If it hurts this much then it must be love

И идея си нямам защо правя тази тема.

Както и да е.Не мисля да казвам какво ще пускам,защото то ще се види?!ХДД Ако ви харесат(съмнявам се)има още.ХДД

Избавление

Между четири стени
във вечна тъмнина
смъртта желана ме плени
и настъпи тишина.

Смъртта почука на вратата,
влезе с грациозна стъпка,
студен полъх мина през стената,
по тялото ми плъзна снежна тръпка.

Мрак и светлина се редуват,
черно и бяло се преплитат.
Ангелите на спокойствието се любуват,
птиците край кървавата земя прелитат.

Небето облачно и сиво
оплаква рожбата своя.
Прясната трева се полюшва игриво,
а вятърът не нарушава покоя.

Пръстта кръвта поглъща,
всмуква я в своите ядра.
Нова страница от тази книга се разгръща,
но вече не е моя тя.

Аз предадох се.
отказах да се боря.
Като есенно листо разпаднах се.
О,блажена смърт-завинаги оставам твоя!

Просто сън.

Всяка нощ идваш ти при мен,
с ласки нежни ме обсипваш.
Вечно ще съм в твоя плен,
ти моя ден с хиляди звезди посипваш.

Вечер чувствам те,
усещам твоя аромат във въздуха витаещ.
Ти всяка вечер целуваш ме,
но гласът ми вече е ридаещ.

Чувствам топлината ти,
тя около мен трепти.
Копнея да видя лицето ти,
но сега е пълен мрак,уви!

Нощта спусна се над нас,
малко по малко ни разделя.
Небето разтвори се от раз,
сълзите си не мога да владея.

Слънцето отново ще изгрее,
лъчите му ще ме погалят.
Слънчева вълна ще ме залее,
но огъня във мен не ще разпалят.

Сутрин винаги боли,
защото слънцето твоя силует изтрива.
Моето сърце не ще тупти,
защото денят спомена за теб отмива.

Самота.

Пусто в мене е сега,
не усещам вече твойта топлина.
Студът промъква се жестоко,
болката дращи на дълбоко.

Жалните стонове на моето малко сърце,
което винаги е било в твоите ръце...
То сега скръбно пее
и горчиви сълзи лее.

Сълзите бистри стичат се,
по сухата и мъртва трева свличат се.
Там сбогуват се с радостта
и посрещат те смъртта.

Душата вътре в мен крещи.
Моли се на колене да останеш ти.
Поне за миг се обърни
и за сбогом прегърни ме ти.

Ала ти не спираш,
всичко живо в мен раздираш.
Къс по къс от мен отнемаш.
но все още моето сърце превземаш.

Зимата вече пристига,
снежна виелица моето сърце застига.
Не мога аз да спра това,
то ще мръзне във вечна самота.

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Тъжни..но много хубави ! ((: <3

Мерси. ^^ Радвам се,че ти харесват.Имам и по-не-тъжни,ама...ХДД

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

И аз пиша и да ти кажа, повече ми се отдават тъжните хД нз що.. хД

Брой мнения : 531 Join date : 12.12.2010

Прекрасно е.Браво на теб!

Мерси. =)

Не че някой го интересуват "интересните"ми стихотворения,ама аз като един себеуважаващ се човек,който си дискутира сам,ще пусна последното си"произведение",написано току що.(да знам,че е 04.56)

Буря.

Студ сковал е душата моя,
Пленил я е в ледената си прегръдка своя.
У мен е вечна зима
И спасение не ще има.

Разрушителни вихрушки се извиват,
Бурните вълни на бясното море мигом в скалите се разбиват.
Зверски гръмотевици сивото небе на две разрязват
И дори малките искрици надежда в мен прорязват.

Ужасяващ грохот от някъде се чува,
Бурята още повече се развълнува.
С непоколебима сила засилва се към моето сърце.
Иска то да бъде в нейните ръце.

Гореща сълза,отронена в нощта,
А след нея остава злокобна самота.
Спуска се бавно по моето лице.
Спира да се бори моето сърце.

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Много е хубаво ! Пускай още, аз чета хД

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

Много ми харесва елемента със ЗЛОКОБНАТА самота.
Самотата: Ще те убия! *бива злокобна*
Иначе, да. Ти нямаш спирка дори в 5 сутринта, дори след като си прекарала цяла нощ с мен и си ми слушала Слаш историите.
Много уважавам творчеството ти. Продължавай все така напред и нагоре. (не, че ти казвам да станеш по-висока, де)

Как се разсНях на"Продължавай все така напред и нагоре. (не, че ти казвам да станеш по-висока, де)".

Иначе благодаря за мнението,Сами-с-тениска-на-тийм-Едуард-в-Новогодишната-нощ.ХДД
Пък и както ти бях казала,не ми се спеше?!Чувствах се много ЕНЕРГИЧНА!

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

Толкова енергична си се чувствала, че си написала сериозно депресиращо стихотворение! Разбирам.
Бтв, искам да ми напишеш стихотворение за рождения ден. И по възможност да не става въпрос за нещо като самота, смърт, сълзи, ВЯТЪРЪТ ПОСЕДНА УМОРЕН и етц.
*прави I-lost-my-shoe физиономия*

Сам Уинчестър написа:: Толкова енергична си се чувствала, че си написала сериозно депресиращо настроение! Разбирам.
Бтв, искам да ми напишеш стихотворение за рождения ден. И по възможност да не става въпрос за нещо като самота, смърт, сълзи, ВЯТЪРЪТ ПОСЕДНА УМОРЕН и етц.
*прави I-lost-my-shoe физиономия*

Добре,ще се опитам да ти измисля едно весело рожден-денско НАСТРОЕНИЕ!