like fire in the dark we're like living art ^__^

Брой мнения : 329 Join date : 11.12.2010

Ами..реших и аз да пусна нещо..пък дано ви хареса..Понасям критика, но най-вече хубави реплики хД бзк..пишете просто ^^

Любовта

Не познавам аз
истинската любов.
Не зная думи,
за да я опиша.
Любовта е с криле
и лети тя, лети...
И над когото полита,
той излита
в небесата чудесни,
в облаците прелестни.
Любов - пет букви,
пет букви незаменими,
пет букви преластими !
Обичай, за да те обичат!

***

Тъга

В един малък свят,
в един малък град,
в една малка стая,
седи момиче свито.
Напуснала я е Любовта,
изоставила я е Радостта.
Седи и се чуди
какво да прави,
на кого да обади.
Седи тя там
откак свят светува.
И наричат я хората...Тъга..

***

Бъди това,
което си.
Този, който
искаш да бъдеш.
Вярвай в нещата,
в които искаш да вярваш.
Бъди приятел с онзи,
с когото искаш да бъдеш.
Но стане ли дума за тъга -
тъгувай за тези,
за които си заслужава !

***

Две сенки

Две движещи се сенки,
хванати за ръка.
Момче и момиче,
тръгнали в нощта.

Луната огрява пътя им.
Звездите сякаш им шепнат.
Вятърът разделя пръстите им,
но те няма да се пуснат.

Две движещи се сенки,
хванати за ръка.
Момче и момиче,
тръгнали в нощта.

Очите им говорят.
Устните мълчат.
Ръцете им се молят.
Сърцата им туптят.

Две движещи се сенки,
хванати за ръка.
Това са Времето и Любовта,
неразделни на света.

***

Сама в нощта
вървя аз една
под дъжда.
Вятърът развява косите ми,
тъгата замъглява очите ми.

Къде отидоха онези дни,
изпълнени с радост?
Нима ти ги прокуди,
за да страдам аз,
за да мисля за нас.

Ти си отиде.
Остави ме сама.
Животът ми е ад заради тебе.
Постигна своята цел,
подпомогна за моята гибел.

Сама в нощта
въря аз една
под дъжда.
Тишината заплашва,
споменът остава.

Аз продължавам напред,
заобиколена навред
от спомена за теб.
Няма да спра,
докато умра.

***

Промяна

Ситни капки
се стичат от небосвода.
Небето плаче,
сякаш е лишено от свобода.
Навън е мрачно,
без капка светлина,
тихо, облачно,
мрак е покрил света.
Изведнъж проблясва светлина.
Слънцето надниква,
внася топлина.
Птиците пеят,
цветята се усмихват,
децата играят,
небето притихва.

***

Животът е труден.
Понякога тих,
понякога буен.
Той е несправедлив,
хубав, но свенлив.
Хората се поддават
на мъката, на страданието.
Те не узнават
цената на щастието.
Но животът продължава
към своята цел далечна,
хората отминава, ( тук имам предвид, че животът подминава хората.. )
пътят остава.
Аз не спирам,
стъпка по стъпка
вървя напред
към очакваната тръпка.

***

Това си ти...

Вървиш сам,
без цел, без срам.
Пътят е дълъг и без посока,
продължаваш напред, без охота.

Срещаш лица -
някои красиви,
други фалшиви,
но те не разбират твоята тъга.

Хората се смят зад гърба ти,
пред теб обръщат очи.
Смятат те за различен,
но ти просто имаш мечти.

Раните в душата ти неизличими,
оставят завинаги песъчини.
Мечти и желания
заспиват вечен сън на страдания.

Докогоа ще продължава всичко това?
Нима нямаш право на малко свобода?
Ще се измъкнеш ли нявга от тия окови,
изпълващи сърцето ти с отрови?!

***

Хората идват и си отиват
от нашия свят.
Някои от тях помнят,
други забравят общия ни смях.
Пролетите сълзи,
споделените мечти -
те изгубват смисъла си дори.
Душите се отдалечават,
както невиждани очи.
Но истинското приятелство
се помни завинаги.
То е като звезда,
осветяваща сърцата ни.
Като усмивка,
запечатана на лицата ни.