Терасата

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Ел правеше разни физиономии, като се взираше в празната си чаша, която се бе озовала на земята, но като по някакво чудо бе оцеляла.
- Е не ни каза ,как се запознахте? - девойката веднага долови въпроса на лин, благодарение на своя остър слух и отправи поглед към нея.
Пияните хора по принцип освен ,че се държаха, като луди, в повечето случаи правиха реални признания и казваха истината, истината и само истината.
А имаше истина, която Лин и Дрейк не знаеха. И дори не подозираха за нея.
- Той ме от..- започна момичето, но педи да успее да изрече „Той ме отвлече от бала", ръката на Джейс рязко се придвижи към устата й и не й позволи на довържи.
Ел примигна няколко пъти.
Този човек определено ставаше за някой похитител психопат от някой филм.
- Нека говорим друг път за това...- рече господин-похитител Леонард и се усмихна бързо на двамата.
Ел само сви рамене и отново започна да се подхилква, като разроши косата на Джейс, разваляйки прилежната му прическа.
Той я стрелна с острия си поглед и отново улови ръцете й, а тя леко прехапа устна.
- Невероятно..Толкова си ссссс..сексии ,когато ме гледаш толкова яростно. - някак предизвикателно изсъска Ел и облиза устните си.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Джейс запуши устата на Ели, преди да го е издала, след което се ухили на Лин и братовчед си, колкото да замаже положението и предложи някой друг път да говорят за това. Не ум стигаше и това, ами сега Ел реши, че би било забавно да си играе с косата му и започна да я роши, докато Джей не я спря. Той я стрелна с острия си поглед, който беше последното му предупреждение, а тя сякаш се забавляваше още повече.
- Невероятно..Толкова си ссссс..сексии ,когато ме гледаш толкова яростно. - проговори момичето и облиза червените си устни, сякаш го подканваше да направи нещо. Но нищо в изражението на Джейсън не се промени, освен това, че очите му се разшириха до неимоверност.
Тя наистина не беше с всичкия си. Джейс продължи да си повтаря, че дрънка глупости, защото е тотално пияна и на другия ден нямаше да помни нищичко. Дори щеше да съжалява.. Джейс леко се подсмихна. щеше да я дразни с нещата, които е говорила сега. Той отклони поглед от немирницата ,като все още държеше ръцете й, вместо белезници и се обърна към Дрейк и лин.
- Е, братовчеде...Скоро се прибери да си поговорим..- след казаното той леко премести погледа си върху Лин, след това отново го върна върху Дрейк и леееко повдигна вежда. Личеше си, че я харесваше...Но май от кай време си беше така. Момчето се подсмихна леко. да не мислеха, че той не разполагаше с нещо, което да ги дразни? Нее, определено грешеха.

Заглавие: Re: Терасата Вто Дек 28, 2010 3:13 pm

- Е, братовчеде...Скоро се прибери да си поговорим..- след казаното той леко премести погледа си върху Лин, след това отново го върна върху Дрейк и леееко повдигна вежда.
Лин ги наблюдаваше и се чудеше какво значеха мимиките на Джейс.
-Е ,Елиша в гимназията ли учиш?Май съм те виждала.-усмихна се Лини.
След като Ел й отговори ,момичето направи доста глупава постъпка като попита.
-Хей, Джейс ,виждал ли си Зак наоколо?
Леонор все още избягваше погледа на Дрейк.

Брой мнения : 98 Join date : 27.12.2010

- Е, братовчеде .. Скоро се прибери да си поговорим.. - каза на Дрейк, който стоеше в една позиция и гледаше пияната Елиша пред тях, която се клатушкаше бавно, но напред назад.
- Дали скоро ще изтрезнее? - попита Лин, която можеби малко се притесняваше за момичето. Тя започна да потпитва Елиша дали учи в гимназията, докато през това време Дрейк и Джейс отместиха поглед, като завързаха разговор.
- Само ще те помоля едно нещо. Прибери я у нас, но .. нека спи у твоята стая. - засмя се Дрейк, а в следващия момент братовчед му даде резервните ключове за къщата, преди да забрави, защото можеби той щеше да закъснее, трябваше да мине да вземе нещата си от хотела.
Дрейк премести погледа си към Леонор, а после към Джейс, който беше повдинал вежда.
- Какво? - засмя се Дрейк.

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Ели имаше чувството, че още малко и крака й щяха да откажат да я държат права.
А и постепенно сякаш погледът й се замъгляваше.
Не, заклеваше се, че се напиваше да първи и последен път така.
Измина известно време и Ел се заслуша в приказките на Джейс и неговият братовчед.
- Само ще те помоля едно нещо. Прибери я у нас, но .. нека спи у твоята стая. - рече Дрейк, смеейки се. това привлече нейния интерес и тя леко вирна главичката си към Джейсън, любопитна за неговия отговор.
- Да не си луд? Ще я закарам вкъщи..Стига да ми каже къде живее. - промърмори му в отговор и с ъгълчетата на очите си погледна към Ел, чиито очи се изпълниха с "Нали няма да ми го причиниш?" емоция.
- Не искааам вкъщиии...Нее. Не,не,не. - отсече момичето ,опитвайки се с въртеливи движения да улови сакото на господинчото.
Той не беше в ред, че да искаше да я върне вкъщи... Та там беше дядо й, ако я видеше в такова състояние..Нееее.
Не можеше да е истина, може би щеше да е наказана до живот. Или за по-дълго.
Ели отново направи усилие и погледна Джейс в очите с умолителен оглед, опитвайки се да се фокусира върху единият от всичките Леонардовци.
Добре предполагате, момичето виждаше двойно. Всъщност поне тройно..

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Джейс получаваше въпроси и от Лин и от братовчед си и не съумяваше да отговаря и на двамата едновременно. Като за начало се фокусира върху молбата на Дрейк, като му каза, че ще отведе Елиша у тях, но тя пък започна да му говори ,че не иска да се прибира вкъщи. Момчето поклати глава. май днес всички целяха да го побъркат.
След това се върна на въпроса на Лин, която го попита дали е виждал Зак някъде наоколо. беше му трудно да си спомни.
- Не, изобщо не съм го мяркал на партито. сигурно е ангажиран някъде другаде. - отвърна най-накрая той и леко сви рамене.
В следващия момент усети как Елиша изгуби пълно равновесие, но успя да я хване, преди да се е строполила на земята. Изглежда щеше да я носи на ръце до колата..И също така, май трябваше да се прибират..
- Е, аз ще тръгвам, трябва да се погрижа за тази лудетина.. - каза той с леко шеговито обръщение по адрес на Ел накрая и я хвана здраво на ръце, като се надяваше, че папараците отвън ще са намалели или още по-добре, нямаше да ги има.

Заглавие: Re: Терасата Вто Дек 28, 2010 4:32 pm

- Не, изобщо не съм го мяркал на партито. сигурно е ангажиран някъде другаде.-отговори Джей.
- Добре ,чао.Скоро ще се видим.-каза Лин, когато Джей хвана Елиша и тръгнаха към балната зала.
Отново остана сама с Дрейк и не намираше точните думи.
- Ъм .. ъ.. искаш ли да отидем на друго място, ако не си зает .. -каза тихо и вдигна поглед към небето и изгрялата луна.
Чудеше се къде е Зак и защо се чувстваше така ..''Как?'' помисли си момичето ,но дори и на себе си не можеше да обесни какво точно чувстваше тази вечер...

Брой мнения : 98 Join date : 27.12.2010

Щом братовчед му Джейсън и момичето Елиша тръгнаха, горе долу движейки се в една линия, Леонор и Дрейк останаха сами. Явно Лин усещаше леко напрежение в това.
- Ъм .. ъ.. искаш ли да отидем на друго място, ако не си зает .. - промълви с усмивка Леонор, като продължаваше да избягва погледът на Дрейк. Той въздъхна, отивайки на парапета и погледна под него.
- Може, но .. преди това искам да те питам нещо. - преглътна момчето, като се обърна с лице към нея.
- Защо избягваш погледът ми .. И .. думите "Мечтаех за този танц още от онази вечер .." найстина ли ги мислиш .. - пристъпи към Дейвис, като се опита да погледне в очите й, докато тя просто гледаше настрани. Той хвана брадичката й, насочвайки очите й в неговите.
- Кажи ми истината. Каквото и да е, ще я приема ..

Заглавие: Re: Терасата Вто Дек 28, 2010 4:58 pm

- Може, но .. преди това искам да те питам нещо. - преглътна момчето, като се обърна с лице към нея.
- Защо избягваш погледът ми .. И .. думите "Мечтаех за този танц още от онази вечер .." найстина ли ги мислиш .. - пристъпи към Дейвис, като се опита да погледне в очите й, докато тя просто гледаше настрани. Той хвана брадичката й, насочвайки очите й в неговите.
- Кажи ми истината. Каквото и да е, ще я приема ..
Лин отново погледна настрани.Мислеше да побегне ,но поне му дължеше истината ,а и нали всичко беше само минало...
- Ами ... ам .. ъъ ..да кажем ,че .. ъ ако онази вечер беше дошъл на партито аз също исках да ти кажа .. нещо ..ъм по-точно същото нещо ,което ти не намери сили да ми кажеш ... -започна да увърта Лин.

Брой мнения : 98 Join date : 27.12.2010

Ами ... ам .. ъъ ..да кажем ,че .. ъ ако онази вечер беше дошъл на партито аз също исках да ти кажа .. нещо ..ъм по-точно същото нещо ,което ти не намери сили да ми кажеш ... -започна да увърта Лин, докато Дрейк кимна с глава, като въздъхна. Защо просто не го кажеше .. Явно Дрейк просто не заслужаваше Леонор .. Той хвана двете й ръце.
- Явно не разбираш, че го правиш още по-трудно когато се опитваш да избегнеш това да ми кажеш, че можеби просто си изпитвала същото .. тогава. - преглътна той.
- Нали всичко е минало. - кимна Леонор, като намери смелостта да го загледа в очите. Явно не виждаше можеби миниетюрната болка на Дрейк.
- За теб можеби е минало, но аз трудно забравям, че съм те обичал. Но няма нищо. Ще се преживее. - започваше да се чувства ироничен .. Но .. реши да спре темата, като пусна ръцете й и просто се усмихна .. приятелски.

Заглавие: Re: Терасата Вто Дек 28, 2010 5:32 pm

- За теб можеби е минало, но аз трудно забравям, че съм те обичал. Но няма нищо. Ще се преживее.
Пак беше станало неловко и пак сенките на миналото бяха се надвесили над тях.
В този момент в Лин бошуваха всякакви чувства-нови, стари ,потиснати ... всякакви.
Лини осъзнаваше ,че това минало постоянно щеше да стои между тях.
Преди две години Лин не каза на никой за лятното си увлечение по Дрейк.Никой не знаеше, а след това започна връзка с Адреан, който използваше за да се опита да го замени с липсата на Дрейк.
Чудеше се и какво изпитва към Зак ... не ,не беше любов.Не беше и нещо прекалено силно ... ,а какво изпитваше към Дрейк си беше пълна загадка за нея...

Брой мнения : 98 Join date : 27.12.2010

Дрейк преглътна, като загледа Леонор. Тя седна на парапета, сякаш мислеше дълбоко и замислено. Дрейк, просто стоеше облегнат на вратата, като пазеше дистанция, но след няколко секунди я намали и избегна, тръгвайки към Лин.
- Последен въпрос и .. както искаш, миналото се забравя. - кимна Дрейк, като Леонор се завъртя към него и почака Дрейк да заоговори въпроса си. Той отмести леко настрани косата си, като спогледа Лин.
- Можеш ли да ме обичаш отново? Да или не. Това искам само да чуя и .. - размаха ръце. - няма повече да те питам. Докато чакаше отговора на Леонор, той се замисли къде можеше да отидат.
- И къде искаш да отидем?

Заглавие: Re: Терасата Вто Дек 28, 2010 6:23 pm

- Можеш ли да ме обичаш отново? Да или не. Това искам само да чуя и .. - размаха ръце. - няма повече да те питам.
- Ъм..-започна неуверено Лин.
- Да или не?!-каза той малко нетърпеливо.
- Не..-каза Лин макар всичко в нея да крещеше ''ДА''.Напук на биещото й лудо сърце ,което ако можеше да крещи щеше да крещи ''Да'' и напук на всичко тя каза ''Не''.
Не искаше да види погледа на Дрейк след казаното.
Сигорно след време щеше да иска да умре заради казаното, още сега съжаляваше ,но не можеше да върне думите си.
Но за първи път Леонор не помисли само за себе си ,каза ''Не'' отчасти и заради него.Не искаше той да страда ,не искаше тя да е виновна за болката му ...

Брой мнения : 98 Join date : 27.12.2010

Дрейк се усмихна, сякаш вече беше тотално премирен. Точно това искаше да чуе. Да чуе всичко наяве, не само да има празни надежди. И вината можеби бе в него. Мал шанс.
- Не.. - отново тя повтори, като той седна до нея на ларапета и я погледна, с онази негова усмивка.
- Благодаря ти, че си .. откровена с мен. И от сега нататък, миналото не съществува, така нали? - погледна към Леонор, която гледаше в ръцете си. Защо трепереха, забога?!
- И .. предполагам, че Зак няма да пропусне шанс си с момиче като теб. Късметлия е. - промълви Дрейк, който се изправи от парапета, тръгвайки към вратата. Обърна се към Леонор, която седеше все още.
- Е, къде искаш да отидем? - сякаш всичко случило се до сега вече го нямаше. Сякаш бе забравил всичко, но вътрешно не. Той го правеше така нарочно, защото .. просто защото така обстоятелствата казваха.

Заглавие: Re: Терасата Вто Дек 28, 2010 6:46 pm

Лин се разтрепери цялата.Опитваше се да бъде силна и ... безразлична.Таеше всичко в себе си и дори направит опит да се усмихне.
Не каза нищо ,когато Дрейк спомена Зак.
Докато слизаше от парапета падна на замята ,защото беше много разтроена и цялото й тяло трепереше.
Дрейк веднага тръгна бързо към нея ,но тя се изправи без негова помощ.
Лин съблече горнището му и му го върна.
- Нека отидем в балната зала.-предложи момичето и си пое дълбоко въздух ,защото имаше чувство ,че се задушава.