Лабиринта

Заглавие: Лабиринта Съб Дек 25, 2010 6:28 pm

Spoiler:

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Двамата с Лин намериха лабиринта и влязоха вътре.
- Лабиринт...Имай късмет да не намерим после изхода. - засмя се Ит, докато вървяха между високите зелени прегради. Наистина мистериозни места, не беше много сигурно, че ще намериш изхода, а точно това му беше забавното. Можеха да си се лутат на воля. Очевидно те бяха единствените, които се бяха престрашили да влязат.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Дек 27, 2010 4:17 pm

Беше малко хладничко навън. Е, нормално. Все пак месец Декември си беше почти на края си. Вятърът развяваше косите на Апрентис.
- Лабиринт...Имай късмет да не намерим после изхода. - засмя се Ит, докато двамата вървяха.
А живият плет се извисяваше толкова нависоко, че другата страна на лабиринта не се виждаше. Всичко наоколо беше запълнено от зелените страни.
- Ако въобще го намерим. - усмихна се Ел.
След това като някакво малко дете се затича и влезе в лабиринта.
- Хвани ме ако можеш. - изплези му се тя, сви по една от многото алеи, водещи към незнайни места, и се изгуби от поглед.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън ахна при вида на бързината с която лин се изпари и веднага след като се осъзна, хукна да я търси. Имаше чувството, че е обиколил лабиринта поне сто пъти, а от това момиче нямаше и следа. Сигурно вървеше в грешната посока. но въпросът беше - колко посоки имаше? Пътищата бяха доста объркани и нищо чудно ,ако Ит си вървеше само по един път без да осъзнава това. Накрая се предаде и се спря да си отдъхне.
- Лииин? Еолиин? - извика името й два пъти в различни варианти и постави ръце на колената си, опитвайки да диша равномерно. От толкова тичане се беше уморил. Но къде се дяна тя за бога? Надяваше се, че поне ще се обади, когато я повика.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Дек 27, 2010 8:38 pm

Еолин вече се беше изгубила напълно от поглед. Чувстваше се сякаш някой й беше втори шанс да бъде дете и тя вместо да го пропусне, беше го взела. Но след това се спря да тича. Можеше дори да се каже, че се беше изгубила, но винаги имаше начин как да се измъкне. Както се забелязваше, май никой друг не беше стъпвал по-простата причина да не се залута някъде. Освен по-лудите естествено или тези, които дръзваха да приемат предизвикателството да се загубят.
Точно поради тази причина никъде тревата не беше стъпкана, освен алеите, по които Ел се беше сама довела до това място. А Апрентис не беше просто някакво тъпо "блонди", което изобщо не мислеше, а наистина се сети за тази идея. Върна се обратно.
- Лииин? Еолиин? - изведнъж се чу отнякъде гласът на Итън.
Тя се запъти към източника. Добре, че имаше добър слух, защото бързо намери правилния път към него.
- Явно нещо много си се затъжил за мен. - засмя се Лин и седна на земята.
От бягането се беше уморила и затова не й се седеше права. Още малко и можеше да се просне на тревата. Но какво да се прави?! Момичето си беше същински мързел във всяко отношение.
- А може ли да попитам защо? - продължи Ел като го погледна с ангелски поглед, на който трудно се отказваше...

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Момчето въздъхна тежко от облекчението ,което го заля, когато я видя непокътната. Той се усмихна половинчато и седна до нея на тревата, като леко се облегна на зелената ограда.
- Ами..За момент си помислих, че из лабиринта има пропаст, а ти си паднал в нея. - каза момчето , като се усмихна леко и сви рамене.
После я погледна някак осъдително и съмнително.
- А ти забавляваше ли се, докато те търсих ,като обезумял? - запита момчето с леко присвити очи. Не се и съмняваше, че се бе забавлявала, като малко дете.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Дек 27, 2010 9:03 pm

- Да.. Само дето накрая се уморих да тичам. - отвърна Апрентис, като забеляза, че и Итън се беше задъхал.
Усещаше как всичко в нея работеше на пълна скорост. Сърцето й сякаш искаше да изхвръкне, а пък дишането й беше учестено. Въпреки всички тренировки по танци, които трябваше да практикува почти всеки ден, заради концертите, Ел винаги се изморяваше от дългото тичене.
- Още малко и ще ми станеш ангел-пазител. - засмя се Еолин. - Както виждаш - цяла съм. А и ако имаше някаква пропаст, несъмнено притежателите трябваше да сложат табела с надпис "Внимание! Пропаст!".
след това отметна косата си назад.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън остана умълчан и замислен, като след няколко минути сякаш от нищото му беше хрумнало нещо на главата и той отправи вниманието си към Лин.
- Идеята не е лоша. - той се усмихна и се доближи до нея.
- Искаш ли да съм твоят ангел-пазител? - попита я и се вгледа в очите й. Може би наистина се нуждаеше от някой такъв, та в случай че й щукнеше някоя наистина луда идея да има кой да й се притече на помощ.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Дек 27, 2010 9:21 pm

- Ами... може.
Еолин се усмихна. Обстановката веднага беше обзета от тишина. Но не някаква зловеща, веднага помрачаваща настроението, а от другата - дето криеше нещо тайнствено и мистериозно в себе си.
- И какво ще ти бъде главното занимание? - продължи Ел с въпросите си, - Да ме пазиш от другите ли? А и имай впредвид, че понякога ставам доста досадна. Не понякога.. По-точната дума е "почти винаги"..

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Момчето се загледа в тъмното мистериозно небе, малко преди да отговори.
- Ще те пазя от всичко. - отвърна той, а после чу и нейното твърдение, което го накара да се засмее.
- Досадна? Ти? Защо ли не мога да си го представя...? - промълви момчето и отново се засмя, като направи смешна мимика, която можеше да разсмее дори клоун.

Заглавие: Re: Лабиринта Пон Дек 27, 2010 9:55 pm

- Досадна? Ти? Защо ли не мога да си го представя...? - засмя се момчето.
- Ооо.. Мога наистина да бъда досадна. Иначе нещо в момента не ми се получава. Просто не си ме разучил достатъчно добре.. - усмихна се Еолин, като леко разроши косата си, - Иначе винаги имаш шанс да опиташ.
Погледът й се плъзна към небето. Макар да беше тъмно, тук-таме все се намираше по една заблудена и явно изгубена звезда. Още от много малка си мечтаеше да бъде нещо такова. А и странната и притегателна сила, с която светеха звездите, те караше още повече да поискаш да си на тяхното..
- Знаеш ли.. Понякога искам да съм звезда. - ненадейно прошепна момичето. - Иначе ти какво искаш да си в момента?
Тя отклони разговора, защото явно се усети, че желанието й беше тъпо.. Е, не чак толкова. По-точната дума, описвайки го, беше нереално.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън се замисли. Желанието й беше интересно. Жалко, че бе толкова неосъществимо. След кратка пауза, тя попита за неговото.
- Хм...В момента искам да съм..твоят ангел-пазител. - тя го погледна, а той се усмихна леко.
- Не се шегувам. Искам да съм ангел, който е способен на това да те превърне в звезда. - промълви момчето тихо, като погледна небето и отново се замисли.
- Ако наистина можех да те превърна в звезда..То ти щеше да светиш най-ярко, щеше да се открояваш в останалите. Може би дори щеше да упътваш хората, които търсят правилния път, а не могат да го открият..- допълни се Ит и замълча за миг, сякаш прекъсна мисълта си. Той затвори очи , сякаш искаше да си представи казаното. Как ли щеше да изглежда Ел, като звезда?

Заглавие: Re: Лабиринта Вто Дек 28, 2010 12:52 pm

- Щом си моят ангел и искаш да ме направиш звезда, знай, че има много начини. - опита се да стане сериозна Ел, но постоянно й избиваше на смях. - Всичко зависи от мен, все пак. Мога да бъда звезда само за тебе, но мога и за целия свят.
Момичето се изтегна и се облегна на живия плет.
- Още малко и ще превърнем всичко в приказка.. - засмя се Апрентис.
Идеята не беше лоша, тъй като в приказките винаги ставаха чудеса, докато в истинския свят.... Точно обратното! Точно пък най-лошото ще иска да те застигне.
- Хм.. - Някой казвал ли ти е, че си по-различен от останалите? - попита го Лин, а след това се усмихна. - Сигурно го чуваш постоянно.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Ит се замисли, гледайки небето, като бавно придвижи поглед към Еолин.
- Мм..Зависии, какво точно имаш предвид под "различен" - отвърна той и я погледна леко въпросително. Всъщност тя беше първата, която му казва това. Преди самият Итън беше обикновено богаташко разглезено момче, което макар заобиколено от лукса, парите и жените, не беше истински щастлив. Просто живее в заблудата за щастието, за което копнееше. И тогава никой не му беше казвал, че е различен, тъй като не беше..Преоткри тази нова страна от себе си, чак когато изостави миналия си живот, за който не искаше дори да си спомня. На лицето на Итън се пояли лека усмивка, отправена към Апрентис. Не знаеше как, но осъзна, че това момиче отново го бе накарало да мечтае.

Заглавие: Re: Лабиринта Вто Дек 28, 2010 2:34 pm

- Думата "различен" може да се разглежда под няколко значения. - каза тя. - Но ти си различен от другите. Първата мисъл на останалите, когато ме погледнат, е... - тя се спря.
Не беше много уместно да довърши изречението си. А и то се подразбираше. Досега никое момче не беше започнало да говори нещо друго, освен някакви тъпи забивки, с които само се опитваше да я използва за по-късно.
- Таа.. аз съм едно нищо. Само една последица. Това е. Колкото и да ме разубеждаваш за това твърдение, то няма да помогне, защото така или иначе аз съм си безнадежден случай във всичко. - промълви Еолин, като замълча. - А нещо различно, случващо се в живота, се забелязва доста лесно... Това поне мога да го потвърдя.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън отново отклони поглед, като този път зарея поглед в тъмнината пред себе си. Очите му сякаш отразяваха странни огледала, където царуваше нищото.
- Повярвай ми, ако ме беше срещнала преди няколко години, нямаше да кажеш ,че съм по-различен от останалите..Защото бях като тях. Преди време, не ценях нищо ,от това което имах. Живях в една илюзия, мислех си ,че съм щастлив, че имам всичко..А всъщност нямах нищо. Бях толкова...празен. Лишен от всякакъв смисъл да живея... - думите му затихнаха, понесени от тихия полъх на нощта, а момчето леко сви устни. Май не трябваше да й казва това. Но вече беше късно да съжалява за каквото и да било. А и си беше обещал, че започне и отначало, няма никога да съжалява за нищо.

Заглавие: Re: Лабиринта Вто Дек 28, 2010 3:36 pm

-Познато. А ако ти ме беше срещнал преди няколко години, изобщо не би ме и познал.
Тя се насили да се усмихне, но просто не успя. Явно и Ел, и Ит не искаха да си спомнят за собствените си минали преживявания.
- Е... - каза само момичето, за да промени темата на разговора. - Искаш ли да намерим центъра на лабиринта? Освен да не се изгубим още повече.
Лекия полъх на вятъра започна да се усилва. В отговор, небето потъмня още повече и накрая на небосвода не остана нито една звезда. Само луната се опитваше да си проправи път измежду многото облаци, които бяха превзели всичко.
Апрентис се изправи, като изтупа дънките си, защото по тях имаше малко полепнала пръст.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън само кимна, като също се изправи и я последва.
Двамата вървяха дълго време, а може би всъщност беше по-малко, отколкото на Ит му се стори.
- И какво по-точно има в центъра на лабиринта? - междувременно попита момчето, като се чудеше кое му беше различното. Това си беше просто--лабиринт. От който можеха и да не се измъкнат. Но момчето побърза да се разсее и да не мисли толкова песимистично.

Заглавие: Re: Лабиринта Вто Дек 28, 2010 5:12 pm

- Честно казано.. Не знам! - призна си Еолин, - Но това не ни пречи да разберем, нали?
Още дълго се лутаха, докато най-накрая не стигнаха центъра. Какво имаше там? Само няколко пейки.. Ел си остана малко разочарована. Поне си мислеше, че ще има някакъв малък фонтан, както в повечето големи лабиринти. Ъгх.. тя и нейното въображение винаги прекаляваха. Но това не беше лошо да имаш малко повечко фантази.. почти винаги! Апрентис отново се взря в небето. Забеляза, че от терасата на имението се виждаше перфектно отгоре какво става тук - долу в лабиринта.
- Навярно са ни помислили за малки деца.. - уточни Лин и седна на пейката.
- По-точно ти си малкото дете. - отвърна й бързо Итън.
- А според теб какво трябва да прави едно "малко дете" като мен? - попита го момичето. - Все пак съм остаряла за обикновените игри. Освен ако не знаеш някоя нова? - Ел се усмихна предизвикателно, а след това допълни - Макар че и старата игра на предизвикателства става. Само дето който не може да изпълни даденото нещо, трябва да даде нещо от себе си на другия, обаче искащия решава каква да е наградата. Ти си пръв.. Ако искаш да играеш, де.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън се замисли. С какво ли можеше да я предизвика..? Дълго размишляваше , докато накрая не се доближи до нея. Предизвикателния му поглед отчасти го издаваше, но скритата му тайнствена усмивка казваше друго.
- Прегърни се силно, докато ме гледаш в очите. И не ме пускай ,преди да са изтекли поне 3 минути. - след като каза своето предизвикателно, момчето зачака реакцията на Ел. Не знаеше за нея, но той трябваше да си изясни чувствата, а това като за начало можеше да сатен, ако момичето изпълни казаното. Младежът разроши леко косата си и върна погледа си върху Еолин.

Заглавие: Re: Лабиринта Вто Дек 28, 2010 9:43 pm

- Щом трябва, ще го направя.. - засмя се Ел.
Никога не отказваше предизвикателства. Дори и те да бяха на пръв поглед недостижими. А тази поставена й задача, можеше да се каже, беше приятна. Прегърна го. Усети едва доловимото ухание на парфюма му, което беше доста приятно. Като цяло усещането беше приятно.
- Хм... - промълви Апрентис, - Май мога да остана така повече от три минути.
Беше отпуснала леко главата си на едното му рамо. Бретонът й както винаги падаше пред очите й, но този път тя не го махна. Чувстваше се странно, но това чувство не беше лошо... А усещането и чувствата ти в момента все пак бяха две различни неща, колкото и да си приличаха на вид.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

В момента в който го прегърна, той усети свежия й аромат да го обгръща. За първи път почувства такова спокойствие, от което постепенно се породи и желанието за нещо повече от прегръдка. Той повдигна леко брадичката й, като се вгледа в очите й. Макар закрити от бретона й, той ги виждаше ясно.В този момент се чувстваше..толкова несигурен. По принцип не беше толкова неуверен, но с еня беше някак различно. Страхуваше се да не сгреши, да не я изгуби. Не искаше да я загуби, сега, когато отново мечтаеше.
Ит погали лицето й, усещайки нежната й кожа под пръстите си, след което се наведе леко, скъсявайки цялото разстояние по между им. Престраши се да провали играта на предизвикателства, макар че считаше това за такова. Да последва сърцето си..Какво по -голямо предизвикателство от това? Когато усети сладките й устни, той сякаш забрави за всичко. Винаги е искал да се почувства така. Да забрави за всичко и сега това желание се сбъдна, макар и за кратко.
- Хм...Май провалих играта. - Ит се усмихна гузно , след което отново погледан Ел.
Всичко беше толкова объркано, но едно беше сигурно. Когато бе около нея,празнината в сърцето му просто я нямаше. Беше толкова лесно, толкова приятно. А това чувство никога не лъжеше.

Заглавие: Re: Лабиринта Вто Дек 28, 2010 10:42 pm

Малко след като тя го прегърна, Итън се приближи още повече до нея и.. я целуна. Ел не се отдръпна. Точно обратното - притисна се още повече в него. Цялото усещане бе толкова приятно, а чувствата й се сменяха с бързината на светлината, докато не бяха изместени от едно. Това, което й даваше сигурност, допълваше я. Дори не знаеше къде се намира в момента. Макар че всичко беше толкова реалистично и хубаво, все пак на Апрентис й се струваше и толкова въображаемо. Сякаш мигнеше ли и целия този миг щеше да се изпари. Когато се отдели от него, той се усмихна гузно и й каза:
- Хм...Май провалих играта.
- Не! - прошепна в отговор тя, - Всъщност я направи още по-хубава.
Устните й отново усетиха лекия натиск на неговите. Бавно обви ръце около шията му, за да се намести по удобно, докато продължаваше да го дарява със своите целувки. Никога преди не се беше чувствала така с момче. Сякаш имаше нещо магическо в него, което действаше като мощна притегателна сила. Отново се спря.
- Какво? - попита я Итън.
- Споменах ли ти, че си различен? - усмихна се Еолин и го целуна още веднъж.

Брой мнения : 37 Join date : 22.12.2010

Итън се усмихна , като преплете пръсти в косата й и се наслади максимално на целувките й.
- Хм, май да... Но няма лошо да ми го напомняш. - засмя се тихо и обгърна с ръце талията й.
- Обаче аз пропуснах да спомена..Че ти също си различна. - вметна момчето , отново изгубвайки се в прекрасните й очи.

Заглавие: Re: Лабиринта Сря Дек 29, 2010 12:59 pm

- Мм.. За тези думи получаваш награда. - прошепна в ухото на Итън Ел.
Дари го с още няколко от своите целувки. Можеше да продължава така завинаги, а той никога нямаше да му омръзне. А и колкото повече продължаваше, толкова повече не искаше и да спираше. Сякаш Ит беше за нея някакъв магнит, от който едва ли ще можеше да се отлепи.
След това момичето започна да обсипва с целувки дясната му буза, като се смъкваше все по-надолу и все по-надолу към шията му. Русата й коса леко дразнеше брадичката.
- Мога да си играя така вечно. - рече тихо тя на пресекулки, тъй като след всяка дума го целуваше по още един път.