Беседката

Заглавие: Re: Беседката Вто Дек 28, 2010 7:20 pm

Прегърнах Касандра и двамата тръгнахме към двора на имението. Който си беше огромен... и също доста претъпкан. Огледах се за някое по-спокойно място и видях една беседка.
- Хайде. - усмихнах се на Каси.Мястото наистина беше усамотено, а и много красиво.
Седнах и придърпах Сандра в прегръдката си.
- Хей... ъм... нали знаеш, че нямам нищо против да ми лепиш табелки. - подсмихнах се. Още от преди малко ми се стори, че остана с грешно впечатление за предложението ми за стаята, затова реших, че ще е по-добре да се изасня. - А и... Предложих стаята, за да можем да сме някъде двамата на спокойствие... За да си говорим... Просто не исках да оставаш с грешно впечатление. - усмихнах се и леко долепих устни до нейните.

Заглавие: Re: Беседката Вто Дек 28, 2010 7:54 pm

Кас се понесе след Джейк. Двамата излязоха на двора и се усамотиха на беседката. Джейк седна и придърпа Касандра в обятията.
-Напълно те разбрах - Сандра обви ръце около врата на Джейк и допря устни до неговите - Но не всички биха го приели така... А и от страни как би изглеждало красив мъж и жена да се усамотят по време на парти? - Сандра повдигна ръмене и се загледа в Джейк - Всъшност .. Май прекалено много внимание обръщам на мнението на околните.. Нали? - тя се изправи, подпря се на едната колона на беседката и обви ръце около ръменете си.

Заглавие: Re: Беседката Вто Дек 28, 2010 10:28 pm

Имаше право. Но пък не се замислих за това... може би защото рядко се замислях какво говорят или мислят другите за мен.
- Всъщност да. Не бива да се съобразяваш с мнението на околните толкова много. Така или иначе не можеш да накараш всички да те харесват, а и не можеш да спреш клюкарите да говорят. - усмихнах се.
Пак се бях отплеснал в говорене, затова просто млъкнах и се изправих до Касандра.
- Студено ли ти е? - попитах, когато видях как е обвила ръце около раменете си. - Ето, на мен и без това не ми трябва. - усмихнах се и я наметнах с якето си.

Заглавие: Re: Беседката Вто Дек 28, 2010 10:41 pm

Беше прав. И Кас знаеше това. Каквото и да направи хората вечно щяха да говорят.
- Прав си. Хората ще си говорят независимо от всичко останало. - Кас се усмихна и се обърна с лице към него. Явно решил, че й е студено, Джейк й подаде якето си. - Благодаря, но не ми е студено... - Кас го остави да я наметне и допълни - Просто се бях замислила... - Вгледа се в очите му безмълвно. Тишината която се възцари между тях не бе неловка. Беше някак приятна... Касандра се приближи до Джейк и се сгуши в него.

Заглавие: Re: Беседката Вто Дек 28, 2010 10:58 pm

Тя се сгуши в мен, а аз обвих ръцете си около нея. Мм.. наистина ми харесваше да я прегръщам. Нямаше никакво значение, че се познаваме едва от един ден. С нея ми беше хубаво. Можех да се държа естествено... за първи път не се притеснявах, че момичето, с което съм е с мен само, защото съм известен. Тя беше различна. Исках да е различна. А и беше наистина красива. С тези сини очи... имах чувствто, че мога да потъна в тях...
- За какво мислеше, красавице. - усмихнах се.

Заглавие: Re: Беседката Вто Дек 28, 2010 11:05 pm

Сандра се наддигна на пръсти и целуна Джейк. Кратка, но в същото време искрена целувка, изпълнена със страст и.. любов
- За нас ... За това че .. хм та аз не знам почти нищо за теб... Познавам те едва от 6-7 часа... - Сандра млъкна. Сините й очи заблестяха подобно на звезди в ясна нощ. - А вече мога спокойно да бъда себе си пред теб... Да ти позволя да докоснеш сърцето ми... Да си позволя да те обичам... - тя затвори очи и се отпусна в прегрътките на Джейк. Странно, но се чувстваше така, сякъш винаги го е правила. Сякъш тази прегрътка бе създадена за нея. Само за нея.

Заглавие: Re: Беседката Сря Дек 29, 2010 11:49 am

И в този момент ми просветна, че тя наистина не знае нищо за мен. Не знае нищо за миналото ми. За всички глупости, които съм правил... Та, аз едва не влязох в затвора.
И сега тя беше искрена с мен и ми се доверяваше, а аз не можех да си позволя нито да я лъжа, нито да й разкажа. А и какво се предполага, че трябва да й кажа? "Хей, аз пласирах наркотици." Никой не знае тази част от миналото ми. Никой.
Познаваме се от прекалено малко време, за да очаквам, че след нещо такова няма да просто да ме зареже. Но пък от друга страна, това малко време не ни пречеше да прекараме цял ден в целувки. И ни се получаваше доста добре...
Но не, нямаше как да й кажа на този етап... може би малко по-късно. Само ако можех да се отърва от това чувство на вина, че я лъжа...
- И... аз се чувствам по същия начин. - казах накрая. - И странното е, че имам чувството, че те познавам от цяла вечност... - усмихнах се.

Заглавие: Re: Беседката Сря Дек 29, 2010 5:59 pm

Този път тишината се проточи повече. Май не само Кас се бе отдала на размисли, но и Джейк.
Сандра стоеше сгушена в него без да наруши тишината. Чувстваше се добре и така.
- И... аз се чувствам по същия начин. - Джейк наруши тишината по между им - И странното е, че имам чувството, че те познавам от цяла вечност... - допълни той и се усмихна. Сандра отговори на усмифката му и направи крака назад.
- Добре мисля, че темата тип "искрено и лично" може да я оставим за сега... - Сандра се подпря на оградата на беседката и се вгледа в звездите. - Джейк? Искаш ли да се върнем в имението? Стана хладно, а не мисля, че е добре за теб да стоиш само по тази риза.. - тя се обърна с лице към него и прокара ръце по тялото му. Усмихна се мило и го целуна - Е тръгваме ли - Сандра протегна ръка към него и зачака.

Заглавие: Re: Беседката Сря Дек 29, 2010 9:15 pm

Отдъхнах си, като видях, че не любопитства. Така беше по-добре. Поне засега. Щяхме да имаме достатъчно време да поговорим.
- Нищо ми няма, но май наистина е по-добре да влизаме. Може да изпуснем някоя клюка. - засмях се.
Прегърнах Касандра през кръста и тръгнахме към имението.