Стълбите

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Ще съжаляваш!-настоях и го целунах.
Това не го бях очаквала от Даниел.Не знаех какво да мисля.Е, браво на него, пак успя да ме обърка и да ме оплете.
Трябваше да спра с алхохола ,опредлено.Вършех само глупости, но тази глупост определено ми харесваше.Помислих си дали аз ще съжалявам за това на сутринта и колкото да не исках да си го призная, въобще нямаше да съжалявам.
''Дали обаче това значи нещо за него?Нещо повече от няколко целувки предизвикани от огромно количество алкохол?''-само тези два въпроса не спираха да се вътрят в замъгленото ми съзнание.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

Алекс витаеше някъде другаде, навсякъде, но не и тук. Пуснах я и я погледнах. Стоях така около минута, след което казах:
- Какво има? - Знаех, какво има, колко и да бях "трезвен". Пак се повтаряше същото, пак бяхме заедно, било то и за няколко минути и пак щях да проваля всичко на следващия ден. - Ще ми кажеш ли? Ако искаш де, защото можеш и да решиш да не ми казваш... Но ако искаш да ми кажеш, можеш да го направиш...

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

- Какво има?-попита Дани.
- Нищо!-казах ,но погледа му ,даже и пиян беше прекалено настоятелен.
- Познавам те.-продължи да настоява той.
Винаги трябваше да разваля всичко.Сега вместо да се опитам да го задържа още няколко минути ,несъзнателно го отблъсвах.
- Чудех се дали това означава нещо за теб ...-ето пак съсипах всичко ,наистина започнах да обмислям предложението на Дани в началото на разговора ни ...

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Ох Алекс... - Взех чашата на един минаващ "обект", бях толкова пиян че не разбрах пола, но ясно чух изругаването, което последва и което беше отново с неопределен тембър. Доизпих съдържанието на чашата и продължих: - Виж сега... Ти винаги си означавала нещо за мен, просто аз не съм за теб и когато го разбрах започнах да страня от теб, да те игнорирам, да направя всичко възможно, за да те отдалеча от себе си... - Жестикулирах адски нервно. - Разбираш ли? И няма да чакам до утре, за да знам че правя грешка, знам че греша, за това ще те оставя и няма да сгреша отново.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Стоях и слушах ...оправданието му.Защо той решаваше кое е добро за мен и кое не е?
Никога не бях мислила ,че означавам нещо за Даниел.Никога не го беше показвал ...
- Защо си мислиш ,че грешиш и кой според теб е подходящ за мен?-гледах го в очите.
Защо и пияни продължавахме със сериозните теми...
- Отговори ми...-казах и приближих лице до неговото като го целунах леко.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Абе... Ако питаш мен няма подходящ за теб, всичките са недстойни... - Казах и залитнах. - Тоя Брат, Пит, нали го знаеш... Много надебеля... Не мога да разбера как Анджелина се е хванала с такъв прошляк... Има ги всякакви, но ти заслужаваш някой президент, с много пари и много добър, не като мен, пропаднал актьор участващ в треторазрядни филми... - Отдръпнах се демонстративно от нея.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Дани!!
Дръпнах го за ризата.
-Някой пита ли ме какво искам АЗ?!-погледнах го и го целунах.Щом искаше нека да ме отблъсне.
-И миличък, аз също участвам в някой от твоите филми ...-напомних му и се усмихнах.
А сега да го видя как ще ми отговори.По-неговите думи разбрах ,че никой не ме заслужава и трябваше като някоя кукла да стоя в прозрачна кутия и никой да не се доближава до мен.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Знаеш ли какво? Това нашето е адски глупаво... Имам предвид, че не си достатъчно трезва, за да решаваш кой е подходящ за теб и кой не, ясно? - Въздъхнах и се огледах за няйкой познат. - Виждаш ли... Аз и ти сме като двете страни на една монета, адски сме различни, и сносната част със сигурност не съм аз... - След кто установих, че не намирам нито едно познато лице (защо ли), си харесах един загубеняк с цайси и се приближих към него. - Джони? Ти ли си? Господи, колко време мина...
- Аз не съм Джони и не те познавам... - Измънка очилатия.
- Не знае какво говори. - Намигнах на Александра. Взех чашата му и казах: - Колко пъти да ти повтарям, че пиенето е вредно... Хайде да те приберем у вас, не ми изглеждаш трезвен... - Алекс ме погледна неразбираемо. - Какво да ги правиш днешните деца, ще го прибера у тях... Чао Алекс. - Метнах й и забутах "Джони" към фоайето.
- Какво правиш? - Попита ме, малко преди да стигнем до изхода. - Ето. - Казах и му подадох банкнота от двайсет долара. - За дето се престори на мой приятел, сериозно те бива... - Метнах и на него и излязох през вратата. Исках само да се прибера и да не се събудя повече.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Гледах глупавото представление на Даниел.Видях и как си тръгва ,и с каква лекота се сбогува ...
Останах безмълвна ... Главата ме болеше ,а и да стоя права нямах сили.
Свлякох се на стълбите.Скрих лицето си с длани.
Това определено беше най-ужасния ден в живота ми.Исках по-бързо да
свърши.Хората минаваха покрай мен.Сигорно мислеха ,че съм пияна и не
мога да се изправя.Донякъде беше така ,но имаше и друго ... нямах сили
за нищо.
Беше ми трудно дори да дишам.Искаше ми се да умра ,да заспя и болката да спре ,завинаги.
От голямото количество алкохол ,започнах да усещам как започваше да ми се вие свят дори и седнала ...

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

Бях излязал навън и се огледах за колата ми, после се сетих, че съм прекалено пиян за да шофирам. След около минута стоене на кучешкия студ навън достигнах до заключението, че нямам пари и да си хвана такси. А след още няколко минути разбрах, че единственото решение на проблема е да се върна вътре.
За втори път тази вечер влязох през входната врата. Отидох към стълбите и когато видях Алкесандра, за която не беше трудно да отгатна, че е на ръба на силите си, се почувствах виновен, повече от всеки друг път в живота си. Приближих се до нея, беше захлупила лицето си с шепи. Изкашлях се театрално и се вгледах в пода, надявайки се да надигне глава.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Добре , махам се!
Казах и погледнах да видя дали беше оправителя на имението,който сигорно искаше да ми каже да се разкарам от стълбите.Да не беше нормално да стоя на стълбите...
Вдигнах поглед.О не не не НЕ!Само без халюционации ...
Тръснах глава ,ама той си остана пред очите ми.Това напиване трябваше да се запише някъде.Никога не съм се напивала по-зле.
-Дани?-казах неуверено.Той се усмихна.
Явно не си въобразявах... той беше.
-Какво правиш тук?-погледнах го и се опитах да се усмихна.Получи се доста тъжна усмивка.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

Тя ми проговори. Не, не ми се струваше, не халюцинирах. И този път мина без скандал, явно я бях разочаровал прекалено много.
- Забравих си момичето. - Ухилих се като първокласник. - Пак го направих, нали? - Продължавах да гледам към пода. - Отново те зарязах, както се и очакваше. Колко съм... постоянен? - Казах след няколко секунден размисъл. - И на всичкото отгоре успях да бия предния си рекорд, Господи, аз съм за Гинес...

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

- Забравих си момичето.-каза Дани и се усмихна като малко момче.
- Пак го направих, нали? - Продължаваше да гледа към пода. - Отново те зарязах, както се и очакваше. Колко съм... постоянен?
Още свиквах с факта ,че Дани наистина стои пред мен и не можех да обмисля думите му.
- Ние сме актьори трябва да се водим по сценария ,а в нашия филм главния герой винаги - наблегнах на думата - си тръгва...
Не го обвинявах само изказвах факт ,който и двамата знаехме...

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

А да вярно, бяхме актьори. Ако бях трезвен, сигурно щях да иронизирам ситуацията с първия израз, който ми дойде на ума и който задължително щеше да е подходящ. Сега можех или да се хиля или да гледам тъпо. Кое ли щеше да седи по - добре в момент, като този? Нека е второто. Отместих погледа си от пода, към стената пред мен и зачаках Алкес да каже нещо. След като не го направи, допълних:
- Да, но не забравяй, че единия от нас е нискобюджетен, и не говоря за теб.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

- Да, но не забравяй, че единия от нас е нискобюджетен, и не говоря за теб.
- Знаеш ,че си добър актьор.-усмихнах му се.
Или бяхме пияни ,или доста наранени за да не се заяждаме един с друг.
- Ела.-казах и го дръпнах да седне до мен.
Не знаех какво да кажа.Не намирах подходящите думи..дори не знаех дали в момента имаше такива.
- И все пак нашият филм си остава любимият ми.-усмихнах се леко.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

Въздъхнах тежко.
- Всъщност не знаеш съвсем цялата истина. - Казах, докато се настанявах до нея. - Не ме взеха от първия път, бях последния избор, ако трябва да съм напълно честен. Хонорара ми е 3 - пъти по - малък от твоя, дори статистите получават повече пари... Въпреки това обаче се радвам, че ще го наричаш "нашия филм". - На няколко метра забелязах момчето, което бях кръстил "Джони". - Тоя не е истински приятел, да знаеш... Взе ми последните двайсет долара.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Засмях се.В момента се оптваше да ме развесели.Не беше вярно това ,което каза.
- Даниии!-завъртях очи и се засмях.
- Въпреки това обаче се радвам се, че го наричаш "нашия филм".
Видяхме ''приятеля на Даниел'' наблизо и той каза.
- Тоя не е истински приятел, да знаеш... Взе ми последните двайсет долара.
- Знам.-засмях се.-Защо си тръгна по такъв нелеп начин?-попитах и допълних.
- Искаш ли пари за такси?-усмихнах се мило.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Боже,зашо не ми вярваш? Риторичен въпрос, знам... По принцип не е препоръчително да го правиш, но сега съм честен. Никъде не ме вземат, просто защото съм ужасен характер, тръгвам си от снимки по същия "нелеп" начин, по който си тръгнах и преди малко. Влизам в пререкания с всички от снимачния екип, винаги имам забележки по сценария и държа да стане по моето, иначе напускам и ги карам да си търсят нов актьор за конкретната роля. - Изражението ми стана сериозно. - Не, не искам пари за такси, смятам да повървя пеша. Дано да поотрезнея малко по пътя.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Да и да те блъсне някоя кола!Няма да ходиш никъде!-усмихнах се и продължих.
-Ще ти взема стая и ще те влача до там ,но първо ще изчакаш аз да поизтрезнея.-засмях се.
Стояхме и мълчахме.
-Съгласен ли си с плана?-попитах и му се усмихнах отново.
Той кимна леко.
-Супер сега ще чакаме да изтрезнея.-засмяхме се.
-Ей, Дани, помниш ли онзи облог...така й не ми каза какво искаш.-напомних му и изчаках най-сетне да разбера.

Заглавие: Re: Стълбите Съб Яну 01, 2011 4:05 pm

Прибрах се и на бързо се приготвих за партито.Е,не беше много бързо,но кое момиче си избира рокля за 10 минути.Облякох се набързо и това беше крайния резултат.Тръгнах възможно най-бързо към имението.В такива моменти започнах да се чудя защо още нямам кола.Когато пристигнах и погледнах към часовника си осъзнах,че дори съм подранила и Рик още го нямаше.Реших да го изчакам на стълбите.Край мен имаше няколко двойки,които оживено разговаряха и се смееха.Седнах близо до парапета и притиснах ръце към тялото си.Май не беше много разумно да тръгвам толкова леко облечена и сега си търпях последствията.

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Тъй, като Рик не бе никак голям почитател на догоре закопани ризи,вратовръзки и бляскави привличащи погледа костюми, момчето реши да не прибягва до подобни крайности. Ето защо той просто облече една бяла тениска и чисти тъмни дънки. На излизане нещо го гонеше параноята и момчето влезе в стаята на Сам, за да провери дали приятеля му е вътре, но той не беше..както преди пет минути, когато отново влезе. Това беше малко странно, тъй като бе свикнал да го вижда вкъщи всеки път щом се прибере, но очевидно този път бе зарязал ежедневния си график - четене на книга и правене на оригамита и беше решил да ..отиде на гости например? Момчето реши да не гадае и да не си въобразява разни нещоа, затова тръгна ,защото така или иначе закъсняваше за срещата/партито?! На излизане, той грабва черното си спортно-елегантно сако от закачалката и излезе в този вид. Когато стигна мястото на срещата, момчето остана леко изненадано. Имение? но това беше цяло имение? Рик не подозираше, че това парти се провеждаше в такова имение. Стана му леко неловко щом видя многото знаменитости и изтънчени хора сред които той сякаш стоеше ,като клечка забучена на печено прасенце, но въпреки това влезе в..имението. Още с влизането дочу глас, който го повика. Момчето се озърна няколко пъти и видя момичето с кърпичката..така де, Ем, която стоеше свита на стълбите.
- Здрасти, съжалявам, че закъснях? - започна момчето, като свали поглед към часовника й и осъзна, че трябваше да бъде тук от преди почти един час... Оу, това беше неловко. Рик никога не използваше часовници и почти винаги загубваше представа за времето. Май не трябваше да купува онзи ароматизатор за автомобил, който му бе отнел доста време и нерви, докато се разправяше с продавача на щанда. Той твърдеше, че струва $1.20 , но Рик ясно виждаше етикета, който показваше, че е намален на $0.20!
- Ъм..Още веднъж се извинявам, за голямото забавяне. - Рик сви рамене и хвана студената ръка на Ем, като я вдиган от стълбите.
- Хей, не знаеш ли, че тук става течение и можеш да настинеш? Ако вече не си...- смъмри я тихо момчето.

Заглавие: Re: Стълбите Съб Яну 01, 2011 5:53 pm

-Май вече е малко късно за това,но сама съм си виновна!И.. извинен си.Аз също малко подраних! - сигурно му се е сторило адски странно момиче да идва на време и дори да подранява.Но на Ем и стана приятно,че Рик прояви загриженост.
-Е,какво стана с онази част.. ъъм..как беше?
-Ароматизатор - допълни момчето
-Да,точно!Таа..какво стана,успя ли да намериш нещо хубаво? - попита Ем и пооправи малко роклята си.Беше се поомачкала заради седенето на стълбите.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Да. - Казах и станах от стълбите. Всичко изглеждаше размазано... Разтърак очите си и след като разбрах, че ефектът е нулев се обърнах към Александра. - Имам чувството, че те снимам с максималната увеличителна способност на цифров фотоапарат. Какво ще кажеш да започнеш да ми изпълняваш желанията, като поръчаш едно такси и ме приберш у нас? - Погледнах я още по - тъпо.

Брой мнения : 39 Join date : 31.12.2010

Рик я погледна леко изненадано, като започна да се изненадва, колко пъти се изненадваше днес...Не мислеше, че ще го пита точно за ароматизатора.
- Хм..Всъщност заради това закъснях толкова. Ако не беше онзи продавач, който твърдеше, че цената е $1.20, а същност беше $0.20, може би щях да дойда почти на време!- промърмори Рик в отговор и леко, но артистично вдигна пръст нагоре.
- Така че..Ако някога закъсняваш за среща, помни,.. Никога не купувай ароматизатори! - каза момчето с гордо вдигната глава ,сякаш обясняваше доказано научен факт на студенти по време на специална лекция.

Заглавие: Re: Стълбите Съб Яну 01, 2011 6:30 pm

-Ще го запомня!Но не вярвам да ми се наложи да купувам - отговори Ем Джей и се засмя.За поредън път скръсти ръце и ги приближи към тялото си.Момичето се приближи до Рик и подхвана ръката му като през цялото време го гледаше за някаква реакция,която да и подсказва да се дръпне.
-Извинявай,но може ли да влизаме иначе ще трябва да седиш с ледена шушулка - каза тя и се усмихна.
-Е,така и не ми каза нищо за себе си,знам само,че се казваш Рик и,че идваш от Париж.