Китайски Ресторант

Касандра буквално се изтреля от имението, което си беше малко странно, но реших да не си насилвам късмета и да не повдигам въпроса. Качихме се в колата ми и потеглигме. Реших, че след вечер като тази, най-подходящо е да отидем да хапнем някъде. И понеже обожавах китайската кухня, тръгнах към любимия си ресторант. Сандра, за разлика от предишния път, когато аз водех, не задаваше прекалено много въпроси, което напълно ме устройваше. Така или иначе исках да я изненадам.След около десетина минути път, най-после пристигнахме. Когато слязох от колата, инстинктивно се огледах за камери. Все още ми беше съвсетно, че и Каси може да попадне пред обективите им заради мен... Побързах да се отърся от ужасното... почти параноично чувство, прегърнах Сандра и влязохме в ресторанта.
- Ъм... надявам се, че обичаш китайско. - усмихнах се.

Китайски ресторант. Очите на Кас грейнаха. Нямаше нещо, което да обича повече от китайската храна.
- Обичам? Това е меко казано - Кас се усмихна доволно и съблече якенцето си. - Обожавам китайска храна.
Междувременно една сервитьорка дойде и остави две менюта на масата. Кас пое едното и се зарови в него. Чувстваше се като в рая - китайска храна, спокойто местенце и Джейк.
-Избрах си - съобщи русокосата след няколко минутно гледане в менюто. Погледна Джейк и допълни - Ще отида до тоалетната. Имам нужда да поосвежа грима си. В случей че сервитьорката дойде поръчай ми зеленчуци по азиатски. - Кас се усмихна и взе чантичката си.

Беше наистина забавно как се радваше на китайския ресторант. Всъщност беше почти толкова въодушевена, колкото бях и аз всеки път, когато идвах тук.Като се настанихме, Касандра отиде до тоалетната. Аз лично не видях никаква нужда от "освежаване" на грима й, но какво пък разбирам. След няколко минути се появи сервитьорката. Поръчах зеленчуците на Кас, ориз със зеленчуци за себе си и бутилка шампанско.За щастие и Сандра не се бави много и скоро се върна на масата. Сервитьорката наля шампанско в две чаши и се отдалечи.
- Хм... За нас? - усмихнах се и вдигнах чашата.

Кас взе чантичката си и се запъти към тоалетната. Отне й не повече от 5 минутики да освежи грима си. Малко пурда, гланц... И беше готова. Пооправи малко роклята си и излезе.
- Много ли се забавих? - попита Кас и целуна Джейк преди да седне. погледна порцията с зеленчуци и въздъхна - Явно е било достатъчно дълго време, че порцията ми да пристигне.
Джейк наля в две чаши шампанско и подаде едната на Кас.
- За нас - повтори Кас и се усмихна. Отпи от глътка и върна чашата на масата - Е, Джейк мисля че все още има нещо което не знам за теб - Кас се усмихна мило и впи сините си очи в неговите.

п.с. сори че е толкова кратко/несъдържателно/скучно или както решиш ;дд

Точно това беше един от моментите, който се надявах просто да... не идва. Лесно можех да я излъжа, да измисля някаква лъскава история за миналото ми.. или просто да й кажа, че знае всичко, но не исках. Не исках да я лъжа и да крия тези неща от нея.
Но от друга страна, ако й разкажа всичко, рискувам да я изгубя. Колкото и да й харесва да е с мен, фактът, че съм бил замесен с наркотици не е от нещата, които привличат момичета...
Не можех да й кажа, не можех да рискувам.
- Защо да говорим за мен, живота ми е скучен... - първата лъжа. Отпих от чашата си и я погледнах. - Предпочитам да говорим за теб.
Измайсторих усмивка.
- Разкажи ми всичко, което не знам за теб.

П.П. ами то моето е наистина несъдържателно, но нещо нямам муза... та сори :Д

Кас протегна ръка през масата и я положи върху тази на Джейк. Впи сините си очи в неговите и се усмихна топло.
-Джейк, можеш да ми се довериш за всичко. Няма да те оставя и ако мога ще ти помогна - Кас вплете пръсти с тези на Джейк и допълни - Не се притеснявай. Няма да ми стане скучно, колкото и скучен да е бил живота ти преди.
Кас отпи глътка от питието си.
- Колкото до мен... Мисля, че ти казах всичко - Сандра се заигра с един морков от зеленчуците си и допълни - Не си ми казъл почти нищо за юношеството си...

Точно сега ли трябваше да водим този разговор?? Но пък тя едва ли щеше да се откаже така лесно...
Изпих останалото шампанско в чашата на екс. Приближих стола си до нея, хванах ръката й и вперих поглед в красивите й сини очи. Излчваха таква топлина и... нежност. Вече започвах да се чувствам ужасно виновно, заради това, което щях да й кажа... Въздъхнах и.. започнах.
- Виж... ъм... миналото ми е нещо, за което не обичам да говоря. И не само, защото имах трудно детство. Правил съм неща, с които не се гордея особено и все още съжалявам, но тогава ми се струваха единственият изход.
Замълчах за момент, в опит да преценя изражението й.
- Ъм... общо взето никой не знае това, което ще ти кажа. Или поне са много малко тези, които го знаят. Добре, по същество... Казах ти, че майка ми беше алкохоличка, нали? Бяхме много бедни, всички пари се харчеха за алкохол, затова... за да изкарам допълнителни пари и да се издържам се забърках с една квартална банда.
Отново кратка пауза... Обмислях да спра с историята, да не й казвам всичко, но вече бях започнал и нямаше връщане назад.
- Занимавахме се с кражби, първоначално дребни, след това по-големи обири. Но аз се... "равивах" в друга област. Бях един от главните дилъри на дрога в града. Изкарвах наистина добри пари, но така и не можех да се отърва от чувството на вина... че продавам наркотици на хлапета, които са също толкова объркани, колкото съм и аз и търсят изход в дрогата... В един момент осъзнах, че затъвам, затова със събраните пари, отидох в Ел Ей. Историята нататък я знаеш...
Е, наистина й спестих някои подробности, но все пак не беше особено хубава исторя.
Сега ми остана само да чакам реакцията й...

Кас следеше внимателно всяко негово действие и когато приближи стола си към нея реши, че явно миналото не му е от любимите теми. Тя го погледна нежно и се усмихна. След като й поднесе час от историята си Джейк млъкна.
-Каквото и да си правил, то е било подтикнато от липса на родителска ласка - Кас стисна ръката му и кимна с глава за да продължи. Заслуша се в историята му. В общи линии найстина е имал трудно детство.. Може би доста трудно - помисли си Кас.
След като Джейк завърши историята си, Кас се приближи още по-близо до него и го прегърна. Долепи за миг устни до неговите и се отдръпна.
-Джейк, не всеки би могъл да съумее да се откъсне от това което ти си вършил. - гласът й бе тих. Почти шепот - А ти си успял не само да разбереш какво вършиш, но и да го прекратиш преди да е станало прекалено късно. Радвам се че го сподели с мен. Това, че ми имаш такова доверие ме кара да се чувствам още по-щастлива. -Кас долепи отново устни до тези на Джейк в дълга и страстна целувка изпълнена с много обич и топлина.

Определено това беше реакцията, на която се надявах, но все пак ми беше малко трудно да повярвам, че го приема така добре. Аз самият не можех да го приема, а тя изглеждаше наистина спокойна. Което не беше никак лошо, разбира се.Придърпах я към себе си, така че тя се озова в скута ми и я прегърнах силно. Май не беше много уместно да правя нещо такова точно в ресторант, но така или иначе той беше почти празен... а и в момента не ми пукаше особено.
- Ти си невероятна, знаеш ли? - усмихнах се и я целунах. - И наистина ти имам доверие. Нямам представа защо, но ти вярвам.

-Знам - прошепна Кас и се сгуши в Джейк. незнайно защо, но имаше Кас се чувстваше някак спокойна. В други обстоятелства, с друг човек може би не би реагирала така спокойно, нежно. Би била по рязка. Но това сега нямаше значение. За нея бе от значение само това, че Джейк се е променил... и че й вярва.- Обичам те, такъв какъвто си - прошепна Кас и го целуна. Вярно, ресторанта не бе най-доброто място за ласки, но на кого му пукаше. - Защо не ми каза по-рано за трудното ти детство? - Кас го погледна в очите и се усмихна топло.

- Защото... не знам. Защото мислех, че няма да го приемеш така, а това ме плашеше. Не, че съм се съмнявал в теб, но по принцип нормалната реакция на нещо подобно е малко по-различна. Освен това, както ти казах, не разказвам тази история. Никой от "новия" ми живот не я знае. За всички е известно просто, че майка ми е била алкохоличка и съм живял в бедност. Останалото е част от историята е измислица. - усмихнах се и отново долепих устни до нейните. И докато я целувах в съзнанието ми изникнаха думите й от преди малко.
- Чакай малко... обичаш ме? - погледнах я с доволна усмивка на лице.

-О, Джейк - Кас го прегърна - Мислел си, че просто ще реша, че не сис е променил... че си все още същия ... - Кас се засмя тихо, притисна го по-силно към себе си и отговори на целувката му - Ммм да... Обичам те... не трябва ли - Кас придоби тъжна гримаса и го погледна - Ти не ме ли обичаш? - русокосата впи сините си очи в неговите и го целуна.- Ако не ме обичаш си искам всяка една целувка обратно.. с лихвата! - ухили се доволно Кас. Джейк понече да я целуне, а тя долепи пръст до усните му и се отдръпна - Кхъмм момент да се доизкажа.. Пък ако ме обичаш искам всички целувки тройно - заяви гордо Сандра и вирна брадичка. беше й забавно.

- Може би не трябва. Както и сама разбра, не съм особено добро момче. - засмях се и обгърнах талията й с ръце. Странно как до преди пет минути бях ужасен от идеята да й разкажа за миналото си, а сега дори се шегувах с това.
- Леле, какъв ултиматум. Значи имам доста да ти се издължавам, защото...и аз те обичам.- усмихнах се и я целунах.Това ме накара да се замисля от колко време не бях казвал тези думи на глас. И не просто да ги кажа, ами и наистина да ги чувствам. И как беше възможно момиче, което познавам от ден да ме накара да се влюбя в нея, да й разкажа цялата си история и да чувствам всичко това като нещо съвсем нормално....
- Обичам те. - казах още веднъж и я прегърнах още по-силно.

-Тогава почвай да се издължаваш преди да съм увеличила бройката - заповяда на шега Каси и го целуна. От страни сигурно бяха интересна картинки-сгушени един в друг,да се целуват на всеки две минути. Интересно кога някой от собствениците щеше да цъфне с преводача си, да имърмори нещо и прводача да се изчерви и да го преведе като нещо от рода на "наемете си стая моля!". Сандра се засмя при мисълта и седна на стола до Джейк - Така ще да е по-добре... - кимна Касандра и се усмихна. Приближи се малко и го целуна. Странно й беше как за ден всичко в нея се промени... Целия й живот. - Чудя се как ли щях да се лутам и между мъжете в Ню Йорк ако не те бях срещнала - Кас настръхна при мкисълта, че в живота й щяха да влизат и излизат мъже и то не толкова заради самата нея, а заради славата, лукса, блясквия живот и .. парите. Кас въздъхна и целуна Джейк - Радвам се че те срещнах

- Хм... предпочитам да не си представям как ... се луташ из между мъжете в Ню Йорк. - усмихнах се. Странно, но наистина идеята да е с някой друг ... никак, ама никак не ми харесваше. Ммм да, ревнивеца в мен отново се прояви, дори този път да нямаше причина за това.
- Мисля, че забравих да спомена, че съм ужасно ревнив... - засмях се. Казах го на шега, но всъщност си беше самата истина... или поне отчасти.
Пръстите ми останаха сплетени в нейните. Затова поне никой нямаше да ни направи забележка.Напълних чашата си с шампанско и отпих. Чувствах се наистина облекчен... от една страна, защото й разказах всичко, а от друга... тя го прие добре. Усмихнах се и останах загледан в нея.

Кас протегна чашата си към него и му кимна, за да й налее.
-Ревнивец, а? - тя го погледна и се усмихна - Това не ме притеснява. Но.. да знаеш, че и аз съм маалко ревнива... - Каси се усмихна мило и отпи глътка от чашата си. - Надявам се да не ми даваш поводи за ревност. - Сандра повдъгна вежда и впи сините си очи в Джейк. - Обещаваш ли...? - Кас се приближи до него и го целуна.

- Ммм... никакви поводи. Обещавам! - казах с възможно най-сериозното изражение, което успях да докарам. Придърпах стола й към мен и я целунах. Една наистина дълга и страстна целувка. Перфектно разбирах, че си прося смъмряне от управителя, но не ме интересуваше особено много. Бях до толкова запленен от нея.. и толкова... хм... пристрастен към устните й, че не ми пукаше за нищо.
- Въпреки, че съм сигурен, че когато ревнуваш си също толкова сладка, колкото и сега. - подсмихнах се и нежно прокарах пръстите си по едната й буза.

- Нека обаче не експериментираме с това - отвърна Кас и се отдръпна назад. За няколко секунди Сандра потъна в кристалните му сини очи, сякаш можеше да види отражението на собствената си душа в тях. Тя вплете пръсти в тези на Джейк и се усмихна. Забоде една гъба от зеленчуците си и върна очи върху Джейк:
-Аз обещава да не ти давам повод за ревност, но и ти трябва да ми обещаеш!

п.с. сори за забавянето ама с тея класни ми се зе ъкъла =(

- Хм... добре де. Ще се постарая да не се заглеждам по други момичета... Въпреки, че е трудничко и не знам как да ти обещая такова нещо. - подсмихнах се и отпих малка глътка от шампанското. Не отделях поглед от Кас, внимателно следях изражението й. Което се оказа наистина забавно, когато осъзна какво казах току-що.
- Шегувам се, красавице. - засмях се. - Само твой съм. Обещавам, никакви поводи за ревност!
Играех си с ориза в чинията. Не бях особено гладен, което си беше странно като се има предвид, че през целия ден не бях ял почти нищо...
- Хей, имам идея. Предлагам ти да си вземем китайското за вкъщи и да отидем у нас? От една страна ще хапнем на спокойствие, от друга... хм... ще мога да си те целувам, когато поискам, без да очаквам атака от разярени китайци. По пътя можем да се отбием и да си вземем филм... кино вечер с китайско. - засмях се. - Какво ще кажеш?
Очите ми заблестяха, почти като на малко дете... Обърнах се към нея в очакване на отговора й.

Кас грейна. Остави вилицата и се ухили.
-Ммм плана е страхотен... Но имам малказабележка. Няма да отидем у вас, а у нас. - Кас погледна тъжно към роклята си и продължи - Това нещо се срастна за мен вече. Пък и у дома има филми. - Кас замълча за момент, колкото да помаха на келнера и продължи - А и си умирам за една гореща вана... Ммм - простена Кас блаженно и се "върна" на земята. Келнера беше дошъл и Джейк му обясняваше какво искат. Келнера кимна и се отдалечи - Е... Последно у нас, нали? - Сандра се наведе през масата и го целуна. - Молея те.

- Както кажеш. - отвърнах й простичко и обясних на келнера, че искам да ни опакова всичко за вкъщи.Когато най-после се разбрахме и платих сметката, отново се обърнах към Касандра.
- И у вас става. Където и да е, само да съм с теб, красавице. - усмихнах се и изпих и останалото в чашата шампанско.

» Китайския ресторант
» Италианския ресторант
» Италианския ресторант