Къщата на Алексис

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

Кухня
Spoiler:
Хол
Spoiler:
Баня
Spoiler:
Стаята на Ал
Spoiler:
Стаите за гости
Spoiler:
Градината
Spoiler:

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

Ал все още държеше ръката на Сам. Той нямаше нищо против. Все пак, ако тя не го беше хванала, вероятно той щеше да се загуби, а в Ню Йорк не е много удачно да се губиш. Макар и да си висок почти 2 метра. Това не е от никаква полза, когато се изгубиш.
Двамата вървяха по пътя, а слънцето грееше, птичките пееха и други такива поетични неща. Както си крачеха по една улица, която се оказа в последствие, доста близо до къщата на Ал, пред тях изскочи една котка.
Сам пусна ръката на Ал и се наведе към животното. Той обичаше котки и като малък беше молил родителите си да му вземат котенце, но те така и не удоволетвориха молбите му. Сега си имаше куче, но винаги обръщаше внимание на добрите животни, които срещаше по пътя. Което, може би ако се помисли над това по-задълбочено, го прави много странно момче.
Котето беше малко и сиво, със зелени очи. То започна да обикаля около Сам и да се отърква в обувките му. Момчето го погали и започна да му говори някакви мили неща, но се сети след секунда, че Ал все още стоеше там до него и го наблюдаваше. Сам се изправи и я погледна, усмихвайки се глупаво.
-Вероятно вече можеш да напишеш пълен отчет на тема "Сам не е наред" - той се обърна към Алексис.
Момичето само поклати глава и се засмя, след което подкани Сам да продължат. Той не се противеше повече.
След още малко вървене, двамата стигнаха до дома на Алексис. Сам огледа къщата. Изглеждаше много хубава. Той много хареса факта, че жилището на момичето имаше хубава и просторна градина. Също беше важен за отбелязване фактът, че имаше много..стълби. Сам харесваше стълби.
-Сега накъде? - Сам заговори, когато се спряха пред къщата. - Предполагам, че нямаш намерение да ме завлечеш към мазето и да ме линчуваш...нали?

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

Ал се засмя на черния хумор на момчето, като бръкна в малката си чантичка и започна да ровичка вътре, търсейки вълшебните ключета за къщата си. Трудна работа беше да търсиш нещо. Не винаги мисълта "който търси - намира" се оказваше вярна. Но в този случай се оказа, защото девойката измъкна нужния ключ от чантата си и се усмихна на Сам, като някое малко детенце, намерило изгубената си кукла под леглото. Докато отключваше вратата на къщата, момичето си помисли колко хубаво беше, че този път не й не налагаше да вика неволята. По принцип доста често си повтаряше "Неволю, неволю.." ,но както и да е.
- Влизай. - подкани го Ал, след като разтвори вратата и прецени, че е остатъчно висока, за да може той да влезе през нея. След като затвори вратата и врътна няколко пъти ключа за сигурност, момичето се огледа за Сам.
- По-добре не ходи там, това е мазето. - усмихна му се предупредително Ал, когато видя накъде гледаше господинът.
- Последвай ме. - рече му тя с гостоприемно-делови тон, но същевременно звучеше като весело момиченце, тичкащо към батко си с плюшено мече в ръка.
Алексис поведе Сам право към хола, където се настани на мекия бял диван и зачака момчето да направи същото.
- Тук прекарвам по-голямата част от времето си. - въздъхна момичето и се загледа в една от многото книги нахвърляни наоколо.
- Извинявай, голям безпорядък е, но живея сама, така че...- тя се почувства неловко и сви рамене. Имаше чувството, че участва в Скуби ду. А дори не знаеше защо?! И колкото и нелепо да беше това твърдение, момичето все още си тананикаше песничката. В един оммент, Ал отново проследи погледа на учудения Сам, който бе насочен към многото дървени пръчки в ъгъла на помещението, завързани с тръстикови клонки. О, трябваше да се досети за тях, преди да го доведе тук. Да. Дори да беше нещо нормално, девойката не си представяше да му каже "Оу, амии упражнявам бойните изкуства, които учих няколко години под ред...", защото колкото пъти да си представяше как казва това,толкова повече пъти всичко завършваше с нейния зловещ поглед, отправен към шокираното лице на Сам и нейните "..Дълго чаках този оммент..?!" думи, след това си представяше как взима една от дървените пръчки и как младежът бяга ужасен от нея...и енд. Защо ли винаги имаше такова брутално въображение, което сякаш си правеше лоши шегички с еня? Не, не, не. Това не беше добре за здравето й.

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

Сам скоро се усети, че Ал го зяпа как той зяпа пръчките в ъгъла. Той вдигна поглед и срещна очите й, коите гледаха леко притеснено, сякаш Сам имаше намерение да започне да хвърля пръчки по нея. Или може би беше нещо друго? Сам не можеше да определи с точност.
Момчето седна до Алексис, измествайки няколко възглавници, за да има място да се разположи. Не, че беше толкова нахален, че да полегне на дивана или пък да каже на Ал "Донеси ми чаша сок и последния брой на Космополитън, моля!" Всъщност нямаше никакво подобно намерение. И Космополитън по никакъв начин не беше включено в никое от намеренията му.
-Бих казал, че имаш хубави възглавници, - Сам се обърна на една страна, за да вижда Ал, защото говореше на нея все пак, а не на вазата върху масата. - но това ще прозвучи тъпо. Затова ще ти кажа, че ми харесва формата на лампите.
Ал се засмя. Те май само това правеха целия ден. Говореха си и се смееха. Не, че беше нещо лошо. Даже обратното. Сам знаеше, че е научно доказано, че смехът лекува и, че ако се смееш 36 пъти на ден, то ти ще ...
Мислите на Сам бяха прекъснати от кукувичката, която изскочи от часовника на стената и изкука няколко пъти. Момчето леко подскочи, при внезапния звук, който беше като гръм от ясно небе сред тишината, която играеше главна роля до момента.
Ал се обърна към Сам и той видя, че тя си бе лепнала една ехидна усмивка на лицето.
-Ъм..да не би да те е страх от часовникови кукувички? - попита го тя, заставайки сериозно.
Сам повдигна вежда.
-Не. - той отвърна също толкова сериозно, сякаш беше индиански вожд и съплеменниците му го питаха дали да нападат близкото селище. - Макар че малко ме е страх от клоуни. Надявам се, че нямаш часовник с изскачащ клоун. Или пък стая, пълна със снимки на клоуни и добавка: плюшени клоуни, клоуни-възглавници и .. може би истински клоун?
Сам внезапно млъкна, неосезаемо потръпвайки при мисълта за истински клоун, който би могъл да го дебне от съседната стая и всеки момент може да изскочи и да го удуши с китарна струна. Ужас! Този Стивън Кинг...всичко беше по негова вина.

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

И такаа, след темата за възглавниците и полюлейте, преминавайки през часовниците с кукувички, разговорът им неусетно достигна своята връхна точка - Клоуните. Да, те категорично бяха зловещи, особено на тъмно. И Ал никак не ги харесваше.
- Сам. - промълви името му с равен тон, сякаш момчето бе на наказателното поле. - Дишай. - добави след като привлече вниманието му и се усмихна леко. Не, че се вживяваше в някой от "Анатомията на Грей", но просото обичаше да потушава страховете на хората, а и не умееше нищо по-добре от тома. Е, като изключим бойните изкуства и нейната професия, разбира се.
- Нямам нищо колуненско. За щастие. Къщата ми е напълно прочистена от безполезни работи, а клоуните са едно от тях. - рече девойката като кимна отново на себе си в знак, че бе постъпила напълно правилно, като не бе приела онзи подарък от мениджърката си, който беше един клоун-сувенир. Сам не можеше и да си представи колко зловещо изглеждаше и само при мисълта да го гледа в собствената си къща, момичето щеше да поиска да се изнесе при първа възможност?!
Внезапно мълчаинето отново бе перкъснато от нещо. Нещо с което Ал беше свикнала, но не и нейният почетен гост. И да, това нещо беше именно Сабрин, която изглежда се бе събудила и беше слязла долу при тях. Ал се поизправи леко на дивана, защото беше започнала да потъва и преди да успее да предупреди Сам за Сабрин, тигрицата вече бе издала силен рев, който накара нейният гост да се изправи на нокти. Дори не можеше да опише колко забавно бе шокираното му лице, след като подскочи от дивана, като опарен и се обърна да види съществото, издало този звук. И наистина, след като се увери, че действително в стаята имаше истински сибирски тигър и то изчезващ вид, очите на момчето се бяха разширили до неузнаваемост, може да се каже, че бяха приели формата на топки за пинг понг. Самият Сам сякаш всеки момент щеше да промълви "Свети Афганистан, това истина ли е?"
След като Сабрин бавно се доближи до сам, той несигурно отстъпи назад, след което видя как Алексис и застана пред него и погали своята тигрица.
- Спокойно миличка, това е гост. - каза девойката, а Сабрин леко наколни глава към Сам, като сякаш се чудеше нещо.
- Не е възпитано да показва буйния си нрав пред гости, нали? - Ал продължи да си говори с тигърчето, а то сякаш я слушаше с неохота. След малко, тя се изправи и отиде до сам, като хвана ръката му и я приближи до Сабрин.
- Хайде, погали я. нищо няма да ти направи. - каза му тя съвсем сигурна и уверена в думите си. Сам сякаш наистина искаше да я погали, но не беше много сигурен какво точно ще стане с него, ако направи това. Ал само му се усмихна окуражаващо и погледан Сабрин още веднъж.

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

Тигър.
Думата летеше из съзнанието на Сам, карайки го да стои като препариран. Не, че се страхуваше. Това все пак беше само котка, нали? Малко голяма котка. С по-големи зъби. Беше от семейство Котки. А Сам определено обичаше котки. Но не беше очаквал Алексис да си отглежда тигър.
ТИГЪР.
Когато Ал го подкани да погали животното, Сам сериозно се замисли над това предложение. Какво толкова можеше да се случи? Да му отхапе ръката, да го повали на земята, да му скъса тениската? Нищо от това не беше фатално. Освен може би късането на тениската. Сам наистина харесваше тениската си.
Все пак реши да погали Сабрин. Момчето съвсем леко се наведе и подаде ръката си напред, почти достигайки главата на тигърчето. Животното обаче очевидно беше в настроение за игра и игриво се опита да захапе ръката на Сам.
Това накара момчето да се отдръпне рязко. Ама него не го беше страх!
-Мисля, че ... - Сам започна.
-Тя те харесва! - възкликна Ал.
-Какво?! - Сам гледаше доста уплашено, но не беше уплашен. - Мисля..че..ще е по-добре да застана ето тук.
Сам се премести и застана зад Ал, слагайки длани на раменете й. Сякаш така се чувстваше защитен, колкото защитен би бил с лична охрана и дипломатичен имунитет.
Ал май се опитваше да убие Сам. Тя се отдръпна и остави Сабрин да се доближи още повече до Сам.
Сам сякаш вече се беше успокоил с вероятната си съдба и вече загубената си тениска. Тигърът спря пред Сам и леко побутна муцунката си в краката му. Сам беше удивен. Тя май наистина го харесваше?!
Момчето коленичи и погали животинката. Беше пухкава и .. всъщност беше добричка, да. Сам се усмихна. Кой в днешно време може да се похвали, че се е сприятелил с тигър.
Тигър.

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

Ал наблюдаваше всяко едно движение на Сам и Сабрин. Беше толкова интересно, че й трябваше само купа с пуканки и дистанционно, с което може да спира момента на пауза, ако случайно телефонът звънне или трябва да отиде до тоалетната. В един оммент и самата тя сатна част от случката. Не,че преди малко не беше.. Но щом усети ръцете на Сам върху раменете си, Ал почувства странна топлина, която цялата обля..от горе до долу. Докато се усети, момичето вече се бе отдръпнало на страни, правейки път на своята тигрица. Но..какво беше това? девойката наистина се беше стреснала от вълната от странни емоции и похотливи мисли, която я обля. Може би защото за първи път й се случи нещо подобно. Дойде й като буря ясно небе... не, май беше гръм от ясно небе.. Хм, имаше ли някакво заничане?! В момента Ал все още се мъчеше да подреди мислите си, а главата й не можа да асимилира особено голяма част от заобикалящата я действителност. Чувстваш есе така ,сякаш се бе блъснала инцидентно в полюлей, докато се опитва да сложи нова крушка. Да, точно така... След малко, момичето се поосъзна, поне доколкото беше възможно след сблъсък с толкова здрав и тежък полилей... и се придвижи до Сам. Веднага щом я обля лекия му аромат, той сякаш се открои като дим и я придърпа още повече към момчето. А тя стоеше, като използвала опиат, без да съзнава, че дъхът й едва ли не се сливаше с неговия.
- Хм...- успя да измънка момичето, докато усещаше замъгленото си съзнание;мисли и изобщо всичко водещо до мозъка й беше замъглено. Дори не можа да си постави за цел да мисли за Сабрин, която някак отегчено изпъхтя и се излегна върху дебелия килим на пода.
- Струваш.. струваш ми се познат?! - прошепна някак странно Ал, сякаш бе току що събудил се пациент, който все още не знае, че си е изгубил паметта и не помни нищо... Само дето Ал нищо не си беше изгубила..освен ума, за момента. Пък и това беше достатъчно за нея...Тъй като дори не можеше да мисли, Ал леко присви очички и повдигна ръка, като бавно я придвижи до лицето на господинът, за който бе забравила че е неин гост, както и за това, че го познава от няколко часа, както и за това, че тези няколко часа явно бяха достатъчни, че да й размътят мозъка. Всъщност дори не бе известно дали момичето страдаше от размътен мозък, мигрена, временна загуба на паметта, или от всичко по-малко.

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

В първия момент Сам гледаше Ал леко стреснат, защото бе решил, че някой й е изтрил паметта, докато той си е играел с тигърчето й. Което прозвуча доста грешно, когато той си го каза наум.
-Ами..даваха ме по телевизията веднъж. Може би си ме гледала и затова съм ти познат. Едни репортери ме бяха спряли на улицата, да ме попитат дали зная кой е Гай Фо.. - Сам млъкна, осъзнавайки, че говори пълни глупости, от които просто нямаше нужда.
Сам хвърли последен поглед на Сабрин, която тактично се беше отдръпнала от него и Ал. После погледна и към Ал, която беше невероятно близо. Макар да не можеше да чуе сърцебиенето й, както биха казали великите поети, Сам можеше да усети дъха й върху кожата си, което само по себе си също намекваше, че и двамата са влезли в личното пространство на другия.
"По дяволите" - помисли си Сам и се приближи към Ал.
Той постави ръка на врата й я придърпа към себе си, чакайки някакъв знак от Всевишния или може би от разносвача на пица, че трябва да го направи и ако го направи, няма да бъде удавен или хвърлен от покрива на Емпайър Стейт Билдинг.
Въпросният знак беше в очите на Ал, която беше впила погледа си в Сами. И тогава той я целуна. Тя, разбира се, му отвърна. Целувките им ставаха по-настоятелни и по-настоятелни.
Сам леко избута масата с едната си ръка и позволи на Ал да легне на мекия дебел килим на пода. Той, на свой ред (Сам, а не килимът, разбира се) застана над нея, придържайки се на лактите си, защото нямаше намерение да убива Алексис.
Само след около минута, двамата бяха прекъснати от звукът на късащ се плат. Сам леко се отдръпна, заставайки на колене на пода и оглеждайки състоянието на дрехите си. Той усети присъствието на Сабрин зад себе си, която просто изръмжа отегчено и си замина, стъпвайки меко по пода.
Половината от тениската на Сам беше на пода. По дяволите. Тениската му.
- Май тигърът ти се опитва да ме съблече. - Сам отбеляза, отървавайки се и от останалата част на тениската си.
Ал го наблюдаваше, сякаш нямаше нищо против. Явно с домашния й любимец бяха в някаква комбина.
Сам също нямаше нищо против, но определено нямаше намерение да бъде единствения без тениска.

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

След като Сабрин спести малко работа на своята стопанка, тя просто изчезна от стаята, оставяйки парчето плат от ризата на сам, да лежи на пода, вече напълно безполезно. Ал леко прехапа устна, когато Сам махна и останалото от тениската, след което уви ръце около врата му и го придърпа към себе си. Отново го целуна, усещайки меките му устни, след което прокара пръсти по гърба му(ама не просто като да погалиш котенце..), движенията й бяха грациозни и палави, наситени с желание и страст(която на Ал никога не й е липсвала). От своя страна пък, Сам също не остана бездействащ. Той целуваше варта й, а когато стигна до първото препятствие - цикламено-лилавия й потник, той реши, че е по-справедливо, да го скъса, вместо да го съблече. И имаше право. Бруталното убийство на тениската му, трябваше да бъде отмъстено. След малко, Ал спусна тънките си пръстчета надолу по Сами, а когато напипа копчето на дънките му, просто го разкопча. какво друго можеше да направи с едно нищо и никакво копче? Е, определено не колекционираше копчета... По време на палавите им целувки, Ал се озова над Сам, като се надвеси над него и се усмихна дяволито, сякаш кореше пъклен план как да взриви най-добре охраняваната банка в света и да открадне парите незабелязано. Копринените коси на момичето се спусната от двете й страни, галейки кожата му, а сочните й розови устни, бързо покриваха всеки сантиметър от тялото на Сам с целувки, които е най-добре да не коментираме в още по-обстойни подробности. Не би било хубаво да се налага някой да отскача до близката аптека в 3 часа през нощта, за да си купува хапчета за сърце. След шумът от дрехите, разхвърчаващи се по пода, диваните(и дори красивия полюлей), единственото, което се долавяше в стаята бе звукът на дъха им, учестеният пулс и две преплитащи се тела.

» Къщата на Сорша.
» Къщата на Закари Рот
» Къщата на Уилямс
» Къщата на Ониксия
» ♥ Къщата на Елена ♥