Starbucks Coffee

Алек се засмя, тя умееше да налучква, но само някои неща. Той се покашля и засмя:
-Щом така мислиш... - каза той и се приближи към Никол:
-Донякъде успяваш да налучкаш фактите, но за сложна личност като мен ти трябва доста. - засмя се той, и й се усмихна чаровно. Тя му харесваше, и знаеше как да го държи в напрежение, така да се каже. Също така беше и хитра, още един плюс.
-Ами ти, на кой от всички богаташи в Ню Йорк си дъщеря? О, и искаш ли още кафе? - повдигна той едната си вежда и се засмя, след което премести погледа си към момчето на бара, което гледаше Никол с огромно обожание. Беше ясно какви мисли му се въртяха в главата, и точно това беше най-забавното у него, Алек се подсмихна и поклати глава. "Горкото момче, мисли си че може да има момиче като нея, каква заблуда." - помисли си той и отново погледна модела пред себе си.

- Баща ми е Джорд О'Калагън - почти всеки един небостъргач в центъра е негова корпорация, а дядо ми е Никалъс О'Калагън - даам, онзи с банките. - въздъхна тя. - И няма да откажа още една огромна мока с бита сметана...

Повечето модели изчисляваха маниакално калориите във всяка една хапка, но не и Никол. Би изпила целия Старбъкс без да се чувства виновна или гузна след това.

Алек само кимна одобрително и отиде да донесе поръчката й.

"Джорд и Никалъс О'Калагън, ето защо фамилията й ми беше позната" - помисли си той и кимна на последвалата поръчка. Харесваше му да глези момичетата, а това момиче си заслужаваше глезенето. Алек стана и тръгна към момчето, усмихна му се вяло и сложи ръце на плота:
-Една огромна мока с бита сметана, и още едно дълго кафе. - изреди поръчката той, и забарабани с пръсти по плота докато момчето приготви кафетата. Когато ги взе, Алек се усмихна и каза на момчето:
-Тя е извън категорията ти, но все пак ако ти стиска може да се пробваш. - намигна му и се засмя, след което отнесе кафетата към масата. Сложи моката пред Никол и се усмихна:
-За моята дама. - този път не успя да сдържи смеха си и започна да се смее, но при жегващия поглед на Никол, замлъкна:
-Знаеш как да накараш мъжете да спрат да правят нещо което не искаш, поздравления. - каза той, и й намигна, отпивайки голяма глътка от кафето си.

Алек отиде до плота и Никол имаше възможността да го огледа целия, но при гледката само успя да присвие устни и да ги прехапе. Забеляза как размени няколко думи с момчето с престилката, но реши да не повидга въпроса. После той се завърна някак триумфиращо.

- За моята дама.

Никол жегна с погледа си и той да се смее.

- Злорадстваш ли? - и отново възвърна игривото си изражение.

После топна пръста си в чашата с моката и облиза битата сметана.

Това момиче го влудяваше, а при демонстрацията със сметаната облизана от пръстта й, той остана без думи. "Добре, Алекзандър, пусни в употреба чара си, и то по-бързо." - каза си той и поглена Никол:
-А ти май се опитваш да ме изкушиш, а? - повдигна едната си вежда той, и й намигна. След което обходи с поглед заведението като се спря за момчето на момчето зад бара:
-Но, не те виня, все пак аз съм... как беше? А да, "най-желан ерген". - засмя се Алек и забарабани по масата, все още гледайки момчето:
-Както и да е, не обичам да се хваля с това. - направи се на разсеян Алекзандър и погледна в шоколадовите очи на Никол:
-Момчето зад бара те желае... - каза Алек и погледна розовите устни на Никол, но бързо отмести поглед от тях и отпи от кафето си.

- Защо? Получава ли се? - изкикоти се тихо моделът.

- Но, не те виня, все пак аз съм... как беше? А да, "най-желан ерген". - Алек беше напрегнат, макар че се опитваше да го прикрие.. Май го бе шашнала със сметаната. - Както и да е, не обичам да се хваля с това.

- Момчето зад бара те желае... - рече той и я погледна право в очите и зачака реакция.
Никол дори не обърна глава в негова посока, а се наклони напред към Алекзандър.

- Ами момчето пред мен?

Алек само се усмихна на въпроса й. Тя знаеше, че той я желае, също така и че зададения от нея въпрос бе излишен. Актьора поклати леко глава и се усмихна глуповато:
-Въпроса не е дали те желая, защото съм убеден че знаеш отговора. Момиче като теб, всеки би го пожелал... Въпроса е дали ти желаеш някой. - обичаше игрите с думи, а Никол го подтикваше точно към тях. Той се приближи към нея и я погледна право в очите:
-Е, желаеш ли някой... като мен например? - попита той и повдигна едната си вежда. Двамата бяха на около две педи разстояние и Алек преспокойно можеше да я целуне, но предпочете да изчака и да чуе отговора на красавицата пред себе си.

Той също се приближи към нея и заговори бавно. Много умело извъртя думите й срещу самата нея.

-Е, желаеш ли някой... като мен например? - попита той накрая.

Беше добър, наистина добър. Но и тя нямаше да му се даде лесно.

Бавно се наклони към него, скъси разстоянието между двамата с още двайсетина сантиметра и прошепна "Да." Почти бе сигурна как Алек усещаше сладникавия й аромат на върха на езика си и как сърцето му започна да бие по-ускорено, също като нейното, и как пулсът му кънтеше глухо в ушите му, но Никол се отдръпна мигновено назад, преди той да е понечил да направи каквото и да е.

Тя се облегна на стола, кръстоса крака и се усмихна мръснишки. Но това бе едва началото на малката им игра.

"Ооо, мръсница" - помисли си Алек и се подсмихна. Искаше да си играят - нямаше грижи. Точно това поддържаше интереса му към нея. Тя нямаше да му пусне толкова лесно, но това беше по-добрия вариант, защото той лесно се оттегчаваше от лесните момичета. А момента когато каза "Да" и се отдръпна - незабравимо. Той я погледна и усети, че се беше умълчал доста, затова побърза да наруши тишината:
-Добре, поне сме на ясно с този факт. - засмя се той и се облегна назад:
-И какво ще правим сега? - повдигна едната си вежда Алек и се усмихна чаровно на Никол. Искаше я, и то много, но не искаше да бърза. "След като си се трудил много, Алек, точно тогава победата е най-сладка" - припомни си думите на дядо си и се усмихна. Явно старчето беше прав за някои неща.

Никол погледна телефона си - беше 3:30 следобед, а тя трябваше да се прибере до вкъщи, за да остави сака си с нещата от фотосесията. За вечерта нямаше никакви други ангажименти. Определено и Алек имаше нужда да се преоблече, макар че до момента изобщо не бе дал признак да му пука за пуловера, защото си бе намерил нова играчка.

- Амии.. ти ще ми извикаш такси, а аз ще се прибера вкъщи.. - вдигна поглед и видя изражението му - мислеше си, че малката им среща бе към края си... - След това ще се изкъпя и ще измия от тялото си тоновете грим, които ми сложиха гримьорите от Космо, ще разходя кучето си... и с теб ще се видим по-късно..

Последното изречение не бе въпрос, а по-скоро изявление на факт.
Не искаше да звучи сякаш му заповядва, но нямаше да пропусне възможността да го издразни още малко... а и той със сигурност нямаше да откаже.

Алек се подсмихна, нещо в плана й не му хареса. Затова погледна Никол и се приближи към нея:
-А какво ще кажеш, да те закарам до вас с шофьора ми, да те изчакам долу, да вземеш кучето си и да дойдеш до моята къща където и аз ще взема моето куче и ще се разходим, а за вечерта ще видим. - той повдигна вежда. Не искаше да рискува тя да не се обади повече, затова просто се подсигуряваше допълнително, но ако откажеше... е тогава може би щеше да се примири с желанието й. Той отпи последните глътки от кафето си и се облегна назад чакайки отговора на модела пред себе си.

Алек планираше не само вечерта, но и оставащото време до нея. Всичко беше наредено като миниатюрни парченца пъзел и ако наистина щеше да се осъществи, би изглеждало като някоя Upper East Side-ска приказка.

Ники присви очи и се усмихна лукаво, а симпатичните й трапчинките се показаха. Изглеждаше сякаш той не искаше да я пуска да си върви.

- Ами частта с къпането? - пита тя.

Той също се подсмихна лукаво и погледна Никол:
-За нея ще видим... Ако искаш мога да се кача и да те изчакам, а може и да се присъединя? - започна да се смее той. Но попринцип би се съгласил и на двата варианта, макар че първия в момента да му изглеждаше по-одачен, тъй като не искаше да е посинен от най-красивия модел на Виктория. Алек се приближи към нея и я погледна право в очите, като присви леко своите и устните му се разтеглиха в една огромна усмивка.

Никол също се засмя на предложението му, но не каза нищо.

- Обади на шофьора си. - стана, взе чантата си и огромния сак с дрехите от фотосесията. - Имаме доста път до Горен Ийст Сайд.

- Ще трябва някак да ме забавляваш до имението ми. - намигна му тя.

Алек се усмихна и бръкна в джоба си, изваждайки едно BlackBerry, набра набързо някакъв номер и приближи телефона до ухото си:
-Джон, ела пред Старбъкс, трябва да осигурим превоз на една млада дама. - каза Алек и погледна Никол, подсмихвайки се нехайно. След по-малко от 10 минути, Джон беше отпред и свиреше нетърпеливо с клаксона на едно от новите БМВ-та на семейство Хендриксън. Алек се усмихна на модела до себе си, и тръгна пред Никол, отваряйки й вратата на кафенето, като истински дженълмен. Когато стигнаха колата, той повтори същата "операция" и помогна на Никол да влезе:
-Джон, карай натам, накъдето младата дама ти каже. - усмихна се Алек и погледна Никол която се усмихваше загадачно и прошепна на Джон посоката, който кимна и потегли нанякъде.