` Can you hear me?,

Заглавие: ` Can you hear me?, Нед Дек 26, 2010 4:18 pm

Тук ще пускам графики, някакви съчинения... (могат да се появят и рисунки хД) Относно графиките - работя с Фотошоп от 2 години. Не приемам поръчки. (: В случай, че приема, има едни малки правилца, които така или иначе ще ги постна...

- Снимките задължително трябва да са HQ.
- Не ме питайте кога ще стане и подобни.
- Не правя изключения. (: Щом се запълнят всички места и ако не сте успели да влезнете, това значи, че ще изчакате до следващия път.
- Поръчките се отварят отново, след като изпълня тези, които имам. (:

В случай, че поръчките са отворени, първото нещо, което трябва да направите е да ги прочетете, за да няма после неразбрали. ^^
/Боже, колко много обяснения. XDD/

Иии да мина направо на "бозите"... кхъм! произведенията ми: *пускам най-последното хД*
` Can you hear me?, 07180c53250d6ce4

Брой мнения : 29 Join date : 26.12.2010

Лейке мояя .. <3 ;д Супер са ` Can you hear me?, 102234

Заглавие: Re: ` Can you hear me?, Сря Дек 29, 2010 11:03 pm

ВНИМАНИЕ! Опасно за очите. ;д
За пояснение - Изобщо не мога да рисувааам. хД Главно си драскам дрехи. хД
Фърст;
Секънд; /трябва да е фентъзи вместо дженерейшън, ама накъде съм блеяла хД/
Търд;
Форт;

Ии нещо, което едва ли някой може да го прочете цялото. хД Иначе на този, който успее ще му кажа "браво"! XD (то дори аз не мога хД)

Брой мнения : 82 Join date : 23.12.2010

<3 Обичам ги <3

Брой мнения : 17 Join date : 25.12.2010

Страхотни са! Пусни още неща на фотошоп (:

Заглавие: Re: ` Can you hear me?, Сря Яну 05, 2011 1:51 pm

COBRA STARSHIP

Правено в час по Музика /днес ;д/. Прекопирано е от ТУК!
Изобщо не си прилича, ама карай.. Търкаляне по пода от

Заглавие: Re: ` Can you hear me?, Пет Яну 07, 2011 8:12 pm

Едно много тъпо нещо, измислено в голямото междучасие.. Весело

When there are no ideas left and a song is getting in your head

Some may say I quote Nickelback,
but the same old song is coming back.
Don't you know you have a thing for that?

The old scars shine in a new bright light
and why do we have to care about that?!
Maybe, because they always bring you back...

And in this afternoon, I'm changing.
`Cause I'm a season....
God no! I started to sound like a Franceschi!

G-G-Get AWAY! No, just crank it up!
OH MY GAWD! Am I becoming a Tisdale?
I will leave that up to you....

I will leave everything....
.... and Potter-ishly disappear!

Дам, супер тъпо. *Някои може да са забелязали, ама първата строфа може да се пее на някои места на песента "This Afternoon" xD*

Заглавие: Re: ` Can you hear me?, Сря Яну 12, 2011 8:41 pm

Специално за Танс. х3
` Can you hear me?, Dc32fbedfd5dcde2

Заглавие: Re: ` Can you hear me?, Нед Апр 10, 2011 8:26 pm

Да искаш, да усещаш, да чувстваш.... да бъдеш!

~*~

Пролог

Болеше. Всичко я болеше. Сякаш някой се бе опитал да я сдъвчи, после да я изплюе, отново да я сдъвчи и пак да я изплюе. Но... защо? Въобще не си беше представяла, че ще бъде така. Имаше слухове, че боляло, но тя не бе подозирала, че болката ще е чак толкова непоносима. Защо трябваше да го прави изобщо? А, да... Искаше да види, да опознае, да опита.... Но най-важното – да усети. След толкова много години, прекарани в размишления, най-накрая се бе откъснала... Беше направила нещо по своя собствена воля. Беше се възпротивила срещу останалите...
Ах, само как болеше!
Гърдите й трепнаха. Усети как ноздрите й се изпълниха с въздух. Тя чувстваше! За първи път чувстваше нещо. Кислородът бавно отиде в белите й дробове, а от там се предаде и във вените й. Не след дълго цялата тази животворна сила се разпростря из цялото й тяло. Лека усмивка се появи на лицето й без тя да узнае. Кой би предположил, че дишането бе толкова приятно? Наистина, кой?
Цялото й тяло се предаде на спокойствието. Болката леко отшумя, но разликата наистина си беше минимална. Докога ли щеше да я боли толкова? Този въпрос отново и отново се задаваше в главата й. Отговор нямаше, а въпросът неуморно се възвръщаше на секундата. Това й направи голямо впечатление. Винаги се беше чудила защо те трепваха само при изричането на думата „болка“ (естествено си имаше и единични случаи), но сега, когато бе станала една от тях, малко-помалко бе започнала да ги разбира.
Всичко беше толкова странно. Промяната на начина на мисленето й, породено от най-малкото усещане. Сякаш целият й живот досега е бил изграден в лъжи и сега тя се събуждаше. Само, дето всъщност не беше живяла в лъжи, а в среда с други разбирания. Имаше разлика. Все някаква. След като и тази нишка от мисли се изниза от ума й, тя усети лекия полъх на вятъра.
Лекия повей на въздуха галеже нежно лицето й, сякаш го целуваше. Обсипваше я с най-нежните ласки на света и в замяна получаваше благодарност. Една огромна доза благодарност, примесена с множество усмивки. Да, харесваше й, а това я караше още повече да се усмихва.
Това непонятно за нея допредималко действие, сега й се чувстваше толкова познато. Все едно й беше вродено. Малка част, която от създаването й бе с нея, макар че в действителност нещата показваха съвсем друго. Дори обратното. Противоположното. Противоречащото. Или всяко друго нещо, с което се противопоставяше. Леко-полеко това място я променяше без самата тя да забележи. Интересно, много интересно. Странно – да, плашещо – може би, обмислено от нея – в никакъв случай. Състоянието й можеше да се определи с пет думи – не спираше да се усмихва. Въпреки всичко и едва ли щеше да се спре. За нищо на света. Дори и някой като нея да тръгнеше да я преследва, защото бе отишла далеч.
Твърде далеч.
Продължаваше да се затормозява с напълно ненужни мисли. Какво й ставаше, за Бога? Просто щеше да изключи и нищо повече. И го направи. Всъщност това беше най-доброто решение, взела някога.
След това се предаде на цялото отпускане и отново усети до болка познатото чувство на безтегловност. Но това усещане бе по-различно, защото тя знаеше, че е успяла.
Да, беше успяла.