Къщата на Ем Джей Мунез

Къщата на Ем Джей Мунез DP_DeLeon-modern-kitchen_s4x3_lg

Къщата на Ем Джей Мунез Dp-grubb-wooden-LR-s4x3_lg

Къщата на Ем Джей Мунез Dp-pubillones-open-bathroom_s4x3_lg

Ем забеляза,че Рик оглеждаше мястото още от момента,в който тя му показа къщата си.
-Е,какво мислиш?Това е скромния ми дом.. - каза момичето докато отключваше вратата.Направи знак с глава на Рик и той влезе вътре като продължи да оглежда.Момичето остави ключовете и палтото си като взе това и на Рик.
-Чувствай се като у дома си! - продължи Мунез като не скриваше широката си усмивка

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Рик се оглеждаше неимоверно внимателно, сякаш се опитваше да отбележи всеки един детайл от къщата. започвайки от тапицерията и стигайки до малките прашинки на полюлея. След като влезе, той събу обувките си, защото все пак влизаше в чужда къща.. не че в неговата къща не ги събуваше де..
- Хм..Не е зле. - отбеляза момчето, след като Ем го поведе по коридорите.
- Бих казал, че имаш наистина засилващи луксозния ефект лампи. - подсмихна се момчето и тя го отведе в хола, където бе и телевизорът.

-Знаех си,че декораторът не ме излъга като каза,че са на мода! - каза Ем Джей и прибра разхвърлените си пуловери от дивана.
-Е,пусни мача,а аз ще отида да се преоблека и идвам.Бирата е в хладилника,разполагай се! - продължи Ем като вече тичаше към спалнята си.Поне с бързината нямаше проблеми.Момичето отвори сравнително малкия си гардероб и хвана първите дрехи,които се изпречиха на погледа и.Облече ги набързо,върза косата си и се върна при госта си.
-Е,какъв е резултата ии.. кой играе?

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Рик се усмихна бързо на момичето, а тя е забърза към стаята си, като за малко да падне по пътя. Момчето се подсмихна и се настани да дивана, който беше със странна тапицерия, но пак ставаше. След като пусна мача и видя кой играе, му стан безинтересно. Да му се не види, трябваше да е Барса?!
-Е,какъв е резултата ии.. кой играе? - веднага след връщането си в помещението, Ем го заля с въпросите си. Трябваше ли да свиква? Всъщност, дори да не си го признаваше, досадните жени му бяха най-интересни. Под досадни се разбираше и такива, които трудно се отказват и преследват целта си до самият край. Просто беше..вълнуващо.
- Хм..Ливърпул срещу Болтън?! Два на един..скука?! - промърмори момчето, не беше нищо особено. А и май беше повторение?! Рик само въздъхна тежко и облегна глава назад, затваряйки очи за минутка. Сега какво? Беше в чужда къща..не можеше да се върне вкъщи, дори да иска..Май трябваше да се примири със скуката. От една страна пък беше някак уморен. А може би просто самата кука у действаше, като някакво странно приспивателно? Да, най-вероятно беше така.

В момента даваха резултатите от всички мачове и Ем много се зарадва на резултата от мача на Арсенал.Макар да го беше изпуснала бе сигурна,че са се представили на ниво както винаги.
-Ъм..Рик ако си уморен гостната ми е свободна? - предложи Ем и се запъти към кухнята пеейки си това Мунез сложи пакетче пуканки в микроволновата и извади бирата от хладилника.След няколко минути се върна при госта си и сложи храната на холната масичка,като все още очакваше отговора му.

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Рик чу, че момичето отново отиде някъде и я почака да се върне, за да й отговори.
- Да,да..Ъм, не се притеснявай за мен, винаги мога да спя и на тавана.. тоест дивана. - момчето вече объркваше думи. Страхотно! Явно наистина скоро щеше да заспи..и то в чужда къща? Не, не биваше. Чувстваше се, като някой натрапник.Трябваше да се разсее с нещо, за да не заспи. Но с какво..

Ем придърпа голямата купа с пуканки към себе си и се настани на дивана до Рик,като сложи храната между тях.
-Е,какво ти се прави?Виждам,че ти е скучно.Искаш ли да играем на нещо,до колкото помня се бяхме разбрали да играем на сантасе? - предложи Ем и отново се загледа в телевизора.
-Или може да ми разкажеш за Париж,никога не ми омръзва да слушам за града на любовта - продължи момичето

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Рик си стоеше все така облегнат назад на дивана, който в момента му се струваше като удобно меко облаче, на което всеки миг щеше да заспи.
- Ммм...Ами живях в квартал Дефанс. Гледката си я биваше. - промърмори момчето, вече заспивайки. Май наистина беше уморен. А дори не знаеше кое време бе в момента. В мигове като този му се щеше да има часовник. Но не, все още беше твърдо против часовниците, които винаги разваляха моментите му на щастие. По принцип самата мисъл, че времето лети неусетно бързо и..и че..Всъщност всяка мисъл свързана с времето беше толкова депресираща, че затова Рик никога не си носеше часовник. Дори рядко поглеждаше към някой такъв. Е, освен ако не е наложително де. Не му пукаше ,че закъснява. Предпочиташе така, да го кара на интуиция, отколкото да отиде на време някъде, но с лошо настроение Такъв странник беше Сантасе....

Ем Джей също усещаше как умората я застига и клепачите и натежаваха.
-Е,аз мисля да си лягам..ъм..оставих ти някои неща,за да се чувстваш по-удобно - каза момичето и посочи възглавницата и одеалото,което беше оставила на един стол.
-Лека нощ! - продължи Мунез и с бавни стъпки тръгна към стаята си.След като си взе душ и се пъхна под топлите завивки,Ем дълго продължи да гледа тавана.Мислите не я напускаха,но и не я оставяха да заспи.
На сутринта Мери се събуди много рано и съвсем леко отвори вратата на стаята си.На пръсти тя влезе в хола,но Рик все още спеше.Макар все още да носеше една доста дълга тениска,стигаща до коленете и,Мунез реши да ми приготви закуска.Но понеже не я биваше с храната реши просто да направи палачинки,какво можеше да им обърка.И Ем Джей затършува из кухнята като се надяваше да не събуди госта си.

» Ем Джей Петрели
» Къщата на Закари Рот
» Къщата на Уилямс
» Къщата на Ониксия
» Къщата на Рик Сантасе и Сам Уинчестър