Dolce&Gabbana

Той се засмя и бързо свали ризата, като я захвърли на табуретката в съблекалнята. За такова малко пространство, трябваше да се забележи табуретката. След което погледна Никол, и нацупи доланата си устна, досъщ като малко дете:
-А къде ми е целувката? - засмя се той и придърпа Ники към себе си като я целуна, прокарвайки пръсти по гръбнака й, като накрая се заигра с косата й.

- А къде ми е целувката? - попита той и побърза да си я получи.

- Нямаш никакво търпение, а? - засмя се тя на реакцията му и му подаде ризата, която последно бе избрала - черната, от коприна. Впери поглед в Алек, докато я обличаше и след като прилепна по изваяното му тяло, Никол онемя.

Ако излезе така на червения килим, със сигурност някой ще получи сърдечен удар. - помисли си.

- Не знам какво ще кажеш ти, но приятелката ти определено не може да свали очи от теб - каза тя след кратката пауза, в която се бе захласнала по вида му.

После се приближи до него, прошепна "Номер две.." и го целуна страстно. Затвори очи, вплете пръсти в косата му и преди да го пусне, игриво захапа леко със зъби долната му устна.

Алек се засмя и прегърна силно Никол, след което се отдръпна леко и започна да разкопчава ризата:
-Мисля, че ще я вземем, а след това може да се отбием някъде другаде.-усмихна й се актьора и отново я придърпа към себе си, впивайки устните си в нейните. Като я вдигна леко, и продължи да я обсипва с целувки:
-Обичам те. - прошепна й той, измежду целувките, като за съжаление накрая я пусна:
-Ще трябва ли да пробвам още, или ще ме помилваш? - попита я той, и й се усмихна невинно.

Алек я вдигна леко във въздуха над себе си, все още целувайки я, а тя обви краката си около кръста му. В моменти като този й бе непосилно да го пусне, беше нездравословно и безвъзвратно пристрастена към ласките, аромата, присъствието му. Дори при самата мисъл някога да остане без тях, волята й за живот я напускаше, а с нея - и всичкият й здрав разум.

- Обичам те. - прошепна той срещу лицето й, докато си поемаше дъх.
- И аз те обичам, Алек.- отвърна тя, усмихвайки се, и при изговора на думите, устните й докосваха леко неговите.


- Ще трябва ли да пробвам още, или ще ме помилваш? - попита я той, когато я пусна отново на земята.

Никол му се усмихна, подаде му собствения му пуловер и взе черната риза, която вече бе свлечена на пода:
- Облечи се - аз ще отида на касата да платя ризата и после може да отидем вкъщи и да ти направя мини-ревю за премиерата, ако желаеш, разбира се - намигна му и се скри зад завесата, запътвайки се към продавачите.

Никол излезе от съблекалнята, и Алек остана сам. Придърпа завесата по-плътно и облече пуловера. Сложи останалите ризи по закачалкте и излезе, оставяйки ги на някакъв щанд. На касата видя Никол, която говореше нещо с продавачката. Усмихна се и реши да поогледа наоколо, след което отиде до Никол и обхвана кръста й с ръка. Пое торбата с ризата и двамата с Никол излязоха, от магазина:
-Е сега към вас или към нас? - засмя се той и придърпа Никол към себе си.