне две напълно различни личности за една.

Заглавие: Re: Дискотеката Сря Дек 22, 2010 9:45 pm

Апрентис реши да се разходи в Ню Йорк. Беше се преместила наскоро в големия град. А първите места, които тя задължително трябваше да опознае, бяха дискотеките. Алкохол, музика /естествено, че трябваше да бъде качествена/, готини момчета... Какво повече трябваше да искаш? Честно казано, Еолин се разтоварваше повече така, отколкото да искаше да отиде в някой парк, например. Беше нощ.. Не беше й присъщо.
Но в момента момичето беше в едно отвратително настроение. А и това се отразяваше на поведението й. Вместо да флиртуваше с момчетата в заведението, Ел седеше мълчаливо на бара и пиеше една текила. И тя не знаеше защо се чувства така.. Можеше и да знае, но отговорът сигурно щеше да се крие дълбоко някъде в нея.....
- Хей, хайде да се прибираме, какво ще кажеш? - изведнъж се доближи до нея някакво непознато момче.
Когато се обърна, непознатия видя, че се беше припознал и затова бързо се извини:
- Извинете, припознах се.
Върху лицето на Апрентис веднага се разля една дяволита усмивка, която перфектно прикриваше цялото й състояние в момента. Никога не оставяше чувствата си на показ.
- Оу... Няма нищо! Еолин Апрентис. - представи се тя.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Тъкмо ,когато мислеше да продължи със своето търсене, непознатото момиче, в което се бе припознал се представи и той изглежда не можеше да си тръгне ,преди да направи същото. Не би било особено любезно от негова страна. Затова Итън направи опит да се усмихне и отговори.
- Интересно име. Аз съм Итън Уейт, приятно ми е. - каза ой, спазвайки традиционния образец на запознанство, но сякаш нещо не беше особено традиционно. Дали бе палавата усмивка на момичето или това че тя го накара да забрави напълно за целта си...Не се знаеше. Но скоро след като се бе представил, Итън бе решил да поседне и да изпие едно -две питиета в компанията на това момиче, Еолин.

Заглавие: Re: Дискотеката Чет Дек 23, 2010 11:24 am

Новодошлият явно реши да остане в компанията на Ел, защото той седна до нея на бара.
- Хей, барманчето! Още две текили. - извика момичето на бармана, който незнайно защо продължаваше да се върти около нея.
Този служител беше напълно забравил за останалите клиенти, които му викаха непрестаннно да дойде и да вземе поръчките им. На всичкото отгоре в заведението започнаха да влизат все повече и все повече хора и претъпкаността вече започваше да се забелязва.
- Е, Итън. - продължи разговора Апрентис, като отново си лепна една тайнствена усмивка, засилваща чара й, - Какво толкова те води насам? Да не си избугил някое момиче, случайно приличащо на мен, в тази джунгла?
Еолин небрежно отметна бретона си назад.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Момчето направи за миг отегчена гримаса и въздъхна.
- Ами нещо такова..- отвърна той на въпроса й, след което се огледа.Не обичаше тези места именно защото се претъпкваха още повече след 23:00 часа. Разбира се, това беше сега, преди човек като него можеше да се срещне единствено в някое подобно заведение, чиито собственици бяха родителите му. Наистина като се замислеше за миналия си начин на живот осъзнаваше, че прекарваше повече време с красиви момичета по такива заведения, отколкото вкъщи потънал в сън. Не се и учудваше, та нали тогава се връщаше на сутринта, а дори някой път пък изобщо не се връщаше и го обявяваха за безследно изчезнал. Изведнъж някакъв глас прекъсна мислите му и Итън погледна към бара, от където идваше той.
. Хей..Свободна ли си тази вечер? - се чу от устата на бармана, който бе донесъл поръчаните текили. Младежът видя, че питието вече бе пред него и отпи една глътка, след което извърна поглед към Еолин, която вероятно всеки момент щеше да говори на бармана, който очевидно беше хлътнал още щом я видя. Ит отново го погледна, след което се обърна назад и видя разгневените лица на хора, които викаха за совите поръчки. Той поклати глава и се подсмихна леко, след което продължи да отпива от питието си.

Заглавие: Re: Дискотеката Чет Дек 23, 2010 8:20 pm

- Ммм... Не знам! Мога и да съм много заета. - засмя се Апрентис на бармана и го разкара от себе си.
Сега не й се занимаваше с него. Това, като че ли малко приповдигна настроението й, но веднага целият прогрес можеше да се върне обратно надолу.. Така винаги ставаше, тъй като Еолин по природа си беше едно много непостоянно момиче. А думата "непостоянно" важеше за всичко, ставащо с нея. Но щом пиеше алкохол, то поне щеше да притъпи чувствата й. При всеки, естествено, беше така.
Тя изпи наведнъж цялата си чаша. Можеше да прави така доста дълго време, защото не се напиваше лесно. Нее, трябваше доста яко да се натряска ако искаше да постигне този ефект, но в момента и за това не й се мислеше. За нищо не й се мислеше. Ако имаше копче за изключване, Ел веднага щеше да го натисне.
- А ти какво правиш тук? - попита я на своя страна Итън, макар че отговорът си беше доста очевиден.
- Отвличам съзнанието си от ежедневието, което е толковаа...
Дори не довърши изречението си. Можеше да опише своето ежедневие с толкова много думи, но май най-точната от всички щеше да продължава да си бъде "сезон".

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън подпря ръка на бара и се загледа в чашата си. Дълго се чудеше какво да каже и дали въобще да казва нещо. Накрая с риск да прозвучи, като някой скучен професор по психология, момчето проговори.
- И на мен понякога не ми се мисли за нищо... - той отново отпи от текилата си и я погледна.
- Иии тогава идвам тук. Изглежда няма друго по-добро място да си отвлечеш вниманието. - тихо се засмя и остави чашата на бара. Предполагаше, че на Еолин не й се говореше много много, защото дори говоренето в някои случаи изискваше мислене.

Заглавие: Re: Дискотеката Нед Дек 26, 2010 1:44 pm

- Ооо, наистина това е едно от местата, на които наистина можеш да се отпуснеш. Само дето трябва да знаеш как. - закачливо му смигна Еолин, а след това грабна няколко ледчета от стъклената купичка между тях и сложи в питието си, докато не преля.
- Мисля, че някой е разсеян. Кое момиче е този път? - засмя се личимо Итън, докато Ел се усмихна дяволито и му отвърна:
- Не знам! Кое може да бъде?!
Изведнъж започна да звучи една по-различна песен. Под "по-различна" естествено, че се имаше впредвид /е, поне за Апрентис/ друг стил, който по-рядко се пускаше по такива заведения.
- "Lookin' like another Bob Marley day..." - започна тя с песента, макар че не се чуваше много-много.
Хвана Итън за ръката и го задърпа към дансинга... Можеше да секаже, че музиката /ако беше добра/ й действаше... лудо.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Хмм..Nickelback ,наистина не беше в стила на дискотека, но това някак приповдигна настроението на Итън и той се остави на Еолин да го отведе към дансинга, докато наум си тананикаше песента. Накрая двамата се спряха в средата на дансинга и Ит започна да се движи в ритъма на музиката. Дори не забелязваше, че наоколо има други хора.

Заглавие: Re: Дискотеката Нед Дек 26, 2010 2:22 pm

Двамата с Итън веднага заеха мястото, което се намираше най в средата на дансинга. Уейт явно харесваше такава музика. Хмм.. това беше добре за Ел. Никога не изпускаше очи от момчета с истински вкус за музика. (А много от колегите й в бизнеса бяха просто..... без коментар!)
Изведнъж момичето се сети, че скоро щеше да се проведе някакво парти, по случай Нова Година. Не й се ходеше сама и затова веднага забеляза полза в запознанството й с Ит.
- Хей.. Искаш ли да отидем наа новогодишното парти? - опита да се надвика тя с музиката, макар че нямаше доста голям успех.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Докато танцуваха, Итън дочу въпроса на Еолин и се позамисли. Надяваше се ,че мениджъра му няма да го натовари с нов концерт на нова година. Да, идеята да отиде беше добра, тъкмо ще имаше добро оправдание.
- Защо не? Ще се забавляваме! - извика Ит в отговор и се засмя, като продължи да танцува. когато чуеше Парти, знаеше ,че няма да мине без забавление. А той не помнеше от колко време не се бе забавлявал истински. Работа..работа и пак работа. започваше да му омръзва, наистина трябваше да отиде на партито. Изглежда, че Еолин бе неговата спасителка.

Заглавие: Re: Дискотеката Нед Дек 26, 2010 4:10 pm

- Определено ще се позабавляваме.. - изрече Еолин.
Не й се надвикваше отново с музиката, че иначе в скоро време можеше да остане и без глас. А за нея това не беше добре. Точно обратното - мега, титанично, ужасно зле. Поне горе-долу всичко успяваше да се чуе от страна на Итън.
Дижеят като че ли нарочно се опитваше да усили още повече музиката до края на пределите на тон колоните - опция тип "спукай ми тъпанчетата". Но всичко, както винаги, беше посрещнато с възторг от присъстващите хора в дискотеката. Сякаш тези, които се намираха около Ит и Ел, бяха изпили двойна доза кафе.

P.S - Ъъъ... Извинявам се, че ги пиша кратки, просто защото нямам никаква муза, а и на всичкото отгоре ми е нещо лигаво. XDD

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Скоро песента свърши и двамата се върнаха на бара. Все пак трябваше да си отдъхнат, след това неуморно танцуване. Итън реши да рискува и си поръча още едно питие, защото гърлото му бе почти пресъхнало. Сякаш беше изразходвал прекалено много от малкото си енергия. По едно време момчето се обърна към Еолин.
- Хей..Водиш ли приятели тук? Или пък..гадже? - попита той случайно, след като се зачуди защо я свари да пие сама. По принцип лично той никога не идваше сам на такива места, без никаква компания. Е, вярно че тази вечер беше дошъл, но първоначалната му цел не беше да остане и да се забавлява, а просто да.. В този момент Итън се сети, че трябваше да намери колежката си, но вече беше твърде късно да му мисли. Очевидно се беше прибрала, защото иначе щеше да я види някъде сред хората в дискотеката.

Заглавие: Re: Дискотеката Нед Дек 26, 2010 8:39 pm

- Аз съм отскоро в Ню Йорк. И нямам приятели тук. Всичките останаха в Ел Ей. А нямам гадже... Все още. - закачливо се усмихна Апрентис. - Иначе може да се каже, че съм от тук от един-два, три, четири, пет.... знаеш как вървят числата!
Тя се засмя отново. Не предполагаше, че денят от нищо щеше да се развие в нещо. Е, такъв беше животът. Непредсказуем във всяко едно отношение. Еолин реши да си погледне часовника и установи, че новогодишното парти вече е започнало.
- Закъснявамее, но нали закъсненията сред звездите са на мода. - усмихна се момичето..

P.S - Ъъъ, пиши направо в имението, дето се провежда партито. ХДД

Брой мнения : 19 Join date : 31.12.2010

Беше деня след онзи бал, на който отидох, но скучах..., затова реших днес да се забавлявам, да се напия и да правя куп щури неща... Реших да отида в Дискотеката... Отворих гардероба си и избрах къса рокля и черни обувки на токчета...
Влязох в Дискотеката... Беше претъпкана с известни личности, с не толкова известни личности, като мен и с обикновенни хора...Отидох на бара, за да си взема нещо за пиене...
-Една водка, моля.-казах на бармана.
-Веднага.-казах той.
След няколко минути, той донесе водката.
-Мерси.
След това отидох на дансинга, за да танцувам...

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Тези дни ми беше адски доскучало. Преглеждах различни проекти, в които бих могла да участвам, но нито един от тях не ми допадна достатъчно. Реших отново да се разтоваря, както преди няколко дни, но без да се напивам толкова. Танцуваше ми се. Влязох в една от многото дискотеки в Ню Йорк. Часът беше около единадесет вечерта. В залата видях познати лица от шоубизнеса, както и други, за които не бях и чувала. Преди да танцувам, исках да изпия някакво питие. По пътя към бара се блъснах в някакво момиче, което явно отиваше към дансинга.
- Извинявай - погледнах непознатата, която тъкмо се канеше да проговори...

Брой мнения : 19 Join date : 31.12.2010

След като си взех водката, тръгнах към дансинга, но по пътя се блъснах в едно момиче.

-Извинявай.-каза тя.

-Оо, няма проблем.-казах и се усмихнах.-Аз съм Ан Стюарт.Съвсем малко известна певица.-представих се аз.

Отпих от питието си и докато чаках отговора на момичето, в което се
блъснах, се огледах наоколо... Спрях погледа си на дансинга, който беше
претъпкан... и си казах на ум-"Охх, надали ще успея някога да танцувам
при тази навалица"...Но после отново го погледнах и си казах отново на
ум- "Какво пък? Ще опитам. Сигурно ще бъде доста забавно, а и нали
тъкмо, за да се забавлявам дойдох тук"!

След това отново погледнах към момичето и зачаках отговор.

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

-Оо, няма проблем. Аз съм Ан Стюарт.Съвсем малко известна певица.-представи се тя. Реших, че и аз трябва да направя същото.
- Вивиан Спаркс, актриса - усмихнах се на свой ред аз. - Приятно ми е. Към дансинга ли се беше запътила ? - попитах. Бях се отказала от питието и идеята за танцуването бе завладяла мислите ми.
Видях, че Ан гледа към дансинга. Направих същото. Беше претъпкано, но си помислих: "Аз винаги намирам място в навалицата" и се подсмихнах. Тръгнах с бавни стъпки към танцуващатата тълпа и се обърнах към певицата, очакваща реакцията и' - дали ще тръгне след мен или не.

Брой мнения : 19 Join date : 31.12.2010

Момичето се казваше Вивиан Спаркси и беше актриса.
-Към дансингла ли се беше запътила.-попита ме Вивиан.
Усмихнах. Отпих от водката, но видях, че е свършила... Обърнах се към бармана.
-Още една водка, моля.-казах.
-Веднага я нося.-каза човека.
След малко водката дойде. ..Ан видя, че Вивиан тръгна към мястото, където се танцуваше и се обърна към мен... Аз се усмихнах мило и я последвах, като я попитах:
-От кокга живееш в този град?

П.П.-Били ми казала как мога да те наричам на галено?

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Двете тръгнахме към дансинга, следващият кати Ан си поръча втора водка.
- Откога живееш в този град ? - попита ме момичето.
- От няколко години..Може би две някъде. Ти ? - казах аз.
Диджеят пусна нова песен. Не звучеше бързо, но като за начало ставаше. Започнахме да танцуваме в ритъма.
Постояхме на дансинга около половин час. След поредната песен дадох знак на Ан, че ще отида до бара.
- Текила, моля.
- Заповядайте - взех питието и се обърнах към дансинга, за да гледам нюйоркчаните как се забавляват.

p.s. Вив (:

Брой мнения : 19 Join date : 31.12.2010

-Ам.. живея тук от отдавна. Не помня точно..-отговорих.
Постояхме на дансинга около половин час... След последната песен, на която танцувахме, Вивиан каза, че отива до бара.....
Пуснаха нова песен. Беше много ритмична и започнах да танцувам в такт с музиката... след като свърши, Вив се върна... с чаша текила в ръка... Аз отпих една глъдка от водката си и я попитах:
-Е, ти имаш ли си приятел?-попитах.

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Продължихме да танцуваме. Ан ме попита:
- Е, ти имаш ли си приятел ?
- Хах..не, нямам - леко се ухилих.
- Ами ти ? - намигнах и'.
Пуснаха по-бавна музика за двойките в дискотеката. Двете с Ан се огледахме за свободна маса, но нямаше такава. Отидохме на бара. Там някакви пияни ни заговориха. Воняха на хиляди тонове алкохол, а погледът им шареше наоколо без да спре. Двете се изнизахме и излязохме на чист въздух. Беше и доста по-тихо. Отпих от текилата си и погледнах Ан.
- Мисля, че съм те виждала някъде. Какво работиш ?

Брой мнения : 19 Join date : 31.12.2010

-Аз също си нямам приятел.-казах.-В момента си търся.
Засмях се. Това звучеше все едно си търся домашен любимец...
Отпих голяма глътка от питието си. Станах, за да се наместя по добре на стола, но ми се зави свят.. Мях се бях понапила малко..Това беше лошо, защото утре трябваше да снимам поредния си албум..
-Аз съм певица.-отговорих на въпроса на Вивиан.
След като си допих питието, реших, че е време да си годя, защото утре имах натуварена програма... Станах от стола и се обърнах към Вив.
-Вив, аз ще си тръгвам.-казах и я прегърнах.-Надявам се да се видим отново някой път.
След това си взех чаната и излязох от дискотеката.

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Ан каза, че ще си тръгва. Аз също си мислех, че ще е добре да се прибера.
- И аз се надявам да се засечем някой път - усмихнах се и отвърнах на прегръдката.
Доизпих питието си и след това излязох от дискотеката. Часът бе след полунощ, но аз , както винаги, тръгнах съвсем спокойно по улиците на Голямата Ябълка.