Моста на желанията

Касандра се наслаждаваше мълчаливо на целувките му.
- Надявам се ти да си точнич човек - усмихна се русокосата и зарови пръсти в косите му. Ако пък не беше, какво толкова сега беше времето да се наслъждава. Не да мисли за какво ли не - Пък ако случайно се окаже, че не си... Хм не знам... Бих казала живей за мига - Сандра му подари още една усмифка и се изправи. Облегна се на моста и се загледа в реката. Слабата светлина на фенерите придаваше усещане за магия... Типично за нощта преди Коледа, цялата околност се огласяше от радостни викове на деца. На всякъде се усещаше празничната атмосфера ... Касандра въздъхна тихичко и се обърна към Джейк - Джейк...? Мислиш ли че греша ... ? Смисъл, не мисля, че ще съжалявам или нещо такова... Дали аз не съм човека за теб ...

p.s. сори че то0о0о0лкова се забавих... ;с Моста на желанията - Page 2 71968

След като Касандра се изправи, за няколко минути се възцари мълчание между нас. Мислех си за всичко, което каза. Ами ако стане така, че някой от нас излезе наранен от цялата ситуация? Всъщност... защо чак толкова се замислях над всичко това? Може пък да е права и наистина да няма значение.
"Живей за мига."
Леко разтърсих глава, за да се отърся от всички тези мисли. Изправих се до нея и я погледнах.
- Може би си. - усмихнах се. - Но ти предлагам нещо друго. Какво ще кажеш да спрем да се правим на философи и просто да се забавляваме?
Придърпах я отново в прегръдките си и я целунах.
- Защо да разваляме всичко с предрасъдъци и ... страхове? Можем просто да се забавляваме. - усмихнах се.

Касандра обви ръце около врата му и го целуна.
- Съгласна съм... от толкова философия съвсем ще ми избие русото - Сандра побутна леко косата си и отпусна ръце до тялото си - Колкото до забавлението.. Днес май започва Новогодишното парти в голямото имение ... - усмихна се миличко и прокара пръст по устните му. - Ходи ли ти се? - Сандра впи устни в неговите в продължителна и страстна целувка - Или предпочиташ да седим тук? ... Сами? - русокосата се усмихна лукаво и прокара ръка по тялото на Джейк. И в двата случая Кас беше убедена, че ще бъде с Джейк.

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

След като тихомълком си тръна от къщата на Ем Джей, Рик реши да повърви към покрайнините на града, където бе тихо и спокойно, че можеше и да не му се налага да мисли за нищо. След дълго вървене, момчето неусетно се намери на кръстопът. Оглеждайки те ,забеляза една голяма табела, на която бяха написани няколко неща, но едното от тях мигновено прикова погледа на Сантасе.
- Мостът на желанията? Не знаех, че има такъв мост...- смотолеви момчето, казвайки размислите си на глас, като тръгна към пътечката, която сочеше стрелката след името. На края на пътечката наистина имаше мост. И макар на момчето да му се стори най-обикновен мост, той леко развълнуван се запъти натам, като през ялото време размишляваше какво да си пожелае. А какво ли можеше да си пожелае? Хм..Може би нова картина с красив пейзаж, която ода подари на Сам, или пък..нов телевизор? Не, това беше банално. О! Разбира се, че щеше да си пожелае това, часовниците да не съществуват. Така нямаше да е единствения, който закъснява за някъде. Никой нямаше нужда да мисли за думата "време" и всички щяха да заживеят един по-безгрижен и щастлив живот! Това бе окончателното му желание, да! След няколко секунди, Сантасе вече беше на моста и опирайки ръце на дървената ограда, момчето се вгледа във водата. Колкото и абсурдно да беше всичко това..на Рик наистина му се щеше да е истина. И желанието му наистина да се сбъдне. Но може би трябваше да измисли някое още по-оригинално и не чак толкова абсурдно желание..или пък не? Не, най-добре щеше да бъде, ако не си пожелава нищо. И така младежът въздъхна, като махна ръце от оградката и се обърна, но в този миг погледна леко стреснато. Пред него стоеше някакво момиче и го зяпаше. Но.. кога ли беше дошла тук? Когато той дойде наистина нямаше никой...

Вайълет се разхождаше безгрижно из града, въпреки, че трябваше вместо
това да е на часове и да учи математика.
Проклето снобско училище! Щеше й се въобще да не се бе метила в този тъп Ню Йорк. Съученичките й бяха надути и разглезени инфантилки, които само плямпаха за това какво щяха да си купят след училище от бутика на Бърбъри или как довечера ще се напият с марков алкохол, понеже тяхните са на някакво соаре.
Ама, че безсмислено и профанно съществуване.
Ви беше взела със себе си и китарата си, май щеше да отиде в рок клуба следобед, за да се види с онзи пианист, който и бе обещал да направят заедно участие някоя вечер.
Сега стоеше пред Моста на желанията. Може би ако си пожелаеше да се махне по-скоро от тук, вероятно мечтата й щеше да се сбъдне..