Vanilla Nightclub

Поредния скучен ден в апартамента на Изабела, затова тя реши да го поразнообрази като отиде някъде. Облече първата рокля която намери във гардероба си, изправи косата си и тръгна към някоя дискотека. Първата такава която се изпречи пред очите й бе Vanilla Nightclub. Изи се усмихна и тръгна към входа, където охранителят препречи пътя й:
-Лична карта моля. - момичето присви очи и бръкна в малката чантичка която носеше със себе си. Извади личната карта и се усмихна победоносно, огромният охранител се отмести и тя влезе. Вътре музиката беше силна и ритъмът беше бърз, а хората които танцуваха изглеждаха пияни. Момичето се подсмихна и тръгна към бара, погледна бармана който я погледна озадачено и му се усмихна:
-Едно сухо мартини. - поръча му тя и показа личната си карта, за да обясни че има нужните години. Когато бармана подаде мартинито й, Изи се усмихна и отпи от него. Вече беше готова да се забавлява, затова огледа заведението, като погледа й се закова на някакво момче стоящо самотно на бара. "Е, какво пък толкова" - помисли си Изабела и тръгна към него:
-Здравей страннико. - поздрави Изи и той се обърна:
-Ще ми обясниш ли защо в тази хубава вечер, стоиш сам на бара, а не танцуваш с някое момиче? - тя се усмихна и отпи от мартинито си.

Добре, явно не е в настроение - помисли си Изи и отпи от мартинито, след което погледна чашата му, която беше почти пълна.
-Не вярвам, че няма желаещи да танцуват. - продължи да говори Изи. Той я погледна и тя му се усмихна мило, след което той отново погледна чашата пред себе си:
-Ее, добре момко, хайде ставай. - Изи хвана Аксел за ръката и го повлече на дансинга. Днес беше в добро настроение, и някакво натъжено момче нямаше да й съсипе вечерта, а и освен това когато тя си наумеше нещо, го постигаше, а в момента "мисията" й беше да развесели това момче. Когато стигнаха дансинга, тя се завъртя и приближи леко към Аксел:
-Аз съм Изабела, приятно ми е. - засмя се тя и започна да танцува.

Изи направи тъжна физиономия:
-Оо, хайде де, искам по-голяма усмивка. - засмя се тя и му намигна, след което се завъртя. Едно от любимите й неща беше да танцува, и затова толкова се забаляваше, опитвайки се да развесели новия си познат. Единственото което искаше беше да не се напива както онази вечер ,когато се запозна с Вив, защото направеше ли го, щеше да има последици. Тя поклати леко глава, и хвана ръцете на Аксел, като го подкани да започне да се мърда по-енергично:
-Аксел, не си даваш зор, как да искам да продължа да танцувам, ако не ми дадеш стимул? - засмя се Изи и придърпа Аксел след което се завъртя.

Когато тъжната физиономия отново се появи на лицето на Аксел, Изи въздъхна. Боже това момче нямаше желание за забавление. Тя се приближи към него и се усмихна:
-Хайде де, помъчи се малко, или ще те оставя да се напиеш. - тя повдигна заплашително вежда и се засмя. След което огледа заведението и спря погледа си на бармана който й се усмихна, момичето се направи че не го забелязва и отново погледна Аксел. Кратка усмивка пробягна по устните му и това накара Изабела да се усмихне:
-Виж сега, не е много лесно да се правя на шут, затова ми помогни малко, като например се усмихваш по-често. - засмя се отново момичето и продължи да танцува.

Докато танцуваха Аксел изпи поне 3-4 уискита, и настроението му дойде. Беше станал по-енергичен и танцуваше доста добре. Усмивката почти не се махна от лицето на Изабела, която беше на 2-рото си мартини. Все пак си беше обещала да го кара по-полека. След поредното уиски, Аксел се приближи до Изабела и попита:
-Искаш ли да се изнасяме от тук, защото стана много пълно, а аз мразя навалиците? - Изи се огледа наоколо, тълпата на даснинга не й беше направила особено впечатление, може би защото бе свикнала. Момичето вдигна рамене и се усмихна:
-Ок, както кажеш. - усмихна се тя, и взе чантата си, благодари на бармана за мартинитата и тръгна след Аксел.