Стълбите

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Една изваяна фигура, движеща се с неосъзната грация, се приближаваше към имението.
Да, това бе Ели.
Тя пооправи леко буйните си руси къдрици и продължи да пристъпва към входа на имението.
След като влезе, момичето зърна някакви стълби и се отправи към тях.
Всъщност ,защо ли изобщо бе решила да дойде на празненството?
Да, защото нямаше какво да прави.
Но пък винаги можеше да рисува, без да й омръзне.
О, да. Дядо й с часове й намекваше да разнообрази ежедневния си график и да се поразтъпче малко..Да се види с нови хора, да си прекара добре... Добре.
Лека въздишка се откъсна от червените устни на Ел и тя раздвижи сините си очи, хвърляйки мнимия си поглед наоколо.
Атмосферата не предвещаваше особено приятно прекарване за нея, но все пак се опита поне днес да не бъде такава песимистка към всичко и всички.
Дългите й обици извършиха няколко въртеливи движения, като накрая не спряха.
Госпожицата отчете, че нямаше нищо кой знае какво ,което да се види и се фокусира върху изкачването си по стълбите, когато...
Сблъсъкът се усети, вероятно и от двете страни, а Елиша все още не вдигаше своя "Какво ,по дяволите?" поглед към непознатия, в когото се бе блъснала или по-точно, който се бе блъснал в нея. Все пак предимството бе нейно - тя беше дама.
След изминалото неловко мълчание, девойката бавно вдигна глава, като вирна нослето си нагоре и вкара в действие своя безизразен поглед, който си вървеше в комплект с правата тънка линия, която образуваха устните й в момента.
Не, очевидно.
Не, не, определено не.
Тя нямаше да проговори първа.
Не мислеше, че тя бе човекът, който трябваше да поднася совите велики извинения на стоящото пред нея момче.
Ето защо, Ели просто си стоеше ,без да помръдва.
Едната й ръка все още бе вкопчена в парапета от нейно ляво, благодарение на който не се бе намерила на земята, след падане по стълбите, причинено от сблъскването й с непознатия.
Бе така раздразнена, че дори не можеше да осъзнае, колко й беше познат... И факта, че очевидно го бе виждала някъде.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Един силует, притежаващ прилежно изгладен костюм и чаша вино, се прокрадваше между останалите в огромната зала.
Джейс отдавна бе на празненството, но нещо не се намираше на работа. За първи път в живота си му се строи, че скучае..А уж беше тук, за да се забавлява... Край, това беше. Младежът реши да изчезне от помещението, преди да полудее. Мда, малко свеж въздух нямаше да му се отрази зле.
Докато слизаше надолу по стълбите, заедно с чашата вино с която не се разделяше от като бе пристигнал, Джейс наистина случайно(!) се блъсна в някакво момиче и от чашата му литнаха няколко капки вино, които мигом се озоваха върху красивата й рокля. Дали беше на гучи? Или на долче и габана? Тц,тц, наистина много жалко за нея. Не за девойката, а за роклята.
Но това беше странно.. За първи път му се случваше инцидентно да се блъсне в момиче. В повечето случаи действаше напълно целенасочено и осъзнато. Когато случайният сблъсък отшумя, момчето отдели поглед от петното на роклята й ,като го придвижи към лицето на дамата. Уау, наистина лошо. Изглежда се опитваше да прикрие яростта си, под някакво непроницаемо и безпристрастно изражение. Това беше ново. И определено предизвика невиждан интерес у Джейс. Но пък момчето не съумя да сдържи напиращия смях и внезапно избухна, предвещаваш катастрофа. боят си му беше в кърпа вързан.
- Извинете, не-беше-нарочно..Наи-стина..Не-беше. - каза момчето през смях, а думите му бяха едва разбираеми.
Когато успя да се овладее, младият господин я погледан отново ,този път вече владеещ се. Но за бога..Та той я беше виждал и преди.. Не беше ли онова момиче с отличните оценки от долен курс? Дам, двамата с нея имаха не особено приятни спречквания по коридорите и колкото и пъти Джейс да й пускаше по някой друг палав шеговит поглед, тя все му отвръщаше с безразлично изражение, а понякога дори виждаше откритата досада, която издаваха очите й. Ах, тези потайни очи.. Не, това беше като някоя постановка..Къде беше скритата камера? Джейс се хващаше на бас за милиони, че има такава.

Брой мнения : 27 Join date : 26.12.2010

Това беше наистина "брилянтно изпълнение", което може би Скай щеше да помни цял живот.
Как ли пък не?!
Колкото и песимистична да беше още от както влезе, нямаше да позволи на някаква простащина да й съсипе вечерта!
Тончо така, това си беше нейният миг, бе дошла тук да се забавлява и целеше да направи точно това.
Ел леко се усмихна, пусна парапета и заобиколи плавно и грациозно господинът с виното, като продължи да изкачва горните стъпала без дори да се обърне.
Не, не го игнорираше. Или може би да, малко. Но нали това си беше тя.
Според нея не си заслужаваше да хоби от ценното си време, за да му обръща и най-малкото внимание.
Да, дори трябваше да си продължи още, когато се съвзе от сблъсъка.
Тогава очите на Ели леко се спуснаха към роклята й.
Трябваше да намери начин да премахне петното.
Но по дяволите, та това беше вино. Нямаше как да стане.
В този миг на девойката й се щеше да тропне с крак, но се въздържа, защото бе заобиколена от доста хора и естествено, обстановката не й го позволяваше.
Единственото място, където изразяваше емоциите си на воля беше вкъщи.

Брой мнения : 26 Join date : 26.12.2010

Джейсън ахна и се извърна. Разбира се, усмивката все още се спотайваше на лицето му. Но беше наистина голяма и триумфална. А това можеше да значи само едно. На госпожицата нямаше да й се размине толкова лесно. Тъкмо си беше намерил перфектното занимание.
Момчето се огледа, като пъхна чашата с вино в ръката на един минаващ и после да няколко секунди настигна девойката, като хвана ръката й и я повлече надолу по стълбите. Тя се дърпаше, но той бе непоклатим в решението си да я закара във фоайето.. След като минаха стълбите ,той я пусна, някъде в средата на фоайето, заобиколено от хора и доби напълно сериозно изражение. я го гледаше с доста съмнителен поглед ,сякаш се опитваше да го разконцентрира, но нямаше да се получи.
И точно ,когато момичето бе на път да се извърне и да тръгне, Джейс отново хвана ръката й, като този път с едно плавно движение я придърпа към себе и и я обви с ръце, като не й позволи да помръдне. Не че това не й попречи да се съпротивлява.
- Какво правиш? - извика тя и му зашлеви шамар, когато успя да се изтръгне от него да секунди, то той отново я хвана и я притисна към себе си, запазвайки сериозното си изражение. Театърът започна.
- Вината беше изцяло моя! - проговори на висок глас, излагащ на показ твърдия му мъжки тембър. Хората вече бяха образували кръг около тях и гледаха смаяно малката сценка. Джейс продължи да притиска госпожицата към себе си, като не й позволяваше да каже и дума. И неговата не беше лесна. Трябваше да търпи съпротивата и мученето й през цялото време, но знаеше, че щеше да си заслужава.
- Колкото и да мисля, не мога да те оставя да си тръгнеш. - продължи да говори ,сякаш бе напълно сигурен и уверен в думите си.
- Да започнем отначало! - на последното си изречение, момчето повиши тон и се усмихна. Сега бе решаващият момент. Джейс я повдигна и я сложи върху рамото си, като я хвана за бедрата и се ухили на публиката, която гледаше в захлас.
- Тя е моето момиче! - съобщи той на висок глас, надвиквайки се с девойката, която само крещеше и се дърпаше.
- Това е гаджето ми...Стой мирно. - скастри я и я шляпна по дупето, като тръгна към изхода на имението. Всички зрители започнаха да ръкопляскат и да викат нещо от сорта на "ГОРЧИВО", а Джейс от своя страна само се подсмихваше. Не можеше да прикрие удовлетворението си. беше решено. Завършеше ли училище, щеше непременно да стане актьор.
Да се върнем на господинът и госпожицата... След като излезе от имението, Джейсън я вкара в колата си и затвори вратата, след това бързо се придвижи до шофьорското място и потегли към вкъщи.
Разбира се, че я отвлече. Знаеше отлично какво прави, дори не го интересуваше, че за това можеше да лежи в затвора. Просто искаше да прекара още време с тази потайна девойка с добър характер. Можеше дори дай даде малко уроци. Нямаше нужда да размахва ръце и крака и да крещи толкова силно на публично място. Дам, щеше да и даде малко уроци по етикет.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Тръшнах вратата на стаята на Раян и взех ключа.Ако го видех щях да му го дам ,но повече и дума нямаше да му кажа.
Слизах по стълбите ,когато забелязах някой познат.
-Даниел!-отидох при него.
-Кой кух модел си доведе?!-и веднага започнах да се дразня.
Заради станалото с Райън си го изкарвах на Даниел...

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

Бях дошъл главно заради безплатното пиене, в крайна сметка, ако ме карат да плащам за нещо, което ми е като водата, значи имат да вземат. Тъкмо влизах и потърквах доволно ръце, оглеждайки всички чаши и бутилки, до които погледа ми имаше обсег.
- Даниел! Кой кух модел си доведе? - Разбира се, че беше Александра. Напоследък, където и да отида виждах нея.
- Що не вземеш да се гръмнеш, а? Ще ни направиш услуга, на мен и на целия свят пълен с кухи моделки. - Казах без да я поглеждам.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

- Хах явно и ти не си на кеф днес!-казах и се ухилих.
- Знаеш ли обмислям го!Ноо предпочитам по-театрална смърт, такава достойна за истинска актриса.
- Е ,как си Дани?-попитах и му се усмихнах ... мило?!
- Искаш ли да си продължим разговора от боулинг залата?-попитах и си взех чаша шампанско от един минаващ келнер с поднос.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Веднага усети, нали. След като не започнахме с обичайните си... взаимоотношения. - Взех си останалите две чаши от подноса, от който Алекс си беше взела шампанско. Изпих едната на екс. - Супер съм, във велико настроение, аз съм най - щастливия човек на света! - Казах и изпих на един дъх и съдържанието на втората чаша. - Ти май си прекарала добре, съдейки по ключа, който неоходно си забравила да прибереш... - Огледах се за друг "пингвин", носещ поднос и след като не видях се обърнах към Алкес. - Не сериозно, изгеждаш все едно някоя куха моделка ти е взела роля под носа. - Взех чашата от ръката й и я преполових, след което отново я върнах там. - Оставих ти малко...

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Дани ме притесняваше.Колкото и да се ''обичахме'' все пак преди бяхме приятели.
-Не сериозно, изгеждаш все едно някоя куха моделка ти е взела роля под носа.
-Да.. бях в стая с момче и той ме заряза на леглото... -разказах му набързо.
-Хайде смей ,знам че ти е забавно.
Погледнах го нацупено.
-Браво сега изпи и единствената ми утеха-алкохола!
-Ти също не изглеждаш много добре...станало ли е нещо?-попитах и доизпих почети празната си чаша.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Ггркичката. - Казах и я прегърнах през раменете, единствения начин да видя какво става зад нея. Ето го! Пингвина носеше цял поднос с алкохол... - Един момент само. - Оставих я за няколко секунди и отидох до келнера. Взех подноса от ръцете му с думите " Имам много приятели, срамежливци, какво да ги правиш..." и се върнах при Алекс. - Виж, нося ти малка компенсация за провалената вечер. - Дадох и да си избере чаша и след като го направи последвах примера й. - Живота е нечестен Алекс, особено към красивите и успли хора, като нас. - Отпих голяма глътка към набелязаната от мен чаша. - На мен пък ми отказаха нещо, което по право си е мое, няма да задълбавам...

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

- Я разкажи.-усмихнах му се.
- Мерси.-вдигнах леко чашата си.Отпих малка глътка и след това я изпих на екс.
- Та какво са ти отнели на теб?Ти ,който имаш всичко.-усмихнах се и взех чашата от ръката му.
Изпих я до последната глътка и казах.
-Вече сме квит.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Това е история, която не е за деликатния ти слух, повярвай ми... Как може някой си селянин да си тръгне с моето момиче от бара, само защото и бил съпруг, представяш ли си колко дребнави хора има днес? А си я бях харесал толкова много... Абе нищо не е честно... - Нямах сили за още една чаша, като се има на предвид че дойдох тук почерпен и всичкия този шум, все едно всички се бяха наговорили да звучат само в моите уши... - Беше една такава руса с крака, по - дълги от Айфеловата кула... Абе приличаше на теб... Чакай! Да не си била ти? - Погледнах я подозрително.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Избухнах в смях.Това обичах в Дани ,че ме разсмиваше ,когато ми беше най- скапано.
Взех още една чаша.
-А аз можех да бъда със страхотно момче.Русо и синеоко като теб ... -ухилих му се.-А аз го питах дали иска една нощ или връзка.
-Абе живота е нечестен.
-И Дани?-забелязах ,че е пиян.
-Ти защо си ги избираш такива като мен?-засмях се и прокарах пръсти по рамото и ръката му.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Аз ли? - Попитах и се посочих с пръст, балансирайки от единия крак на дургия. - Аз? Ами ти? Рус и синеок, а? Защо ли образа ми иглежда някак познат? - Най - сетне успях да видя дъното на чашата си, а изглеждаше като мисията невъзможна... - Харесваш ми, казвал ли съм ти го? - Бунах я леко с лакът. - Защото си като кхите моделки, само че не си куха или плоска, да, не си плоска... И куха, също не си тъпа, нали? Знам, че си умна. - Намигнах й. На сутринта сигурно щях да съжалявам, че съм се държал като глупак и съм спунал временно фронта но... Алкохола в толкова огромни количества беше по - силен от мен.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Ти ме харесваш??-очите ми щяха да изкочат от изненада.
И думите му...
-Преди малко ми казаха ,че съм като другите...-казах му ,а той поклати неодобрително глава.
-Знам, че си умна.
-Дани??Добре ли си?-попитах и сложих ръка на челото му да видя дали няма температура.Засмях се леко на погледа му.
Какво за Бога му ставаше на това момче??Нито веднъж не ме беше убидил или да каже нещо лошо тази вечер ...Беше наистина странно.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Никога не съм бил по - добре Алкес. - Усмихнах се като дете в шоколадова фабрика и я хванах за ръката. Държах я на няколко сантиметра от лицето ми за около десетина секунди, когато добих изненадан вид и се ударих по челото с нейната ръка. - Ама не съм ли ти го казвал? Леле, това е от годините, остарявам... Скоро ще ме прихване и кризата на средната възраст... И после ще умра. - Погледнах я с празния си поглед. - Ще умра света ще стане по - добър. Глобалното затопляне ще спре и белите мацки ще живеят без да се налага холивудските мечки да правят кампаний за да ги спасят... Или май беше обратното, а?

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

-Даниии!Каква са сега тези глупости?!-скарах му се.
-Първо ще се ожениш.-тук избухнах в смях.-Иии може би ще станеш добър баща.-продължих да се смея.
-Е явно и аз съм доста пияна.-казах и взех още една чаша от един поднос.
Изпих я и погледнах Даниел.
-Имаш невероятни очи.-Офф и аз ли почнах като него с обесненията ... Ужас!!

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Нали? - Запмигах като герой на "Дисни". - И когато се оженим ще имаме деца с моите очи и твоите крака... Представи си ги само... Ще са префекти. - Няма повече. - Казах тъжно, разклащайки чашата пред лицето й. - Ти имаш ли? - Надвесих се над нейната чаша. - Нямаш... Ужасно... Всички мечки ще умрат... Ще гиоставиш ли да умрат Алекс? - Казах, като приближих лицето си на сантиметър от нейното. Учудващио беше, че бях наясно с мерните единици в състояние като моето, нали?

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Засмях се и опрях чело до неговото.Бяхме само на сантиметри.Подпрях ръка на рамото му ,за да не падна.
- Прекрасни деца.Дано не са с твоя характер.
О, за да казвам тези неща явно и аз не бях от ней-трезвите.Не беше нормално да говоря за деца и семейство с никой и най-малко с Даниел!
- Спокойно ще се погрижа за мечките .. няма да ги оставя.-започнах да се смея.
Гледах Дани и се чудех какво по дяволите ставаше в момента?!

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Дано... - Казах и прокарах пръстите си около кръста на Алекс, не ми беше за пръв път. Очите ми не можеха да гледат никъде другаде, освен в нейните, беше красива, нямаше две мнения по въпроса, а и това беше единственото нещо, което не беше плод на грешната ми преценка под влияние на алкохола, който очевидно се беше превърнал в любимата ми дума.
Двоумях се дали да я целуна... Глупости, всъщност не се двоумях изобщо, чудех се само дали ще ме удари след като го направя. Накрая го направих, целунах я и се надявах да е достатъчно пияна, за да й хареса.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Дани ме целуна и ... без да му мисля и аз го целунах.
Бях сигорна ,че на другия ден щях да си блъскам главата в стената заради това.
Хареса ми ... по дяволите целувките му винаги са ми харесвали, но това беше Дани все пак?!
-Сега се чудиш дали ще те ударя нали?-засмях се и отново го целунах опитвайки да пазя някакво равновесие.
Това беше поредната глупос ,която правех по въздействието на алкохол.
Тази целувка не беше без чувства.Дано можеше да бъде мъртво пиян ,но не само това предизвика всички.Имаше и друго ... знаех го ...

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

Ако някой ми беше казал вчера например, че днес ще стоя на непознато място и ще се целувам с Александра, в напълно нетрезво състояние щях да му повярвам, но само за последната част.
- Честно ли? Умирам от страх че ще ми оставиш отпечатък от ръка на лицето... Рано или късно щеше да се стигне до тук, щях да те целуна, заеш го, за доброто старо време. А и защото ми харесва, което май е по - важно. Не обичам да се повтарям. - Целунах я отново, без да ми пука дали ще последва шамар.

Брой мнения : 96 Join date : 14.12.2010

Гледах го ''умно''.Нямаше да го ударя.
Ако някой ни гледаше отстрани ... стояхме си на стълбите и се целувахме като имаше възможност да загубим равновесие и да паднем.
- Еми ,окей...за доброто старо време.-казах и го целунах страстно.
Ама утре много щяхме да си блъскаме главите.
- Утре ще съжаляваш за това!-засмях се и го целунах.-Нооо до утре има много време ... -последва още една целувка.

Брой мнения : 43 Join date : 11.12.2010

- Сто процента съм сигурен, че няма да съжалявам, друг е въпроса какво ще те накарам да си помислиш. - Нещото, което беше лошо когато си пиян беше, че рядко осъзнаваш какво говориш. При мен се беше случвало много пъти, но никога толкова "фатално" или поне такова щях да го почувствам утре сутринта. Сега обаче не ми се мислеше за утре, важно беше само сега.