Кафене ''Тинки Уинки''

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

Аллексис влезе в първото кафене, което привлече синеокия й поглед. Отвътре беше наистина толкова завладяващо, колкото и отвън. Всичко бе толкова..цветно! Хм....
Докато пристъпваше към масите по -навътре, девойката се бе загледала в големия плазмен екран, окачен на стената срещу нея, където даваха една доста приятна реклама на чипс! Мммм.... Наистина не помнеше от колко време не бе яла чипс. Загледана в екрана на сетната, момичето дори не гледаше на коя маса сяда, а просто се настави на първата маса, на която попаднаха краката й.
Леко усмихвайки се, тя опипа плота за менюто, но такова сякаш липсваше. тогава се сети да погледне и...
- Оу..Извинявам се, не гледах къде сядам?! - промълви Ал, когато видя господинът срещу себе си у чийто ръце бе и въпросното меню.

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

Сам се бе впуснал в дълбоки размисли, разглеждайки менюто на кафенето. Чудеше се дали да си поръча капучино или просто млечен шейк.
Отдавна не бе пил млечен шейк, но пък той му навяваше спомени за детството. А Сам наистина не желаеше да си спомня за предишния си живот. Не, че беше котка, която беше започнала втория си живот, след като е била блъсната от тир. Просто му се струваше, че сега наистина е започнал отначало.
От друга страна, капучиното беше доста добра напитка, която винаги повдигаше настроението му. Минусът на това питие беше, че беше с 1 долар по-скъпо от шейка.
Сам дочу рекламата, която даваха по плазмения телевизор в кафенето. "Яжте от нашия чипс, дори и да сте целия в гипс" Какъв беше смисълът?! Нямаше такъв!
Докато Сам играеше на онче-бонче мислено, за да избере какво да пие, някой внезапно седна на мястото срещу него. Сами вдигна поглед и забеляза симпатично русо момиче със сини очи, което започна да му се извинява на тема "Май не трябваше да сядам тук"
-А, няма проблеми! - Сам побърза да успокои събеседницата си. - Нямам намерение да те обеся или нещо такова. Остани.
Сам се усмихна и подаде ръката си през масата.
-Аз съм Сам, приятно ми е. - каза. - Ако искаш можеш да разгледаш менюто, аз съм готов с избора си, макар че ми отне около 15 минути.

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

В точният момент, когато параноята на Ал започна да я побутва от мястото, момчето на което се бе натресла злополучно, просто каза няколко прости думи, които смъкнаха само за секунди цялото притеснение и срам от плещите й. колко странно. Ал за първи път срещаше такова момче. Не че през живота си не бе общувала с противоположния пол, просто не бе намерил такъв господин, който да й каже нещо нормално, което няма нищо общо с "Уа, маце, свободна ли си..ХА..тая вечер?! Еми мой да пием по едно или...хахам..знаеш. Е, какво ще кажеш?!" на което тя в най-ДОБРИЯТ случай отвръщаше с ритник в слабините. Та, да се върнем към настоящето и да свалим 3D очилата. Да, това беше реалност. Хм...
- Алексис...Или просто Ал. - каза девойката, като леко се поколеба, преди да се здрависа с момчето, чието име беше Сам. Хм, хубаво име. И ръката ум беше топла, за разлика от тази на Ал, която вечно се славеше със своята минусова температура. Сякаш където и да отиде, все едно е в Алпите. На лицето на момичето изгря съвсем бегло подобие на усмивка, след което тя пусна непознатия(вече осъзнала, че го държи повече от необходимото) и леко разтърка ръцете си, сякаш щяха да се стоплят от това. След малко едно мургаво ,тъмнокосо момиче се появи пред тях и попита дали са готови да поръчват. Ал леко разсеяно се обърна към нея, като каза единствено, че желае едно капучино. Наистина нямаше смисъл да разглежда менюто, след като си поръчваше едно и също всеки път.

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

"Ей на това му се вика съдба!" - помисли си Сам, след като Ал си поръча капучино. Това беше знак от неговия ангел хранител или нещо такова, че не трябва да си поръчва млечен шейк! Може би ако си беше поръчал шейк, щеше да се задави с него, да го откарат в спешното и да умре след 3 часа опити на лекарите да го спасят. И после щеше да бъде известен като "Сам Уинчестър - момчето, което умря от задавяне с млечен шейк"
И понеже Сам нямаше намерение да умира, или поне не от млечен шейк, той също си поръча капучино. При това си навлече поглед от страна на Ал, който сякаш казваше "Невъзможно?!"
След като сервитьорката се отдалечи, Сам заби поглед в масата. Едно, две, три, четири, пет.
Сам никога не се е славил с невероятни умения в заговарянето на момичета. В повечето случаи изръсваше някоя глупост, споменаваше прекрасното време навън или питаше въпросното момиче какво мисли за резултата от местните избори наскоро.
Точно по тази причина, Сам мълчеше като пън в този момент. Вероятно Ал го гледаше и чакаше той да каже нещо, но той мълчеше. Все пак реши да каже нещо, с цел хората около него да не си помислят, че си е глътнал езика. Ако решат така, ще вземат да повикат бърза помощ и лекарите щяха да дойдат да търсят въпросния пострадал човек. А такъв нямаше да има. Неловко.
-Понеже в момента не мога да измисля по-малоумен въпрос от този.. - Сам започна и за миг спря, за да е сигурен, че е привлякъл вниманието на Ал. - Та. Какво те води в това толкова симпатично розово-жълто кафене?
На Сам му идеше да излезе от тялото си и да се замери с пръст от някоя саксия. Дали беше възможно? Ако беше възможно, той би го направил. Със сигурност!

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

Момичето го погледна някак странно, сякаш бе останала приятно изненадана от това, че и той си поръча капучино. Какво толкова? това беше просто капучино. Все пак капучиното беше една от най-често поръчваните напитки по кафенетата, нали? Тогава какво му беше толкова чудното..? Докато мислите на Ал бяха поели в посоката на капучиното, тя напълно бе забравила, че се намира в това цветно кафене и сякаш си представяше няколко вида капучино, а тя беше нещо като..Дегустатор на капучино?! Не, наистина беше удивително колко нелепи неща си мислеше в този момент... По едно време гласът на Сам, който се бе престрашил да каже нещо, наруши тези така глупави мисли и прикова пълното й внимание. Никой до сега не го беше постигал. А може би именно въпросът му я заинтригува. Момчето просто я питаше какво я води в това симпатично розово-жълто кафене. В отговор тя се усмихна и в мислите й нахлу новото сравнение. Определено не беше, като повечето момчета, които бяха заговаряли Ал. Момичето си припомни други катастрофални случаи, наричащи себе си "плейбои" , които винаги получаваха от нейна страна единствено пълна игнорация. Все пак какво се предполагаше, че би могла да отговори на следното: "Хей, сладкиш. Знаеш лии, че баща ми е управител на това място? И също така, онова казино отсреща е негова собственост. А, забравя да добавя и това ,че има няколко пет звездни хотела ии..Хм, има и много пари в брой. О, а малко да забравя , най-красивите и просторни вили в планината са негови. Искаш ли да те заведа, да ги разгледаш?" , или пък нещо такова "Родителите ми притежават цял остров, така че..всичко е мое! Много е красиво там..Някой път, трябва да отидем заедно!", илиии "Хей, харесва ли ти новия ми ланец? О, почакай..трябва да видиш лимузината миии, ще ти хареса?!"
Без коментар... всички бяха еднакви, скучни, единственото ,което знаеха е да се славят с парите и притежанията, които в крайна сметка не бяха техни, а на родителите им, които ги бяха разглезили до пълен предел.
След дълбоките размисли, момичето реши да даде някакъв словесен отговор на Сам, преди да я взел за "момичето, което се усмихва в отговор" точка.
- Довя ме вятъра..- отвърна Алексис, като задържа половинчатата си усмивка на лицето си и погледна момчето, което сякаш се чудеше, дали в момента употребяваше метафора. Ал реши да уточни, защо всъщност беше влязла тук, и леко потръпна, когато си припомни с какво всъщност бе облечена.
- Не, наистина. Скитах се навън, докато не ми стана прекалено студено и не влязох в първото кафене, което ми хвана окото. А това кафене беше именно първото, което ми хвана окото. - тя се засмя тихо и се огледа наоколо, сякаш с поглед търсеше момичето, което трябваше да им донесе капучиното. След като не я видя, сините й очи отново се върнаха върху тези на Сам.
- Е, може би сега е твой ред да ми кажеш какво доведе такъв младеж, като теб, сам в това шарено кафене? - на своя ред го пита тя и зашари с поглед наоколо. Едва ли бе дошъл тук само за да изпие едно капучино, което можеше да си вземе и от машинката отвън и то само срещу няколко цента. Може би просто нямаше дребни? Да, колко нелепо?!
И все пак Ал реши да спре дотук с предположенията ,преди да е нахвърляла всички безсмислени и нелепи идеи, които щяха да й дойдат на главата. И разбира се, сигурно нито едно от тях нямаше да отговоря на истината.

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

-Мен пък океана ме изхвърли на две пресечки от тук и нямаше къде другаде да отида. - Сам се засмя и погледна Ал, която също се усмихна. Това видимо успокои Сам, защото той леко се бе притеснил, че тя ще го сметне за тотален льольо, който си няма друга работа, освен да говори небивалици.
-Е, нямам предвид, че съм моряк, който е корабокруширал и е попаднал във водовъртежа на Едгар Алън По, например, или съм капитан, на когото са му откаднали кораба и са го хвърлили на морското чудовище. - Сам се спря. - Съжалявам. Май не трябваше да се впускам в подробни фантастични обяснения.
В този момент дойде сервитьорката, която май беше подочула морската реч на Сам, защото го изгледа странно. Е, такъв е животът. Днес те гледат странно, утре ти ги гледаш странно, докато не ти затворят очите и те похлупят с капака на ковчега. Напоследък Сам беше обвзет от толкова черен хумор, че вече не беше черен, ами направо тъмно черен. На черни точки и райета. И черни тъжни човечета, с черни сълзи и черни очи и черни...носове.
Сервитьорката вероятно би изглеждала ниска до Сами. Но нима имаше някой, който не изглеждаше нисък до него? Все пак беше 193 сантиметра. Дори брат му, който бе с четири години по-голям, е леко по-нисък от него и често се оплакваше от височината му. Но Сам не можеше да направи нищо по въпроса. Освен може би да ходи приклекнал. Което понякога му се налагаше, с цел да не се блъсне в някоя табела на улицата, гласяща "РЕМОНТ НА ПОКРИВИ". Или нещо такова.
След като Сам и Алексис получиха чашите си с капучино, сервитьорката, за която разбрахме, че не е много висока, се отдалечи отново. Сам сложи колкото захарчета успя (5-6, може би 10) в чашата си и започна да разбърква.
-Иначе и аз като теб се скитах насам-натам. Посетих една книжарница, в която беше доста топло и уютно и когато излязох навън, сибирският вятър ме смрази и побързах да вляза някъде другаде. Не съм огромен фен на розовото, но се стремя да го игнорирам и да си представям, че е синьо например.
Ал се беше заслушала, сякаш Сам й разказваше приказката за трите прасенца. Интересна приказка. Кара децата да се замислят над бъдещите си планове за строеж на жилище и да изберат правилните материали, с които да си направят къщата. Като например не-слама.
-Е, това беше моята история на деня. - Сам се огледа из кафенето. Ама наистина имаше много хора! - Сега, нека пием в чест на Хърбърт Хувър!
Сам вдигна чашата си с капучино и почака Ал евентуално да направи същото.

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

След тържествения тост, който Сам направи, Ал за първи път от много време се засмя от все сърце и смехът й се разнесе из кафенето, благ и заразяващ.
Момичето също вдигна чашата си с капучино, допирайки я в тази на момчето и отново се засмя.не си спомняше когато за последно се бе смяла така. А може би никога?
- Знаеш ли..Много съм ти признателна. - каза момичето с усмивка, след като отпи от капучиното си. Сам я погледна някак въпросително сякаш казваше "За какво? Не съм те окичил с венецът на славата.."
Ал за миг отклони оглед и остави чашата с капучино на лота пред себе си.
- С риск да ме вземеш за най-депресираното момиче на света... Никога през живота си не се бях смяла така. - отбеляза девойката с нисък тон, сякаш не искаше и околните да узнаят "секретната й тайна". Ал се умълча за оммент и се сети как може да се отблагодари на това момче, което без да осъзнава я бе накарало да преживее най-забавния си оммент в кафене. Можеше да го покани на гости. Ами да! сети се за удобната и хубава пейка в градината си и киман на семе си в знак на одобрение.
- Знаеш ли..Бих те поканила на гости. - промълви момичето, като отново прикова погледа на сам, който се бе загледал в чашата си с капучино.
- Освеен, ако нямаш други планове за следващите няколко часа..? - добави момичето, а сините й очи отново зашариха малко неспокойно наоколо. Май за първи път канеше момче на гости. Но както казват винаги имаше първи път.

Брой мнения : 49 Join date : 27.12.2010

Сам дипломатично отпи от чашата си с капучино, след като изслуша предложението на Ал.
Това беше нещо ново. Някой, с когото се познаваше само от час, го беше поканил на гости. Хората обикновено не го канеха на гости. Дори и дългогодишнтие му приятели бяха започнали да го отбягват. А сега, в Ню Йорк, насредата на някакво розово кафене, някакво симпатично момиче го канеше у дома си. Сам се замисли дали пък не е спечелил от лотарията или пък нещо такова.
-Бих приел с удоволствие! - каза Сам, тършувайки из джобовете си за нещо. - Чакай само да си видя графика.
Сам извади малко тефтерче.
-О. След десет минути имам среща с Обама, а по-късно ще ходя да играя карти с президента на Финландия - моята дългогодишна приятелка Таря Халонен. - Сам се взираше замислено в тефтерчето си. - Напоследък президентите се избиват за моята компания. Макар че Таря ми се сърди, защото последния път, когато се видяхме я победих на сантасе.
Сам вдигна поглед и го отправи към Ал, която го гледаше с леко объркан поглед, но беше готова да се засмее.
- Ъм... Шегувам се.. предполагам. - на момчето му стана леко неловко и затвори тефтерчето. Май досега не беше отговорил и на един въпрос сериозно, без да каже някоя лоша шега. - Нямам други планове. Разбира се, че ще ти дойда на гости.
Сам отпи и последната глътка от капучиното си, което сякаш беше свършило за секунди.

Брой мнения : 21 Join date : 22.12.2010

Ал избухна в смях, отново. Не можеше да се сдържи. И това ставаше от както се бе запознала с този младеж.
- Е, да вървим, тогава..- отвърна момичето на свой ред, когато най-после спря да се смее. Тя плати сметката и ставайки от мястото си почака Сам да я последва. Той обаче някак колебливо все още стоеше до масата. Ето защо Ал беше принудена от обстоятелствата (които за нея бяха щастливи) да го хване за ръката и да го повече към нейната къща. Добре че знаеше пътя. Понякога й се случваше да бърка улици и да тръгва в грешната посока... Еми на всеки се случва?!