Лабиринта

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Ит се наслаждаваше на всеки допир на устните й върху него. Всичко сякаш продължи вечно, в което разбира се нямаше нищо лошо. Беше толкова магическо, че в този момент момчето се зачуди дали не се намираше в някоя приказка. А този миг дори не можеше да се сравнява с тези във фирмите, които в края на краищата бяха само преструвки. Това тук беше истинско. това, което чувстваше той и Еолин. И сега тук бяха само двамата. Макар ,че залезът бе само един, той можеше да побере само тях двамата. Два погледа, потъващи един в дург. Две сърца, допълващи се до съвършенство.
- Един въпрос... Ще търсим ли изхода? - прошепна тихо Ит, галейки косите на момичето.
- Ако зависи от мен, мога да остана тук с теб вечно...Защото не искам нищо от това да свършва. Но пък ще постъпя егоистично, отнемайки правото ти на мнение. - допълни и се засмя тихо.

Заглавие: Re: Лабиринта Сря Дек 29, 2010 9:57 pm

Сега двамата лежаха на пейката, като Ел се беше гушнала в него. Сякаш пуснеше ли го, можеше да стане нещо лошо. Той нежно галеше косата й, докато тя продължаваше да стои по същия начин. А всичко за Еолин продължаваше да си бъде толкова странно и същевременно хубаво.
- Един въпрос... Ще търсим ли изхода? - прошепна изведнъж Итън и допълни. - Ако зависи от мен, мога да остана тук с теб вечно...Защото не искам нищо от това да свършва. Но пък ще постъпя егоистично, отнемайки правото ти на мнение.
- И аз бих искала да останем. - усмихна се Апрентис, - Но така или иначе ще ни намерят. Представи си, ако това е някои от гостите или...
Тя се спря. Не искаше да проваля целия момент, защото рано или късно това ставаше. А момичето беше много добра в провалянето на различни на вид неща. Винаги й се искаше поне веднъж да не го прави.
- Не бях предполагала, че годината може да започне по такъв хубав начин. - засмя се Лин. - А ти? Иначе относно за мястото тук - оставям те ти да решиш накрая дали ще търсим изхода, или не. Оставям се в твоите ръце.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън наистина искаше да остане тук с нея, но нещо му казваше, че трябва да намерят изхода, преди тях да са ги намерили и да са провалили хубавия момент. Така че момчето се замисли как да постъпи, докато все още си играеше с кичур от косата на Ел. По едно време я му да говори и се заслуша в звънливото й гласче.
- И аз не бих могъл да предположа, че нещо толкова хубаво, като да срещна теб, ще ми се случи. - отвърна момчето с усмивка и целуна Ел по челото.
- Хм..Знаеш ли, мисля ,че трябва да се измъкнем от тук и да отидем на някое по-топло място. Не искам да се разболееш. - вметна Ит, като погледна Еолин подканващо и тя бавно стана от пейката, а той хвана ръката й, преплитайки пръстите си в нейните.
- Да отидем до нас. Какво ще кажеш? - попита я момчето ,но после се сети, че още не се знаеше дали ще намерят изхода.
- Ако намерим изхода де..- той се засмя тихо и двамата тръгнаха да го търсят..

Заглавие: Re: Лабиринта Чет Дек 30, 2010 1:20 pm

- Да отидем до нас. Какво ще кажеш? - предложи Итън, а след това веднага допълни. - Ако намерим изхода де..
- Аз мисля, че ще намерим изхода. - отвърна весело Ел, като стана от пейката.
Ит я хвана за ръката и двамата тръгнаха отново да се лутат по сякаш безкрайните и изключително разклонени алеи на лабиринта. А те пък не искаха Уейт и Апрентис да излязат. Все едно бяха затворници на това място, но в края на краищата, по някаква щастлива случайност, може би, Лин и Итън щяха да намерят мястото, от където се излизаше. Дори и то да не беше същото, през което двамата бяха влезнали тук.
На два пъти се бяха намерили в задънена улица.
- Беше много по-лесно, когато влязохме - засмя се Еолин, докато пое надясно по една по-тясна алея, водеща отново към други разклонения.
След още няколко минути на лутане, Лин въздъхна:
- Е, май наистина трудно ще се измъкнем от тук.
- Май няма да е така.. - промълви Итън, тъй като беше съзрял нещо измежду живия плет.
Двамата тръгнаха към него и нещото беше... изход! Най-накрая... Когато вече минаха по последната алея и около тях вече имаше само чисто пространство, Ел установи, че това беше входа на лабиринта. И още по добре, помисли си момичето. Поне бяха по близо до имението.
- Е, ще тръгваме ли? - усмихна се Еолин няколко секунди по-късно.