Моста на желанията

Пожелай си нещо ... само внимавай какво си пожелаваш ....

След като двамата приключиха с дегизирането двамата напуснаха заведението на пискливата дама, двамата тръгнаха без посока.
- Ела! Ще те заведа на любимото ми местенце ... - усмихна се весоло Касандра и повлече Джейк към моста на желанията. Той понече да попита на къде отиват, но Кас постави пръст на устните му - Без въпроси... Върви. - за по малко от десет минути двамата стигнаха до моста. Касандра пусна Джейк и доволно огледа местенцето. Навикът да оглежда пространствата за папараци се прояви отново. - Винаги идвам тук ако искам да избягам от всички... - усмихна се простичко Сандра

Касандра не ми позволи да задавам въпроси, затова просто послушно я последвах. Нямах никаква представа къде ме води, но пък точно в това беше тръпката. След около десетина минути стигнахме до някакъв мост. Обходих мястото с поглед... хм... още едно място, на което никога не съм идвал.
Отново се фокусирах над Касандра, която се усмихваше доволно.
- Красиво е. Често ли идваш тук? ... - усмихнах се.

- Почти всеки ден ... - призан си Касандра и се подпря на парапета. Погледна надолу и се усмихна по-скоро на отражението си отколкото на Джейк. - Не си ли идвал тук преди? - обърна се към Джейк. По изражението му личеше, че или не е идвал тук... или просто не го посещавал скоро. Сандра свали очилата и ги прибра в чантата си. - Тук може да минем и без маркировка. Рядко се появява някой който да обърне внимание на околните... - поясни тя и се обърна с гръб към Джейк.

- Хм... значи често ти се случва да бягаш от всички? - казаното прозвуча по-скоро като заключение, отколкото като въпрос.
- Ами не. Не съм идвал... което както виждам си е голяма загуба. - отговорих на въпроса й и свалих шапката и очилата. Предпочитах да съм без тях, но малко или много, ми помагаха да се скрия сред тълпите.
Загледах се в рекичката, която минаваше под моста. Водата беше толкова бистра, чак да ти се прииска да се потопиш... Прекарахме няколко минути в мълчание - аз, взирайки се във водата, а тя... е, нямах представа какво точно гледаше. Но реших да наруша тишината.
- Е, Касандра, какво все още не си ми разказала за себе си? - засмях се и се обърнах към нея.

Сандра се беше загледала в отражението на Джейк. Явно и той се беше отнесъл на някъде, защото между тях се бе възцарила тишина. И отново той я прекъсна, връщайки Касандра отново на земята.
-Ами мисля, че всичко важно го казах - Кас погледна към Джейк - А ти. Разказа ли ми всичко? - тя впи сините си очи в събеседника си. Този път вече не се притесняваше от това, че буквално го беше зяпнала. Продължи да го наблюдава, местейки поглед по цялото му тяло.

- Ами... да видим... - направих уж замислена физиономия, но не след дълго се засмях. - Знаеш всичко важно... или поне така мисля. Но пък ако нещо друго те интересува, питай. - свих рамене.
Докато говорех, забелязах как погледа й усърдно обиколи тялото ми, което ме накара леко да се засмея. Преди да си сваля тъмните очила, вече се бях постарал да направя същото и с голяма доза задоволство установих, че е не само красива, но и наистина секси... Сега не си позволих да я зяпам, все пак нямаше да е много учтиво, въпреки че се съмнявах да възрази. Коя жена се оплаква, когато е обект на интерес? ...
Седнах на земята и се облегнах на парапета, като впих поглед в сини й очи. Подсмихнах се и зачаках дали ще попита нещо.

Касандра се облегна на парапета до Джейк.
- Ами надявам се с времето да разбера каквото ми е нужно... - усмихна се Кас и в сините й очи се появиха пламъчета. Плъзна се по парапета и седна до Джейк. - Нещо против? - попита тя повече от учтивост, от колкото за разрешение, когато се настани до него. Отпусна глава назад и притвори очи срещу вече залязващото слънце - Все още не ми се вярва, че не си идвал тук... Как може да пропуснеш това страхотно местенце ... - Сандра го погледна с недоумение и се приближи до него.

- Мне.. - Поклатих глава в отговор на въпроса й. Естествено, че нямах нищо против да седне до мен. Обърнах се към нея и я погледнах, когато проговори.
- Хм... и аз се чудя как съм могъл да го пропусна. - свих рамене.
Приближих се по-близо до лицето й, като не отделях поглед от сините й очи.
- Предполагам... не се е намерил кой да ми го покаже... поне не и досега. - подсмихнах се.

Погледът на Сандра се местеше ту върху устните му, ту отново се връщаше върху очите му.
- Е радвам се, че поне успя да видиш това местенце... - Касандра положи ръка върху неговата и се усмихна. Слънцето вече почти беше залязло и по моста се бяха появили първите изкуствени светлинки. Двамата седяха облегнати до парапета замълчани. Всеки си мислеше за нещо или просто се взираше в другия. Този път тишината наруши Касандра - От както си тук имал ли си сериозна връзка? - внезапния въпрос върна както нея, така й него на земята. Сандра сама не знаеше защо го зададе, изчерви се и обърна глава на другата страна. Зачака отговора на Джейк.

- Аз също... - смотолевих и продължих да я наблюдавам. Май вече прекалявах, но пък не можех да отделя поглед от нея. Когато най-после дойдох на себе си, се загледах в залязващото слънце, а между пръстите си прехвърлях малко камъче. Обожавах да си играя с каквото ми попадне... откачен навик, но пък ми помагаше да се успокоя в подобни ситуации. Отново настъпи мълчение между нас, което, слава Богу, Касандра скоро наруши.
- Ами... три месеца брои ли се за сериозна връзка? - погледнах я въпросително. - Май толкова най-много изкарахме с едно момиче, но това беше отдавнаа... - засмях се.

Докато Сандра възвръщаше тена си, Джейк й отговори на въпроса.
- Ами зависи от доста неща - проговори Кас и набързо извади огледалцето от чантата си. След като се увери, че розовите отенъци са изчезнали, тя продължи - В зависимост от обстоятелствата, партньорите и така нататък може да се приеме и като сериозна. - Касандра се обърна рязко, озовавайки се съвсем близо до Джейк. Отне й около две безкрайно дълги минути да се усети какво става.

Когато се обърна и беше на сантиметри от лицето ми, за секунда се поколебах... Но след това просто спрях да мисля. Затворих очи и я целунах. Осъзнавах, че може би това е последното нещо, което иска да направя.. или което очакваше да направя и въпреки това го направих...
След няколко секудни се отделих от нея.
- Аз.. съ... - поклатих глава. - Кого заблуждавам? Изобщо не съжалявам. - усмихнах се и я погледнах невинно.

За част от секундата Кас усети как времето спря, после усети устните на Джейк върху нейните. Тя се отпусна в прегрътката на Джейк. След секунда той се отдръпна. Опита се да се оправдае но се спря.
- Да беше имал смелоста да кажеш, че съжаляваш... - Кас го погледна строго, но след секунди вече лицето й грееше. Облегна се назад и вдиша дълбоко. Трябваха й поне две минути за да се върне обратно на земята - Тове беше малко неочаквано - усмихна се мило русокосата и се завъртя към Джейк.

Свих рамене в отговор. Щях да се извиня, ако наистина съжалявах, само дето не беше така. Когато отново настъпи мълчание между нас, облегнах глава на парапета и притворих очи. Чаках да каже нещо... поне да разбера дали съвсем оплесках нещата. След няколко минути Касандра най-после наруши тишината.
- Хм... сега е момента да се обадиш на гаджето си, за да му кажеш как един нахалник те е целунал... - усмихнах се и я погледнах. Като се замислих, тя така и не спомена дали има приятел, а и май трябваше да попитам преди да я целуна, но ...

Касандра избухна в смях. Погледна Джейк и се опита да обуздае смеха си.
-Няма на кога и за какво да се обаждам... Вече четвърта година по ред аз не давам отчет на никого... Не смятам и да го правя - поясни Кас - Пък и аз хм.. аз исках тази целувка.. за това "нахалникът" не беше нахален - Кас се усмихна простичко и по страните й избиха розови петънца. - Но ако държиш да се оплача... ако може дай си номера? - Кас вплете пръсти в неговите и се усмихна.

- Уоу... какво облекчение. - въздъхнах облекчено и се засмях. - Тъкмо си мислех, че някое ядосано гадже ще започне да ме преследва.
Отново се вгледах в очите й и се усмихнах, когато видях как се изчерви.
- Хм... тогава нахалникът ще си открадне още една целувка... - свих рамене и се приближих към усните й.
Този път целувката беше по-продължителна. Докато я целувах, обгърнах талията й с ръце, придърпвайки я по-близо.
- Знаеш ли... започва все повече ми харесва да съм нахален. - усмихнах се, когато отделих устните си от нейните.

"Втора целувка. Започва да ми харесва.." помисли си русокосата докато се наслъждаваше на целувката. След като Джейк се отдръпна, Сандра се нацупи за кратко.
-Щом ти харесва да си нахален... Бъди по-нахален - погледна го Касандра и в очите й проблясна пламъче. - Но се надявам да нямаш нищо против и аз да бида нахална... - тя впи сините си очи в Джейк и прокара пръст по устните му. Беше лесно да си играе с него... Да бъде себе си. Кас въздъхна облекчено и впи устни в неговите.

Думите й ме разсмяха. Но беше очевидно, че нямам абсооолютно нищо против. Кой нормален мъж би имал против, красиво момиче да го целува??
- Мне... - поклатих глава. - Никак даже.
Подсмихнах се и за пореден път я целунах. Устните й бяха толкова... сладки, че наистина ми ставаше все по-трудно да се отделя от тях.
- Внимавай, че ще ми стане навик да нахалствам. - погледнах я заплашително и поклатих глава. А след това се засмях.

-Най-сетне си дойдохме на думата - усмихна се русокосата след като Джейк я "заплаши" - Тебе ти става навик да нахалстваш ... аз имам нужда да бъдеш нахален... Нещата се нареждат идеално... - обобщи Касандра и прокара ръка по цялата дължина на тялото му.
Слънцето вече се бе скрило и мостът се осветяваше единствено от 7 миниатюрни лапички, чиято светлина светеше до толкова, колкото човек да слезе от него невредим. Двамата стояха тихо хванати за ръце, загледани влюбено един в друг.
-Джейк...? - Кас се обърна към събеседника си и плъзна поглед по тялото му, без да каже нищо повече.

- Да? - Не изчаках да довърши. Както държах ръката й, леко я придърпах към себе си, така че се озова в скута ми. Обгърнах я с ръце и се усмихнах доволно.
- Ммм.. така е по-добре. - прближих се към нея, но вместо да я целуна просто останах така - на милиметри от усните й.
- Та... какво казваше? - подсмихнах се и съвсем леко допрях усните си до нейните.

-Ммм да така е много по удобно - намести се Касандра в скута му - А сега ще го направим и по-удобно - тя се наведе и обви ръце около врата му. Чакаше той да наруши дистанцията между тях... Дистанция от няколко незначителни сантиметра. И той го направаи. Добпря едва едва устни до нейните. Касандра се усмихна доволно жадно впи устни в неговите - Ммм... не... няма.. да те... пусна... - изрече между целувките.
След около две минути тя се отдели от него и доволно прокара език по устните си.
- Не знам за теб.. но намене вече ми стана навик... Виж колко точно си пасват устните ни - изрече русокосата и отново впи устни в неговите.

- Просто перфектно... - подсмихнах се и продължих послушно да отговарям на целувките й. В кратките моменти, в които се отделяше от мен, оставах загледан в очите й. Тези красиви сини очи сякаш ме хипнотизираха и не можех да откъсна поглед от тях...
- Кас...? - прокарах ръка през косата й. - Защо го правиш? Защо ми позволяваш да те целувам, като ме познаваш едва от няколко часа? - отново обгърнах кръста й с ръце и се вгледах в нея. Дали пък не бях на път да оплескам нещата, както често ми се случваше да правя? Но пък любопитството ми както винаги надделя. Беше ми чудно какво я кара да ми вярва.

- Хм защо ли? - Кас го погледна и вплете пръсти в косите му - Може би защото следвам сърцето си? - тя впи устни в неговите и постана така доста по-дълго от преди - Понякога То не пита дали познаваме човека от година или от няколко часа. Дали ти допада или не. Дали можеш да бъдеш с него или не ... - Касандра млъкна. Загледа се в тъмнината зад Джейк и въздъхна - И рядко то попада на точноя човек... в повечето случей просто замъглява ума ти и те кара да мислиш, че неговия избор е верен... - Сандра върна погледа си върху Джейк и се усмихна. - Добре, добре... Спирам с размислите - тя го целуна страстно.

Усмихнах се и отговорих на целувките й. Харесваше ми да я целувам... и определено това, което каза ми хареса. Като се замислих, имаше право.
- В такъв случай... радвам се, че го направи. Че послуша сърцето си.
Долепих устни до врата й и нежно я целунах.
- Не знам дали аз съм този.. "точен човек" и дали по-късно няма да съжаляваш за това, дали няма да го приемеш като грешка... Но пък в момента нямам нищо против да продължаваш да грешиш. - засмях се и я целунах.
- Ъъъх... много се разприказвах. - "И то само глупости." - допълних на ум и се подсмихнах.