Dolce&Gabbana

Бяха минали едва няколко часа, откакто с Алек се бяха върнали от Лондон, и той имаше цели 3 свободни дни преди отново да бъде извикан на снимки за новия си филм. Вървяха хванати за ръце из мола, като се оглеждаха наоколо по витрините. Никол го задърпа към огромния магазин на Долче&Габана, а той я последва без възражения. Сякаш щеше да отиде с нея и на края на света.


- Може би тук ще Ви харесаме нещо за наближаващата премиера, какво ще кажете, г-н Хендриксън? - надигна му вежди предизвикателно - Спокойно, в сигурни ръце сте...

Снимките в Лондон бяха едни от най-вълнуващите, но не заради филма, а заради човека с когото беше. Когато се върнаха, не бяха уморени, заради това отидоха в мола:
-Може би тук ще Ви харесаме нещо за наближаващата премиера, какво ще кажете, г-н Хендриксън? - Никол надигна вежди предизвикателно, и го задърпа в магазин на Долче и Габана
-Спокойно, в сигурни ръце сте... - Алек се засмя и придърпа Никол към себе се, като погали леко косата й:
-Не съм си и помислял другояче. - той хвана ръката на Ники, и преплете пръстите си в нейните, като се остави тя да го дърпа наляво-надясно, без да протестира. Това бе едно от любимите й неща докато бяха в Лондон, затова можеше да се каже, че беше свикнал с разходките по магазините:
-Но... ще се справите ли с моя капризен характер, г-це О'Калагън? - повдигна вежди на свой ред и се засмя, тръгвайки след Никол.

- Но... ще се справите ли с моя капризен характер, г-це О'Калагън? - попита я той и се засмя.

- Е, все ще намеря начин да Ви угодя... - доближи се до лицето му и целуна ъгъла на устата му, а след това каза тихо - Ако ли не, ще трябва някак да се примиря с неустоимия Алекзандър Хендриксън.

И определено ще го понеса ... - добави тя наум.

Тъкмо щяха да се целунат, когато тих кикот зад тях ги прекъсна. Никол се обърна и видя познатото лице на човек, когото се надяваше да избягва колкото се може повече в кариерата си, а вече и в личния си живот.

Е, нещата не винаги се нареждат така, както ти се иска, нали?

Е, нещата не винаги се нареждат така, както ти се иска, нали?

Определено не и за Ники.
- Здрвей, Ники-Ник! - ентусиазирано я поздрави русото момиче. - Не сме се виждали отдавна... От колко? Три месеца? За фотосесията на "Воуг"?

Не обичаше да се дразни с хората, но Никол беше по-различен случей и винаги с удоволствие й го напомняше. Винаги се променяше покрай това момиче...

- Здрвей, Ники-Ник! - момичето нарочно изписка прякора, който Никол не понясаше.

Аврора Греъм. Винаги беше "приятно" да се видят.

- Не сме се виждали отдавна... От колко? Три месеца? За фотосесията на "Воуг"?

- Така като гледам са ни били прекалено малко, Рори - хапливо отвърна Никол.

Не й беше от любимките, но пък и за Никол се отнасяше същото. Винаги са имали тази вродена непоносимост една към друга и беше нещо, което нямаше как да се превъзмогне. А и бяха конкурентки в бизнеса, което също не помагаше особено.

- Какво правиш в мъжката част на магазина, да не си объркала посоките? - усмихна се Ники. - Или си забрави азбуката и не успя да прочетеш табелите?

Алек стисна ръката й и тя се обърна към обърканото му, леко недоумяващо изражение.

- Е, какво да ти кажа, мила, предпочитам слуховете за наркотици, отколкото да затъна като теб в разни догадки за булимията ти. - усмихна се широко Никол.

Как я мразя тая...

Аврора се обърна и тръгна нанякъде, но Ники подвикна след нея:

- Скъпа, тоалетните са натам, ако нещо ти е заседнало в гърлото от последния път... Например злобата ти. - намигна й.

Русото момиче изведнъж се върна при тях, и огледа Алек и му се усмихна мило:
-Приятно ми е, аз съм Аврора или накратко Рори. - тя погледна Никол и й се усмихна, някак странно, или поне така се стори на Алек и подаде ръката си напред. Той я пое и й се усмихна:
-Алекзандър. - каза й той и погледна Никол, като отново преплете пръсти с нейните. Наведе се към нея и я целуна леко, като каза:
-Май не сте много добри приятелки? - повдигна едната си вежда той и се усмихна. Усещаше, че нагазва в дълбоки води, но искаше да е наясно с всичко около Никол, било то и конкуренцията й.

Алек отговори на Аврора, но почти не я отрази. Наведе се към Никол и я целуна леко, а после се опита да разведри напрегнатата обстановка и попита:
- Май не сте много добри приятелки?

- Даже никак. - отвърна Ники и му се усмихна.

После отново се обърна към събеседничката си. Само при вида й, на момичето й се искаше да я изпепели с поглед. Знаеше, че Греъм бе като отрова, затова странеше от нея и за щастие, не се засичаха много на работа.

Е, сегашната случка бе от малкото изключения, в които се налагаше да се виждат.

Алек наведе се към Никол и я целуна леко. Оо, колко сладко..
- И от колко време сте заедно? Не ме интересува. По-интересно ми е как те заплени? Първо се леко те прелъсти, приближи се към теб, а когато и ти се приближи се отдъпна? - вдига си едната вежда и се усмихан злобно на Никол.

Алекс се учуди как е познала, но не каза нищо.

- Така беше нали? Опита и с бившия ми... - приближи се към него и плъзна пръсти по ципа на якето му - може би трябва да й го върна...

Аврора се проближи към Алек, като плъзна пръсти по якето му. Той усети как Никол се ядоса и стисна ръката й, след което я пусна и се усмихна на Аврора побутвайки я настрана:
-Миличка, не знам много за миналото на Никол, но я обичам такава каквато е. - усмихна се той на Аврора. Това за бившия го жегна, но не смяташе да вярва на всяка дума на русокосата. Все пак никога не бе питал за хората с които е била Никол преди да срещне него, пък и честно казано не го интересуваше, нали сега бяха заедно. Той се усмихна по-скоро на себе си отколкото на Аврора, и погледна Никол, като отмести един кучур коса, наведе се към нея и прошепна:
-Обичам те.

Отрова.

Нямаше смисъл да опровергава казаното от нея, не би ги довело доникъде. Щеше само да влоши положението.

Но русата я изпревари - прокара пръсти по якето на момчето и Никол сви юмрука си с намерението да го насочи право в лицето й, но Алек стисна ръката й.

Дишай, дишай, дишай... - повтаряше си тя наум - Не, забрави дишането, смачкай перхидролената лъжлива уличница..!

- Миличка, не знам много за миналото на Никол, но я обичам такава каквато е. - чу кадифения глас на Алек и съзнанието й млъкна.

Той я избута настрана с абсолютно пренебрежение и се обърна към Никол, прошепвайки така, че другото момиче да не чуе:
- Обичам те.

Ники леко изтръпна и после потъна в черните очи на момчето. В очите й се четеше вината, че си бе позволила да се отдаде на гнева си и да прояви лошата си страна - онази избухлива, агресивна, неконтролируема Никол.

- Не те заслужавам - прошепна тя и погали нежно с възглавничките на пръстите си лицето му.

После се обърна към Аврора с леденостудено непроницаемо изражение и й каза нещо, хиляди пъти по-мило, от онова, което всъщност й бе на върха на езика:

- Чао, перхидролке. И внимавай с килограмите, макар че завистта ще ти поддържа фигурата... Поне така съм чувала.

Аврора също каза нещо, но с Алек се бяха отдалечили към щандовете с мъжка мода и не я чуха.

Двамата с Никол се отдалечиха бързо от русокосата, като все още бяха хванати за ръце:
-Е доккъде бяхме стигнали, преди да ни прекъснат така нагло? - засмя се Алек и придърпа Никол към себе си, целувайки я:
-Каквото и да си правила преди, не ме интересува, интересува ме това че сега си с мен. - усмихна й се той и покали косата й, а след това докосна леко нослето й. Хвана лицето на Никол в ръцете си и отново долепи устни до нейните.

- Точно това е проблемът - нищо не се е случило. - увери го тя - Ужасно ревнива съм, пазя си своето и затова не пипам и чуждото.

Така или иначе, Алек сякаш вече бе забравил за случилото се преди малко, което позволи и на Никол да се отърси от гнева и ненавистта към Аврора.

Момичето грабна няколко закачалки със скъпи, но пък страхотни ризи, и се обърна към него, повдигайки вежди:

- Как ти се струват? Имам предложение - пробвай поне три от тях, а по-късно ще ти помогна да си научиш репликите за филма?

После се доближи до него, целуна го продължително, и добави, смеейки се:

- Или пък да си напишем наш собствен сценарий, хм?

Алек се засмя на предложението на Никол, я прегърна силно:
-Второто повече ми харесва. - прошепна той в ухото й, и я целуна, грабвайки закачалките от ръката й. След което се усмихна:
-Съблекалните са големи, ако искаш може да влезеш, няма да бъде кой-знае какво. - засмя се Алек и влезе в съблекалнята, събличайки пуловера си. За него ризите нямаха огромна разлика, всяка беше бяла, с изключение на 2 ризи. Принципно не беше свикнал да му избират дрехите, но имаше доверие на Никол, затова смирено започна да закопчава първата, оглеждайки се в огледалото, насреща си.

- Второто повече ми харесва.

- Внимавай какво си пожелаваш - намигна му тя.

Алек влезе в пробната, а през това време Ники обиколи още няколко щанда. Магазинът беше пълен с хора, които повече се навъртаха към женския отдел и парфюмерията, така че моделът можеше преспокойно да избира.

О, ако облече това ще ме довърши ... - помисли си тя, взимайки в ръце една черна копринена риза , която беше изчистена, но пък доста стилна.

После отиде до съблекалнята, където беше той, и му подаде дрехата през завесата, но вместо да я поеме, актьорът придърпа Никол за ръката вътре при него.

Докато пробваше поредната риза, Никол подаде дрехата през завесата, но вместо да вземе ризата, Алек придърпа Никол при него. Обхвана кръста й, и я целуна плъзгайки пръстите си по гърба й:
-Нова риза, а? 10-те които ми подаде не ти ли стигат? - засмя се Алек и закачи ризата:
-Да не си мръднала от тук. - отново се засмя той и прекрати разстоянието между тях:
-И без това ще трябва да излизам постоянно, за да ме огледаш, защо не спестим труда ми? - каза й Алекзандър и я целуна, след което отново се зае с копчетата, наблюдавайки образа на Никол през огледалото, и усмихвайки й се.

-Да не си мръднала от тук. - каза й той.

- Къде по-точно? И без друго е доста тясно ... - отвърна му тя.

- И без това ще трябва да излизам постоянно, за да ме огледаш, защо не спестим труда ми? - каза й Алекзандър, докато се бореше с копчетата на ризата, която беше сложил.

- Може би ще стане по-бързо, ако аз те съблека? - доближи се до него и бързо разкопча дрехата.

После го погледна и му ухили:

- Какво, май ти е забавно? Поне веднъж няма аз да бъда куклата... - засмя се тя.

Никол се приближи към него и започна да разкопчава копчетата вместо него. Алек се подсмихна и затвори очи за няколко секунди:
-Какво, май ти е забавно? Поне веднъж няма аз да бъда куклата... - Алекзандър отвори едното си око и започна да се смее:
-Ти винаги ще бъдеш куклата, мила моя, защото си крехка като... ами кукла. - неведе се към Никол и я целуна. След което я завъртя, и допря гърба й в стената на съблекалнята, като започна да целува врата й, като от време на време се връщаше на сладките й, розови устни.

Никол леко потрепери в ръцете му от допира на устните му по врата й и после впи своите отново в неговите. След миг го избута от себе си и притисна него в стената, а след това се откъсна от хватката му.

- Опитите ти да ме прелъстиш сега, няма да дадат резултат - дошли сме на шопинг - заяви тя и се опита да добие сериозно и строго изражение, но всеки момент щеше да избухне в смях, защото Алек изглеждаше съкрушен.

Ники се изпита малка вина и отново се доближи до него. Обви врата му с ръце и се притисна към него:

- А какво ще кажеш за всяка риза, която пробваш, да ти давам по целувка?

Никол го избута настрана и се притисна до него, което разочарова Алек. След което тя му обясни, че са на шопинг. Алек повдигна едната си вежда и се усмихна:
-А какво ще кажеш за всяка риза, която пробваш, да ти давам по целувка?- предложи Никол прегръщайки го:
-Ами ако не съм съгласен, само на целувка. - той повдигна едната си вежда и целуна продължително Никол, като отново премина на врата й. След което за огромно негово съжаляние, взе ризата от ръката на Никол, и я наметна върху себе си.

- Ами ако не съм съгласен, само на целувка?

Оо, моят ненаситник...

- Тогава какви са твоите условия? - засмя се тя, докато той слизаше с устни надолу по врата й.

После Алек се отдръпна и облече първата риза, а Ники кимна неодобрително.

- Мне, тази не става - сваляй я. И без друго без риза ми харесваш повече - ухили се тя и прехапа долната си устна.