Италианския ресторант

На пръв поглед един обикновен ресорант като всички останали в Нщ Йорк. Това е ресторанта, предлагащ на клиентите си да вкусят магията на италианската храна и хубавата музика.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Амии ... -замисли се тя.-Наблизо име италиански ресторант и колкото и странно да звъчи правят хубаво кафе.-каза Алекс и се усмихна.
Тръгнаха към близкия ресторант, влязоха и седнаха на една маса в ъгала.
-Тук попринцип готвят хубаво ,а самият ресторант и обстановката си ги бива.-обесни Сандра и попита.
-Ами ти с какво се занимаваш?-тогава се появи сервитьорката за да им вземе поръчката.
-За мен едно дълго кафе.-поръча Александра и погледна Райън.

- Нека са две. - допълни русокоското и сервитьорката се отправи към бара. - Ами все още съм ученик, последна година. Гледам да наблягам на учението, защото ако и тази година съм както миналата, да не се прибирам с дни в къщи и постоянно по купони, баща ми ще ми вземе кредитната карта и вероятно и джобните. За това и гледам тази година да уча, поне да завърша пък после ще му мислим. - отговори Райън на Алекс, тъкмо когато сервитьорката се върна с поръчката им. Той отпи една клътка от кафето си 'и се обърна към русокоската.
- Ами ти, с какво се занимаваш ти, освен че купонясваш? - попита я той 'и се разсмя.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Ами ..актриса съм.-Ал се изненада ,че русокоското не я позна.
-По принцип само работя, но не знам вчера какво стана..-каза тя и отпи от кафето.
-Хубаво е нали?-попита гледайки чашата кафе в ръцете му.
Това беше едно от заведенията ,които посещаваше често.Беше в квартала и беше хубаво и уютно.
-браво на теб ,че наблягаш на ученето.-усмихна се момичето.-И аз досата наблягах на това миналата година,но сега имам други пририотети в живота.
Али се замисли как ли е Мишел и бавачката.Май трябваше да се обади на бавачката ,че нямаше да се прибере предната вечер.От деня на катастрофата Алекс чувстваше Мишел като своя собствена дъщеря.
-С какво искаш да се занимаваш като завършиш?-тя отпи отново от кафето.

- Ами баща ми иска да поема семейният бизнес, но аз нямам това желание. Иска ми се да отворя музикален магазин, защото съм голям меломан. Ако ли не, може да стана адвокат, това също ми е като мечта. Но знам ли, постоянно си променям мнението, може утре нещо друго да ми хрумне. - отвърна Райън и се разсмя, след това отпи отново от кафето си и попита Алекс на свой ред. - Ами ти, имаш ли много ангажименти?

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Момичето го изслуша внимателно.
-Ами имам да.-усмихна се тя.-Даже след броени дни започват снимките на новият ми филм.-сети се за предната вечер и мисълта за Дани я накара инстинктивно да се нацупи.
-Обичам работата си ,но не ми остава време да се грижа за Мишел.-каза тъжно тя.Алекс много обичаше това малко бебе и се опитваше да прекара всяко свободно време с него.

- Определено имаш интересен живот, признавам ти го. - отвърна Райън и отпи отново от кафето си. - Спомена, че не ти остава време да се грижиш за Мишел, кой е Мишел? Ако не искаш, недей да ми отговоря, няма проблем. - каза русокоското и се усмихна.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Спомена, че не ти остава време да се грижиш за Мишел, кой е Мишел? Ако не искаш, недей да ми отговоря, няма проблем.-каза Райън ,а Алекс се засмя.
Реше да се избъзика и каза:
-Мишел е дъщеря ми.-усмихна се и беше сигорна ,че го е казала убедително ,а и то донякъде си беше вярно.Тя се беше превърнала като майка на малката сладурана.Отпи от кафето и изчака реакцията на Райън.

"Лол, толкова млада, а вече майка" каза си Райън на ум, но не го изказа гласно.
- Колко е голяма? - попита той Александра и доизпи останалото си кафе. Погледна часовника си, скоро трябваше да тръгва, беше обещал на баща си да обядват двамата, Толкова пъти му беше отказвал, за това днес реши да се реваншира и сам беше предложил да обядват двамата, като доброто старо време. Александра най-сетне отговори...

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-На пет месеца е.
Ал се усмихна.Реакцията на момчето беше доста нормална.Когато го е казвала на други се е случвало да я гледат шокирано около минута.
-Голяма сладурана е.-Очите на Алекс грееха ,когато говореше за Шели.
Александра отпи от кафето си.Вече се чувстваше много по-добре и главата я болеше по-малко.
Погледна ръката си и забеляза липсата на венчална хълка ,а това предизвикваше още повече въпроси.

- Приятно ми беше, но трябва да тръгвам. Имам оговорен обяд с баща ми, все му отказвам, но този път му обещах че ще отида. - каза Райън и извика сервитьорката, след което плати сметката и се приготви да тръгва. - Трябва някой път отново да излезем или пък може да се засечем на някой купон, знае ли човек. Довиждане за сега. - каза русокоското, усмихна се на Алекс, когато вече бяха извън ресторанта и се запъти към мястото, къде щеше да го чака баща му.

» Италианския ресторант
» Китайски Ресторант
» Китайския ресторант