Ана хвърли куфарите си в долния край на леглото и се просна върху него. Загледа се в белия таван и въздъхна.
"Е ето ме на ново място, отново бягайки от предишните грешки...Никога не съм мислила, че ще дойда да живея в такъв голям град като Ню Йорк. И все пак нека да видим какво мога да направя, за да се чувствам тук като у дома си."
Тя се изправи рязко и стана. Хвърли поглед изпълнен с досада към тюркоазените куфари в края на леглото. Някак си не се връзваха в лилавата идилия на стаята. Знаеше, че трябваше да подреди дрехите си в гардероба, но точно в момента въобще не й се занимаваше.
Обу лилавите чехли с котешки главички и слезе в кухнята. Един топъл шоколад щеше да й дойде доста добре. И без това искаше да се намира на всякаква работа, която не беше свързана с подреждането, а беше останала и без компания. Рот беше забягнал нанякъде, а тя бе останала сама. И въпреки новото място, тя нямаше проблем с това да остане насаме със себе си. Така имаше време да преосмисли новото положение. Все пак започваше нов живот, щеше да срещне нови хора. Те поне не я познаваха и нямаха представа за предишния й живот, а тя...не държеше особено той да излиза наяве.
"Дотук бяхме с "позитивното" мислене. А уж нямаше отново да навлизам в старите спомени..."