Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл.

Къщата отвън.

Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. Moodyhouse1

Стаята на Касандра.

Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. Greenbedroomdesign01

Стаята на Саманта.

Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. Bedroom

Стая за гости.

Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. Madrid-bedroom-suite-p1

Всекидневната.

Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. 3d-living-room-by-rmpj-small

Кухня.
Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. Dh09-kitchen-wide_s4x3_lg

Трапезария.

Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. Dining_room_by_zigshot82

Баня.

Домът на Саманта Кроу и Касандра Хейл. Bathroom-design-viva-thumb

Саманта тичаше към дома си с всички сили,опитвайки се да избие последните си спомени.
Знаеше,че е грешно,не биваше да става така,бе постъпила глупаво и необмислено,беше се оставила на чувствата да я контролират,а от това никога не излиза нищо добро.
С парещи сълзи,спускащи се по двете й страни момичето бягаше през пътечката,водеща към дома й,а стъпките й шумно ехтяха в тихата и спокойна нощ.
Искаше да избяга от света,от всичко и всички,да се затвори в стаята си и никога да не излезе.
След 15-минутно тичане Саманта вече беше пред къщата.
Сърцето й биеше силно в гърдите,а дишането й бе накъсано и неравномерно.
Погледна през белия прозорец на първия етаж,но не видя никаква светлинка от вътрешността на къщата. Явно Кас не си беше у дома.
С треперещи ръце брюнетката отключи вратата,а сълзите продължаваха да се стичат и направо се втурна към стаята си на втория етаж,като се спъна в последното стъпало и след миг се запозна лице в лице с пода.
Ядосано се изправи и тихичко наруга виновника за нейното падане,след което се запъти към стаята си.
Най-накрая малко спокойствие,каза си Саманта и отвори вратата.
Нейната спалня беше нейното кътче,мястото за уединение,където можеше да събере мислите си,можеше да релаксира най-добре.
С уморена крачка Саманта стигна до леглото и се просна по корем,а косите й се разпиляха наоколо като водопад.
Беше й толкова меко и удобно,че не искаше никога да става.Все едно лежиш върху пухкав облак от Рая.
Момичето изключи всички мисли,тревогите и лошите спомени се изпариха и спокойствието се разстилаше в съзнанието й.До звънът,който развали всичко.

Брой мнения : 4 Join date : 29.12.2010

Тайлър най-после имаше следа, която най-вероятно щеше да го отведе при сестра му. Силно се надяваше да го отведе при сестра му. Трябваше да я види, да се запознае с нея и още много неща. Затова въпреки неудобното време, Тай реши да тръгне към посоченият на едно малко листче адрес, където живееше тя. По пътя се беше загърнал в коженото си яке и не изпускаше от поглед всяка една табелка, оповестяваща новата улица през която минаваше. Вървеше доста дълго, докато най-накрая не се спря. Погледна надписът на табелката до една къща точно срещу него, а после прочете отново написаното върху листа хартия, който държеше в ръката си. Съвпадаха. това беше. Дори в момента в който се доближи до вратата, да изпита колебани, момчето не се спря, а просто натисна звънецът. Трябваше да си признае, че беше малко нервен и това си личеше по свитите му пръсти, които несъзнателно бяха смачкали малкото листче с адресът.

Саманта изпуфтя отегчено,надигайки се от мекото и подканващо за сън легло.Кой пък беше по това време?
Може би досадните като мухи продавачи на пълни глупости,които никак не вълнуваха момичето.Искаше й се да вземе един сатър и да ги изколи всички до един като прасенца по Коледа!Не можеше да ги понася.
Идеята с клането беше плашещо примамлива,но Сам не беше убийца,нали?
Поне така мислеше.
Момичето осъзна,че още носи палтото,с което беше в парка,което й възвърна лошите спомени от преди няколко часа-глупавата й постъпка,страхливото й бягство...
Саманта поклати леко глава в опит да се оттърси от тези мисли и побърза да свали палтото,след което с плавни и неохотни крачки тръгна към долния етажс натежали клепачи.
Когато мина покрай кухнята се замисли за момент-ако наистина беше някой от отегчителните продавачи,които ходеха по къщите със засукани мустаци и черни костюми,а в ръцете си носеха делово куфарче,щеше да е добре да бъде подготвена.
Влезе в тъмното помещение,включи осветлението и отиде към сивия плот,за да вземе един сатър за всеки случай.
След това,със сатър в ръка,се запъти към входната врата бавно и заплашително.
Косите й танцуваха свободно по гърба й,макар в тъмнината почти нищо да не се виждаше.
Накрая стигна до целта си и отключи вратата.Вече беше готова да повдигне заплашително сатъра на нивото на лицето си,когато се вгледа (доколкото може имайки предвид,че единствената светлина идваше от другата страна на улицата)в лицето на непознатия.Беше видимо мускулест,със завидно телосложение и невероятно харизматичен.
Застави ръката,в която беше острия предмет в неподвижно положение,защото по изражението на момчето в главата му се въртяха мисли от рода на"Леле,тя психопатка ли е?!"
-Мога ли да ти помогна?-попита съвсем нормално Саманта,а лека усмивка се настани на лицето й.
Искаше да покаже на тъмнокосото,красиво момче,че няма намерение да го убива.

Брой мнения : 4 Join date : 29.12.2010

Тай тъкмо си мислеше, че в къщата няма никого и се чудеше дали да не звънне отново, когато вратата се отвори и се показа едно момиче, държащо...Сатър в едната си ръка? В началото му се стори невъзможно, никой не посрещаше някой със сатър в ръка, но..това очевидно не се отнасяше за това момиче.
-Мога ли да ти помогна? - попита момичето, следейки озадачения поглед на Тай, който все още леко пробягваше към кухненското оръжие в ръката й. Не разбираше за какво жителите вземат подобни мерки, но човек никога не знае какво му готви съдбата.
- Оу, ами.. Мисля, че да. - ухили се момчето, с риск да изглежда доста глуповато, след което извади друго листче на което бе изписано едно име.
- Познавате ли я? Саманта Кроу? - попита я той и се вгледа в лицето й, очакващ реакция от нейна страна.
- Няма да я отвличам, просто...Тя ми е сестра. - добави след минутка момчето, но щом вида как ръката в която държеше Сатъра се поколеба, тай се отдръпна назад. Просто инстинкт за самосъхранение, който бе по-силен от всичко и всички в този момент. Наистина имаше странното чувство, че е напълно възможно скоро да се намери в Рая. само дето не си се представяше с онова кръглото нещо на главата.

Саманта се взираше някак празно и същевременно непроницаемо в лицето на момчето,опитвайки се да асимилира думите му.
Как така тя му беше сестра?!Това трябваше да е грешка.Саманта нямаше братя или сестри,беше единствено дете,сама минаваше през всекидневния ужас,който я заобикаляше.Само тя понасяше тежките удари на алкохолизирания си баща,тя чистеше кръвта от устните и ръцете си след побоищата.
И слава богу.Не искаше да й минава през ум,че и други деца като нея са изпитали същото.Беше ужасяващо.
В съзнанието й още изплуваха спомени от детството.Все още усещаше шамарите и юмруците по лицето и устните си,чувстваше ритниците в корема и краката,помнеше как баща й всеки месец се приближаваше към нея,чупеше стъклена бутилка с водка в края на махагоновата маса и отправяше нечовешки,зверзки поглед към Саманта точно преди да я хване и да започне да прокарва нащърбеното стъкло по крехката й,бледа кожа.Следваха оглушителните писъци на момичето,което стоеше свито на кълбо на мръсния под и се молеше всичко да свърши,в гласа й се долавяше страх и отчаяние.
Но всичко това беше минало и Саманта не биваше да гледа назад към тази грозна и черна страница от живота си.
Със замъглен поглед тя се върна в реалността,осъзнавайки,че пред нея стои собствения й брат.Или поне така твърдеше.
-Аз...аз съм Саманта Кроу.-представи се момичето и продължи.-Но не разбирам.Как така брат?!Аз нямам брат.-недоумяваше тя и стискаше сатъра в дясната си ръка.-Защо не влезеш вътре и не си разясним ставащото?-предложи,прокашляйки се.
Някаква странна буца се затягаше в гърлото й при мисълта да се разясняват относно роднински връзки-това беше най-омразната и болезнена тема.Не искаше да слага още сол в раните.
Леко замаяна Саманта се отдръпна,за да може непознатото момче,което изглеждаше смутено и притеснено да влезе вътре.
-Спокойно.Няма да те заколя.-пошегува се тя,като театрално отиде до кухнята,за да остави сатъра,от който явно нямаше нужда.-Насам.-Саманта посочи всекидневната,която беше точно до кухнята и вървеше зад тъмнокосото момче.
Двамата се настаниха на кремавия диван,а Сам скръсти ръце пред гърдите си и отправи поглед към тъмнокоското,който оглеждаше стаята.
-Е,сега ще ми обясниш ли какво става тук?-помоли с леко захаплив тон брюнетката,което беше излишно.

Брой мнения : 4 Join date : 29.12.2010

Тай чуваше стъпките на момичето зад себе си, като леко потръпваше при мисълта какво можеше да се случи, ако..Но това нямаше да стане. Не, не му се вярваше, сестра му да е психопатка! Разбира се, че не беше. Може би това беше заради миналото..което според писмото на майка й не е било никак тежко.
- Виж, вече не съм убеден, дали да ти кажа това..Не искам да се връщаш към миналото, но..Мисля ,че трябва да знаеш. - проговори момчето и накрая реши, че вместо да й обяснява ще е по-добре да й даде писмото, което му е изпратила майка си преди да умре. там беше написала всичко. Колко съжалява, че я е оставила сама и че вместо това е заминала със своя любовник и другото си дете - Тайлър. В писмото си бе описала ,че дори не заслужава прошка за необмислените си действия, затова че бе съсипала живота на дъщеря си.. докато го четеше Тай се почувства много зле, не му се мислеше за сестра му. Момчето леко протегна, за да й даде писмото, като леко се поколеба за момент, след което Саманта го дръпна от ръката му и го разтвори.

С треперещи ръце Саманта взе листа,на който бе написана цялата истина.
Всичко,за което тя дори не подозираше,нямаше си и на малка представа,сега беше пред нея и чакаше да бъде прочетено.
Момичето спря погледа си върху ръкописните букви,изписани на белия лист хартия,които повече приличаха на завъртулки и започна да чете.
Моментът на истината.
В писмото майка й се извиняваше,че е избрала да избяга от ада,в който е живяла;че е решила да започне нов живот далеч от болезнените спомени,заедно с любовника си и другото си дете-Тайлър,но не е взела Сам. Съжаляваше,че е провалила живота на дъщеря си,като е напуснала.
Следващите изречения гласяха,че майка й се обвинява за всичко,през което е знаела,че ще премине момичето,щом остане сама с баща си;всички белези,които след време са щели да "красят" тялото на Саманта, вече са се запечатали върху нейното.
При прочитането на това,все още разтреперената,бледа ръка на Сам се стрелна към лявото й рамо,където трайно беше останал голям белег във формата на звезда,който беше получила от баща си,когато беше на 10.
Макар да беше малка тогава,момичето още помнеше тази случка.
След поредния си запой,баща й се бе върнал у дома ядосан.
Ругаеше и събаряше всичко,което му беше пред очите,а когато видя,че дъщеря му още не си е легнала,а вместо това гледа телевизия,той побесня.
Изругта нещо напълно неразбираемо и като истински звяр хвана тънката ръка на малкото момиченце и я дръпна толкова рязко към себе си,че тя изкрещя.
След това я завлачи към дъното на всекидневната и с всичка сила я запрати в стъкления бюфет,който се разби на едри парчета стъкло,един от които се заби дълбоко в рамото на Саманта.Момичето уплашено пищеше,държейки се за раната,от която не преставаше да блика кръв,изгаряше я.
В настоящия момент това беше само спомен.
Само спомен,само спомен,повтаряше си наум Сам,едва сдържайки се да не изпищи.
После със свит стомах се върна към писмото,което все още стоеше в ръцете й.
В последните изречения майка й казваше,че дори не заслужава прошка за това,което е причинила на дъщеря си,изоставяйки я.
След като го прочете,Саманта с още по-треперещи ръце остави писмото на дървената масичка и се сети,че не беше сама.
-Аз...не знам какво да кажа.-поклати изморено глава.Гласът й беше по-скоро жален и печален шепот в пространството,а от очите й се отронваха сълзи.Една след друга се стичаха по бузите й и умираха на устните й,напоявайки ги.-Но как ме намери?-друг въпрос изникна в съзнанието й и тя реши да попита.
Погледна към Тайлър,на когото май също не му беше много лесно,и чак сега забеляза колко грешно привлекателен е.
На светлината се виждаше по-добре-тъмната му,леко разрошена коса,шоколадовите очи,с които пленяваше всекиго,плътните устни,перфектно съчетани с леко изострената форма на лицето му...
Саманта примигна замаяно и й се прииска да се оскубе.
Той й беше брат.Не биваше да гледа така на него.

За по малко от 15-20 минути те се озоваха пред дома на Кас. На пръв поглед думът не се различаваше по нищо от останалите къщички в квартала.И едв али някой бе предположил, че тук живее човек с доста големи финансови съзможности.
.. Кас слезе от колата и направи знак на Джейк да я последва. Влязоха в къщата и Кас се огледа.
-Сам? - Кас се огледа, но след като не видя съквартирантката си влезе в кухнята. Обикновено там намирае билежки от нея, но сега такава нямаше. ВЪрна се при Джейк и му даде кратки насоки - Горе е моята стая тук в дясно е хола и кухнята .. в стаята ми има баня. Ако искаш нещо кажи. - Наддигна се на пръсти го целуна. - Чувствай се като у дома си.

Пристигнахме в дома й сравнително бързо. И по-добре. Мразех да пътувам дълго време.
Къщичката беше ... не толкова голяма, колкото си я представях. Но пък беше симпатична. Когато влязохме, се заех да оглеждам наоколо, докато Кас ми обясняваше кое къде се намира.
- Ясно. Благодаря. - усмихнах се и я целунах.
- Между другото... с кого живееш?
Така де, повика някой, когато влязохме, пък не ми се вярваше да е ... котката й, да речем. Така, че би трябвало да живее с някого...

Докато Кас се "разопаковаше" Джейк се беше заел да оглежда къщичката.
-Живея с една приятелка... Саманта... Която май както винаги е излязла без да каже - промърмори Кас, докато си събуваше обувките. Намъкна се в едни одобни пухкави чехлички и изтича до горния етаж - Ела горе - провикна се Сандра докато правеше опит да се измъкне от роклята си. Грабна първия анцунг който намери и се облече докато чакаше Джейк

Качих се на втория етаж, когато Кас ме повика. Първоначално ми беше малко трудно да се ориентирам къде точно е стаята й, но в крайна сметка я открих.
- Хм... сладко. - усмихнах се, когато я видях в новия й... тоалет. Погледа ми се разходи из стаята й. Определено обичаше зеления цвят...
- И стаята ти е ... зелена. Харесва ми. - засмях се. - Е, предпочитания за филм?

» Касандра Хейл
» Саманта Кроу
» на горещия стол е... Касандра Хейл
» Честит имен ден на Саманта Кроу и Райън Купър!
» Домът на Леонард