Kафенето ''При Кели''

"При Кели" беше едно от заведенията, които използвах, когато искам да избягам от тълпящите се фенове. Управителката ми беше стара позната, затова нямах проблем с намирането на свободна маса. Реших, че това е най-подходящото място да заведа Касандра. Не беше от най-изисканите, но пък за сметка на това бе много спокойно.
- Джееейк. - нахвърли ми се Кели, когато влязохме.
Прегърнах я с усмивка и й обясних набързо какво става, след което с Касандра се настанихме на една от масите в ъгъла.
- Съжалявам за това, малко е лудичка. - посочих, все още хилещата се Кели и се усмихнах. - Това е едно от любимите ми места, между другото.

Влязоха в заведението и Кас се зае с оглеждането му. Докато изучаваше мълчаливо интериора Касандра дочу писклив женски глас, крещящ името на Джейк. Тя истръпна цялата. Нима и тук бе тъпкано с пищящи фенки, които припадаха щом той влезеше?
Отнесена в мислите си, Кас не усети кога писукащото нещо се бе отделило от нея и Джейк. Двамата се настаниха на една масичка в ъгъла и Джейк започна да се изивинява заради постъпката на момичето
-Наистина хубаво местенце... - отбеляза Кас и погледна менюто. - От къде я познаваш? - Касандра кимна към ухиленото девойче до бара и впи очи в Джейк

- Ммм.. стара приятелка. - усмихнах се. - Много добра приятелка... Да кажем, че един вид ми спаси живота, като дойдох тук.
Сметнах, че не сега е времето да разкривам подробности от не особено бляскавото си минало.
Заиграх се с менюто, докато Кели се появи за поръчката.
- За мен както обикновено. Двойно кафе, без захар. Ти избра ли си? - обърнах се към Касандра. - Да знаеш, че кафето тук е върховно. - засмях се.

Джейк даде кратко обяснение на въпроса й, докато Кас усилено изучаваше менюто. Когато момичето, което Джейк наричаше Кели дойде, за да вземме поръчката.
-Аз не съм почитателка на кафето - усмихна се Касандра и плъзна поглед по менюто - Може би... Чай. - обърна се тя към момичето и й подаде менюто.
Кели взе менюто и се отдълечи.
Кас отново огледа заведението и въздъхна. Вече ставаше параноичка. Свали слънчевите очила и махна якето си.
-От колко години си в Ню Йорк - Касандра погледна към събеседника си и се облегна на стола.

п.с. сори че е толкова "умно" .. все пак го пиша в 5:40 ;д.

- Сериозно ли? Аз съм пристрастен към кафе. - засмях се. - Но май не е хубаво да казваш на първа среща, че си един вид норкоман. - казах на шега и се усмихнах. - Добре, сега сериозно. От три години съм в Ню Йорк. Преди това живях в Ел Ей за кратко.
Докато отговарях Кели донесе поръчката ни. Отпих от кафето - наистина тук правеха едно от най-добрите кафета, които съм пил. Усмихнах се доволно, след което погледнах Касандра.
- Ами ти? От тук ли си по принцип?

Дкато Джейк и обясняваше колко силно е пристрастен към кафето, пискливото девойче им донесе поръчката. Касандра пое чашата с чая и се постара да се усмихне на момичето. Отпи глътка от чая си и погледна Джейк
- Ами аз съм .. хм от другия край на света... Родена съм във Валенсия... - кас се усмихна мило и повдигна ръмене - Пристигнах тук когато бях на 17 с една пътуваща трупа.
Касандра го погледна без да каже нищо и се зарея в пространството.
- Между другото.. Това като среща ли го взимаш - русокосата отмести един непокорен кичур коса от лицето си и продължи - Смисъл.. аз буквално ти налетях в парка... - повдигна невинно ръмене и отпи глътка от чая си.

- Валенсия... Супер. Винаги съм искал да отида в Италия... което като се замисля, май трябва скоро да направя. - усмихнах се.
Докато говорехме, в кафенето влезе някакво момче. Загледах се в него - как се настини на една от централните маси в заведението, как побърза да си поръча... до колкото видях, горещ шоколад. И как след това го обърна на себе си. Засмях се леко, но върнах вниманието си към Касандра.
- Хм... нали няма пак да влизаме в спор кой на кого е налетял. - засмях се. - Вече се признах за виновен, така че просто го приеми. - свих рамене и отпих от кафето си.

-Мм препоръчвам ти да посетиш Италия... страхотно местенце е. Както за живеене, така и просто като туристическа дестинация - усмихна се миличко русокосата -А за спора.. Хм аз бях виновна , но.. какво да те правя... Оставям те да мислиш, че ти си виновен - Сандра се облегна на стола и впи поглед в Джейк. Отне й поне две минути да се усети, че го гледа съсредоточено. Отмести виновно поглед и се изчерви - Извинявай... - Кас изви глава настрани и огледа заведението. Вечно я преследваше чуството, че някой я наблюдава. Сега отново я бе обзело. Плъзна поглед по гостите на заведението и отново го спря върху Джейк. - Не ми разказа нищо за себе си, Джейк. Аз съм от по-любознателните... КОгато срещна някой нов човек искам да знам всичко за него - усмихна се Касандра и отпи глътка от чая си.

- Какъв жест само. Чувствам се поласкан. - засмях се леко и се загледах в нея. Беше наистина привлекателна...
Но бързо отместих поглед. Едва ли щеше да изглежда много добре факта, че я зяпам. Но пък тя явно не се притесняваше от подобно нещо, защото погледа й остана залепен върху мен за доста дълго време. Леко се засмях, когато започна да се извинява.
- Хм... няма проблем. Ами тя моята история, както сама се увери отчасти, не е много интересна...
Което си беше чиста лъжа, но пък нямаше да звучи много добре ако й разкажа как бях замесен с наркотици... как едва не влязох в затвора...
- Предпочитам да чуя нещо за теб.

- Мисля, че повечето от нас следваме неписан закон да преминем през трудно детство и да постигнем бляскава кариера за да докажем на някой, че и сами сме нещо... - Сандра въздъхна и се отпусна на стола. Притвори очи и продължи - Както ти казах вече, родена съм във Валенсия... И по стечения на обстоятелствата бях .. Хм принудена да напусна това местенце ... И ето ме тук в Ню Йорк. - Касандра се усмихна тъжно и повдигна ръмене. Изпи остатъка от чая си и погледна Джейк - Така и не разбрах нищо за теб. Очаквам това да се промени. - Кас му намигна мило и зачака той да започне историята си.

- Упорита си. - засмях се. - Ами... какво да ти кажа? Роден съм в Мисури. Кофти детство... майка ми имаше странно хоби - обичаше да се налива с водка. - подсмихнах се. - Когато станах на 18 ми дойде до гуша, събрах пари и отидох в Ел Ей. Там започнах кариерата си. В общи линии е това.
Изпих кафето си и се усмихнах.
- Защо напусна Валенсия? - облегнах се на стола и се заиграх с празната чаша, докато чаках да отговори.

-Естесвено... Аз никога не се отказвам.... - Сандра вдигна гордо брадичка и се заслуша в историята му.Когато той приключи Кас го погледна с поглед, който казваше "съчувствам ти" :
- Кофти дествто си имал - усмихна се Кас - При мен в общи линии е същото.. стази разлика че майма ки довлече един мъж, когото в по-късни времена нарече "мой втори баща" ... Съответно той не ме понасяше и се видях принудена да се махна от нас .. изселих се при леля, а после си хванах тъкъмите и се преселих тук - Касандра завърши историята си и се вгледа в Джейк.

Вгледах се в Касандра, заслушан в историята й.
- Хм... май и двамата не сме случили на родители. - свих рамене. - Но пък понякога си мисля, че ако имах ... ако не блестящо, то поне нормално детство, нямаше да стигна до тук, така че не се оплаквам. Как беше... това, което не ни убива, ни прави по-силни... или нещо от сорта. - засмях се.
- Имаш ли братя или сестри? Въобще някакви роднини тук?

-Може би си прав в теорията за "черното минало и блестящ0 бъдеще" - Сандра се усмихна тъжно и впи изпитателно поглед в събеседника си. Откакто играеше в театъраси бе изградила навик внимателно да наблюдава събеседниците си... Така я бе учила леля й... Касандра тръсна глава отчаяно. Точнос ега не й се искаше да се отплесне нан някъде. Докато прогонваше всеки спомен от миналото дочу гласа на Джейк - Ъъ ... Да... Всъщност нямам роднини тук... Поне не и живи... - Кас сви безпомощно ръмене и сви устни. - Нещо против да приключим с темата за миналото?

- Оу... ъм... съжалявам. - сведох поглед. Много ме биваше да съм нетактичен понякога и да задавам въпроси не на място.
- Добре, да зарежем тази тема. - усмихнах се.
- Разкажи ми... хм.. с какво се занимаваш в момента? Искам да кажа... в какви пиеси участваш? - вгледах се в нея.

-Не няма проблем - усмихна се кротко Кас и протегна ръка към неговата. - Все пак аз подхванах темата... А иначе за пиесите... попринцип във всякакви... Но най-лесно влизам в роля на някоя депресирана девойка - засмя Касандра. - Случва се да играя и нещо злобно ... - повдигна невино ръмене русокосата. - Та стига за мен... Не обичам да говоря много за себе си... Кажи сега ти с какви филми се занимаваш? - Сандра плъзна поглед по Джейк и се усмихна

- Хм... не си те представям нито като депресирана... - замълчах за момент. - ... Нито като злобна. - свих рамене. - Но пък явно си добра актриса. - усмихнах се.
- По принцип... не съм се специализирал само в един жанр. - засмях се. - Не ме бива много в драмите ... или поне аз така си мисля. Там ми е по-трудно, но пък е забавно. Общо взето се снимам в почти всичко. - усмихнах се.
- Хей... искаш ли да се разходим някъде? Ако искаш можем да продължим да се крием тук, разбира се. - засмях се и я погледнах.

Касандра го наблюдаваше мълчаливо.
-Ами явно наистина съм добра актриса ... - усмихна се русокосата - Доста хора са ми казвали, че се справям отлично с тази роля ... Добре е да има разнообразие в ролите.
Двамата поседяха мълчаливо загледани един в друг. Пръв наруши тишината Джейк, като предложи да се поразходят.
-Няма проблем... Без друго вече не ме свърта на едно място. - засмя се Сандра - Но първо екипировката... - с мъка скри сините си очи зад тъмните очила и изчака Джейк да се "маскира"

Засмях се, докато гледах как се дегизира. Наистина беше забавно. Когато приключи, дойде и моя ред.
- Започва се... - въздъхнах и затърсих очилата и шапката си. Когато приключих с "маскирането", което в случая не беше кой знае какво, станах и й подадох ръка.
- Някакви идея къде можем да отиде? - усмихнах се.