Домът на Леонард

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Джейсън`s room:

Мили`s room:

Стаята за гости:

Баните:

Кухнята:

Задната градина:
Домът на Леонард Spa_salon_masthead

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Ама той..
Какво по дяволите си въобразяваше този арогантен кретен?
Отвличане?
Това очевидно бе отмъщението му ,за това ,че Ел го игнорира и го заобиколи толкова безцеремонно. Но пък тя нямаше да съжалява, че го направи. Не, никога!
Все повече се убеждаваше, че този господинчо заслужаваше много повече от това!
Докато караше, Скай стоеше със скръстени ръце и хищнически поглед, забит право в огледалцето на колата. знаеше, че той я вижда отлично. Просто го предупреждаваше, че това нямаше да му се размине!
„Само да спре колата...“ повтаряше си тя и на моменти се питаше дали въобще имаше шофьорска книжка?
Понякога забравяше, че бе от горния курс, тъй като се държеше като хлапе. При това, ненормално и самовлюбено хлапе!
Дали имаше по-добра страна? С течение на времето, на Ели все повече не й се вярваше.
Когато очевидно пристигнаха, а той най-сетне спря проклетата кола, Скай се възползва от момента и веднага отвори вратата на колата, като слезе от нея и я затръшна. Тръгна в непозната за нея посока, защото дори не съзнаваше къде се намира.
По принцип момичето не бе много ориентирана личност, особено в тъмното.
До колкото виждаше обаче, не се намираше в нейния квартал. Проклятие! наоколо дори не минаваха таксита?!
Точно когато се чудеше какво да прави и накъде да поеме, отново я сграбчи за ръката и я повлече на някъде.
Естествено, е беше господинът виното..или вече по-точното му описание беше - театралния актьор от цирка.
- Пусни ме! Чуваш ли? Не си мисли, че се шегувам, няма да те забравя..Вече си окачен на червения ми картон, чу ли?! - всъщност дори самата Ел не знаеше защо дрънка тези глупости, беше напълно безполезно. Та той сякаш имаше тапи в ушите, с дебелина поне 10 см.
Не обърна внимание нищо на виковете й във фоайето, нито на огромната й съпротива.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Момчето продължи да върви, дърпайки Ел за ръката.
- Червен картон ли? Обичам червено! - възкликна момчето и се усмихна, което раздразни още повече девойката.
- Хей, защо не се постараеш повече? - попита я той, защото наистина се учудваше на станалото. Предизвикваше я толкова много пъти, а тя нито веднъж не го напсува както подобава. Както биха направили повечето момичета. Но, вярно, тя не беше под знаменателя "повечето момичета". наистина беше различна, дори след изпитанието през което премина, все още сдържаше гнева си. Какво нещо само..
След като я закара вкъщи, момчето я заведе до старата гардеробна на Сюзън/втората му майка/, която дори веднъж не бе обличала тези рокли и в края на краищата ги бе запазила за красота, да си припомня времето когато е била млада. Не че момчето разбираше нещо от тези странни женски работи.. Как беше възможно рокля, която дори не си обличал, да ти носи някакви спомени? Както и да е. Джейсън пусна ръката на Ели, преди да му е станало навик да я държи и й посочи гардероба. Искаше да компенсира изцапаната й с вино рокля, като й даде да си избере една от тези на Сюзън. Тя и без друго нямаше да разбере, не беше влизала в стаичката от години. Забелязвайки, че девойката продължаваше да стои като статуя в Исторически музей, той я хвана за кръста и леко я побутна към гардероба. Вярно, можеше да й каже на прост език "Какво чакаш? Отвори гардероба и си избери рокля", но не беше в негов стил.

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Едното от нещата, които беше твърде ядосана, за да признае, бе това че къщата му определено бе обзаведена със стил.
Разбира се, господинчото не си пасваше с перфектно подредените стаи.
Макар че, това му беше най-малкият проблем.
Докато Ел размишляваше, усети как някой я побутна и сепнато се огледа.
Да, винаги ставаше така - зареяна в мислите си, не осъзнава, че е все още отвлечена и е "пленница" на театрален актьор, избягал от цирка.
Трябваше да отвикне от този навик, за бога..
Ето отново...Продължи да стои така, събеседвайки със себе си наум, като дори не съзнаване ,че от нея се очаква да направи нещо.
Когато чу поредното прокашляне на похитителя си, девойката се огледа и видя ,че пред нея стоеше гардероб.
Дотук добре. Изглежда трябваше да го отвори. Тя протегна тънките си ръце и хвана дръжките ,като ги издърпа към себе си и пред нея се откриха ...Ами, едва ли през живота си бе виждала подобно изобилие от маркови рокли.
А уж тези неща не я вълнуваха толкова.. Какво нещо бяха парите..
Изведнъж нещо сякаш жегна Ели тя се извърна рязко към момчето, а русите й къдрици неспокойно се спуснаха около лицето й.
- Ти..? Не ми казвай ,че си правиш колекция от роклите на момичета, които си отвличал от балове и празненства?! Какво..?! Искаш да добавиш и моята ли? - очите на Ели се бяха разширили и сякаш щяха да излетят от орбитите си. Тя постави ръце върху себе си в защитна позиция и направи крачка назад. Нали не си мислеше, че ще съблече тази рокля пред него? По дяловите, що за човек беше той? Изглежда не беше със всичкия си.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

След краткият монолог на момичето, Джейс поклати глава с несдържана усмивка. Тя започваше да възприема нещата прекалено сериозно, че дори бе започнала да говори безсмислици.
Тъй като той си беше такъв, реши да подклади малко огъня. Мигом възвърна сериозното си изражение и запристъпва към девойката, като накрая спря лицето си на няколко сантиметра от нейното.
- За ваше сведение, госпожице..Вие сте първата девойка, която стъпва в тази къща. Сега бихте ли била така добра да забравите всички абсурдни неща и да облечете една от тези рокли? Ще ви чакам отвън. - след уважителната си реч, той й смигна и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си. Когато излезе се подсмихна и се подпря на стената, като скръсти ръце. Това момиче наистина имаше интересен характер. Само какви си ги мислеше..

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Той бълнуваше ли?
Нима очакваше от Ел да му повярва, че е първата, която води тук?
Не, доверието й беше твърде трудно за спечелване и въпреки ,че не долови и капка шеговитост и несериозност в тембъра му, все още не му вярваше.
Не вярваше и на най-малкото нещо, което съдържаше нещо свързано с него.
- Е, щом нямам избор..- каза си тихо девойката и започна да разглежда роклите, коя от коя по -красиви.
Изглежда нямаше как да мине без тази част, тъй като господинчото стоеше на страж пред вратата и я чакаше да се покаже.
Затова момичето си избра рокля и по най-бързия и предпазлив начин се преоблече така.
Пооправи къдриците си, които като по чудо не се бяха развалили и си пое дълбоко въздух ,преди отново да види неприятното лице на похитителя си.
Едно последно вдишваше и тя излезе през вратата.
- Е, доволен ли си? Сега можем ли да се върнем на партито? - запита момичето ,без да го поглежда в очите, сякаш се боеше от реакцията му.
всъщност изобщо не искаше да се връща на това парти, след неговото грандиозно изпълнение, но не й пукаше от друга страна, тъй като тя знаеше истината.

Бтв - пиши направо на партито пак.

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

...
Ел бавно отвори очи. Не виждаше почти нищо.
Всичко й се въртеше в кръг и беше размазано.
Разтърси глава няколко пъти. След първият път не постигна ниощ, осмен да удвои главоболието си.
Това главоболие беше нещо уникално. Като да се блъснеш в радиатор, да те прегази камион или пък хладилник да ти падне на главата. Всичко това едновременно.
Когато направи достатъчно опита с разтърсване на глава и успя да си възвърне нормалното зрение, момичето се хвана за главата и се огледа.
Мястото и беше напълно непознато. Или поне стаята, в която се намираше.
Момичето се чувстваше, като похитена.. А може би наистина беше отвлечена?
Тя продължаваше до обхожда помещението с объркан поглед.
Май имаше проблеми с паметта. Не можеше ад си спомни, защо трябваше да се чувства така, нито защо е на това място.
Тъй като не знаеше какво да прави, тя се надигна леко, усещайки също така безвъзвратната болка в стомаха, което не предвещаваше нищо добро..
Тъкмо мислеше да се предаде и да се помръдва, в главата й закънтя странен звук. Беше хъркане.
Ел се заслуша по-добре и осъзна, че то идва от същата стая в която се намираше и самата тя.
Облекчена от мисълта ,че е сама, реши да потърси помощта на...спящия човек.
девойката се придвижи до края на леглото и го вида.. Беше някакъв мъж и спеше на пода. Да не забравим да добавим и хъркането, което ориентира Елиша.
- Господите...Господине..Госпо...- заговори тя с леко дрезгав глас, като накрая се наведе и леко го побутна с ръка.
Но в този миг томчето легна по гръб и тя изгуби равновесие, тъй като бе на ръба на леглото и мигом се строполи върху него.
Лицето й беше на няколко милиметра от негово, но не това й беше най-големият проблем.
В моментът в който разпозна спящия господин, всички спомени от снощи напълно неканени нахлува в главата й, като я накара да изкрещи.
Да, беше си спомнила всичко, до най-малката подробност.
От напиването до...до засипването в стаята на господин Леонард.
Проклятие, защо трябваше да й се случва всичко това?

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

След дълги мъчение с пияната Ел, Джейс реши да спи на пода, защото ако тя се събудеше до него със сигурност щеше да го линчува още преди да е обяснил ситуацията. Не че дори така нямаше вероятност да го линчува, но това беше друга тема.
Както си спеше, момчето усети леко побутване, но не му обърна голямо внимание и легна по гръб, след което косите му леко изпукаха. Усещаше ,че се беше схванал, но едва ли трябваше да се притеснява точно за това.
Само секунди по -късно нещо се стовари върху него и момчето отвори очи. Кой друг можеше да е? Той понечи да се усмихне ,но тя извика толкова силно, че сякаш с това целеше да му спука тъпанчетата, за да оглушее.
Той я погледна малко шокирано и запуши устата й, което нему се налагаше за първи път.
- Какво искаш? Да събудиш Мили? - скастри я Джейс, като й помогна ад се изправи. тя го гледаше на криво, но това си беше нещо, с което Джей трябваше да свиква, докато е в нейната компания. Така че не й каза нищо повече, а леко пооправи косата си и тръгна към банята. Изми си лицето ,след което изкара една малка аптечка от шкафчето и взе хапчетата за махмурлук, след което се върна в стаята носейки и една чаша вода, която подаде на Ел.
- Изпий това, ще ти стане по-добре. - промърмори момчето и пъхна хапчето в ръката й, след което й подаде стъклената чаша.

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Ел по навик му хвърли един съмнителен поглед, след което пое чашата и глътна хапчето, отпивайки солидно количество от водата.
- Ъм..Чувствам се толкова.. - тя не довърши.
Нямаше смисъл за казва как се чувства, защото не си спомняше етап от живота си в който да е била по-зле от сега.
Силно се надяваше хапчето, което Джейсън й даде да подейства в най-скоро време.
- Коя е Мили? - полюбопитства внезапно момичето, като отново седна на леглото и се загледа към вратата.
Джейс я беше споменал преди малко, вероятно живееше в къщата.
Не че Ели би си помислила друго.. Беше невъзможно някой като господин Леонард да живее съвсем сам в къща, като тази.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Джейс леко се учуди на въпроса на Елиша,но после просто седна на стола срещу нея и спокойно отвърна.
- Сестра ми. - лека палава усмивка полази на лицето му. Винаги, когато говореше за нея се усмихваше. та тя бе единственото му семейство. Не че не считаше другите в къщата за свое семейство, но тук говорихме и за кръвни връзки. В това отношение му бе останала само Мили. Е, и братовчед му де.
- Голяма палавница е. - засмя се момчето, като вметна епитета ,който най-добре описваше сестра му.
Изминаха няколко неловки минути в пълно мълчание, докато сериозния за момента поглед на Джейсън не срещна нейните колебливи сини очи. Хм, да не би вече да не го мразеше толкова, колкото твърдеше?
- Хей...Защо се напи вчера? Защо трябваше да пиеш толкова много? - попита я момчето, като леко повдигна вежда. Наистина не беше разбрал какво я накара да направи такова безразсъдно нещо, но..в крайна сметка го беше направила. И все пак, защо?

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Ааа, значи му беше сестра? Явно доста държеше на нея, щом се усмихваше така.
Ел несъзнателно бе открила първата човешка черта на господин Леонард. Той можеше да изпитва топли чувства към някого! Това беше постижение.
Може би Ели беше прибързала маалко със заключенията за него.
- Хей...Защо се напи вчера? Защо трябваше да пиеш толкова много? - внезапно я попита той, а въпросът му й дойде, като гръм от ясно небе.
Изминаха минути, докато го осмисли, а още толкова в чудене какво да му отговори.
До този момент дори не беше замисляла над това защо всъщност се напи, дори отбягваше да мисли за това.
Но тъй като темата вече бе безвъзвратно повдигната, Ел трябваше да отговори, нали?
Та, защо се бе напила? На пръв поглед простичък въпрос, съдържащ в себе си прост отговор.
Но за момичето не беше така.
В моментът тя се луташе някъде из съзнанието си, докато сърцето й пулсираше странно, сякаш ако можеше да говори... НЕ. Не би могло да каже това.
Абсурд!
Щеше да е просто...просто...просто катастрофално?!
- Ъм..Ел? - внезапно гласът на Джейсън закънтя в главата й, докато не я накара да подскочи да се върне на земята.
Тя се огледа невярващо, докато не засече поглед с този на Джейс, който я гледаше въпросително. От въпросително, по-въпросително.
Горкото момче, навярно се питаше какво пак й става.
В отговор, тя му се усмихна вяло и внезапно разбра как може да се измъкне от отговор на въпроса му.
Ел сбръчи вежди, като сложи ръка на устата си.
- Май ми се гади, сигурно е от алкохола...- промърмори тя светкавично бързо и леко погледна Джейс, надявайки се, че номера е минал.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Джейс я усети. Опитваше да му прави номера, но в отговор той леко наклони глава на една страна.
- Спокойно, мисля, че снощи повърна каквото трябваше. - каза момчето напълно убеден в думите си, като се подсмихна подло. Нима отново го предизвикваше?
- Не знам дали си спомняш, но аз си спомням как те чаках около 3 часа да излезеш от тоалетната. - казвайки това, видя озадаченото й изражение и леко повдигна вежди.
- Не помниш? Какъв пропуск...- ухили се момчето и стана от стола, като се запъти към вратата.
- Май огладнях. Ще видя какво има за закуска. - Джейс небрежно прокара пръсти през кафеникавата си коса и се запъти към вратата.

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Лицето на момичето от озадачено, премина към отмъстително, веднага след като господинчото се обърна.
Как смееше да й говори така? Ясно бе, че искаше да я раздразни. Е, успя!
но ако си мислеше, че беше в негов интерес, дълбоко грееше.
Ако й се намираше огнестрелно оръжие в ръка, то Джейс до сега да се е простил с живота си.
Скай леко прехапа устна, като хвана една от най-близките възглавници до себе си и я запрати към главата на Леонард, който сякаш застина на място, след като бе "злополучно" улучен право в целта.
- Та, какво казваше? Закуска? - проговори Ел, сякаш току що не бе направила абсолютно нищо, но усещаше дяволската си усмивка, която бе застанала върху лицето й.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

В момента, в който Джейс усети летящата към него възглавница, той леко събра вежди. След удара, от възглавницата полетяха гъши пера, някои от които стремглаво кацнаха върху косата му. Джей леко присви очи и бавно се обърна към Елиша.
- Нали знаеш, че от мен зависи, дали ще...- момчето внезапно се спря, без да довърши. Сега беше идеалният момент да си отмъсти. Той вкопчи погледа си някъде близо до Елиша, а тя повдигна вежди, чудейки се, какво толкова гледа.
- Буболечка! Буболечка! ...Огромна е! - каза момчето на висок глас, след което видя как очите на момичето щяха да изскочат. Хм, очевидно беше улучил право в целта. нямаше да остане по-назад от нея. В никакъв случай не се признаваше за поразен. Не и от момиче.

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Ел подскочи, като опарена от леглото и започна да се върти из стаята.
Бу..Бу..Буболечка? Ама той сериозно ли?
- Какво? къде е? Къде е? - започна да се вайка, докато размахваше ръце във всички възможни посоки.
За бога...Мразеше буболечките?!
Те бяха толкова...толкова...буболечковидни?!
А и такъв маняк на тема чистота, като Ел, не можеше да се намери.
- Не я виждам...- по едно време спря на едно място и се вгледа в пода.
На килима имаше някакво черно петънце, която тя веднагически помисли за буболечка и изпищя, като скочи върху Джейсън и се вкопчи в него, като в спасителен пояс.
Дори не осъзнаваше какво точно прави, беше в нещо като...паника.
В този миг чу, вратата да се отваря и когато погледна...
- Тц-тц-тц. - на вратата стоеше едно момиче и съдейки по външният му вид, беше около тринадесет годишно. То поклати глава неодобрително , хвърляйки странен поглед на Леонард и Скай.
- Закуската е готова. Така че..слизайте! - добави момичето със заповедна нотка и се обърна грациозно, като след секунди изчезна от погледите и на двамата.
Измина около една цяла минута, преди Ел да осъзнае, че все още беше върху Джейсън.
А когато осъзна това, тя отново стъпи на земята, като го пусна и го избута от пътя си, излизайки най-безцеремонно от стаята.

» Джейсън Леонард
» Домът на Алек
» Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл.