Сладкарницата

Брой мнения : 17 Join date : 25.12.2010

Беше късно вечерта. Добре де, не чак толкова късно. Към девет и половина. Да, точно така. Беше към девет и половина вечерта, когато входната врата на жилищната сграда в квартал Бруклин се хлопна. И оттам излезе не кой да е, ами Ема Джоунс - един от най-преуспяващите модели в Америка. Тя беше облечена с не особено подходящи дрехи за сезона, но стилът ѝ беше такъв. Дългите ѝ, слаби крачета напълно невинно правеха малки стъпчици по асфалта. Непокорната ѝ руса коса се вееше на всички посоки, а Ем направи опит да я смири, като я върже на кок, но без особено голям успех.

***

Момичето беше излязло с мисълта, че ѝ се яде нещо сладко. Какво по-добро място от някоя хубава сладкарничка? Красавицата веднага се сети за една и забърза ход. Не след дълго се озова пред вратата на заведението и прекрачи прага му. Лъхна я вълна от топлина. Наистина беше доста уютно. Ема седна на бара, защото, неочаквано, нямаше свободна маса. Моля ?! Как въобще е възможно да няма свободна маса в девет и четиридесет, при това в сладкарница ? Мистерии, колкото щеш. Въздшка. Тежка, при това. Сервитьорката се появи до нея и се усмихна ведро.
- Нещо за пиене? - попита и извади тефтера си от джоба на черната си престилка.
- Не само за пиене, ами и за ядене. Ако може едно капучино. Това ще е засега - съобщи и погледна витрината с тортите. Наистина се изкушаваше да не си вземе една, но нали трябваше да поддържа и без друго перфектната си фигура. А не беше ли дошла точно заради това парче торта, което жадуваше? Мда... Но нещата се променят.
Съвсем скоро, моделката усети и нечие друго присъствие. Обърна се и видя, че мястото до нея беше заето.

Брой мнения : 3 Join date : 30.12.2010

Обичах да се разхождам вечерно време. Така усещах хладния вятър, прокрадващ се пространството, докато над града цареше тъмнината. Вървях по една от по-скътаните, не толкова шуми алеи на града, като от време на време се оглеждах за някое място, което можеше да приюти случайно скитащ се по това време на денонощието човек. И ето че зърнах нещо н далечината. Изглежда беше заведение. Продължих да вървя натам в права линия, водейки се по светлинките отвън. Когато стигнах, видях, че е сладкарница и влязох без много да се чудя. Лека, иронична усмивка се появи на лицето ми. Всичко беше пълно...по това време. Свих рамене и отново се огледах. Видях, че местата на бара бяха свободни. Там имаше само едно момиче. Запътих се и седнах на свободното място до нея, като направих жест на сервитьорката.
- Здравейте, може ли..една кола?
-поръчах си, а момичето кимна и се отдалечи, изгубвайки се между многото пълни масички.
Обърнах се на другата страна, поставяйки ръце на барчето и усетих нечий поглед върху себе си. Извърнах леко глава и видях момичето, чийто поглед бе прикован към мен. Стори ми се, че съм я виждал някъде.
- Познаваме ли се?
-запитах с леко повдигнати вежди.
Кой знае, може би наистина я познавах от някъде, макар че в момента не можех да се сетя от къде..

Брой мнения : 17 Join date : 25.12.2010

Когато Ема се обърна, тя забеляза до себе си едно момче, което ѝ се струваше познато. Прекалено познато.
- Познаваме ли се? - попита я той, сякаш ѝ четеше мислите.
Брей, значи Ем все пак не беше луда.
- Ъм... Ема Джоунс, приятно ми е - подаде ръка русокоската и се усмихна очарователно.
Със сигурност името ѝ му говореше нещо. Нямаше човек в Америка, който да не беше чувал за нея най-малкото, защото беше на корицата на последния брой на списание Vogue. Непознатият придоби леко сепнат поглед и огледа Ем отгоре до долу. Пое ръката ѝ и на свой ред се представи:
- Бенджамин Мичъл.
Е, това вече беше прекалено.
Оо, вярно. Как не се сети? Той беше един доста преуспяваш модел. Беше чула приятелките си да го коментират, но нали Джоунс не си падаше такава, затова просто не им обръщаше внимание.
- Е, какво правиш тук, ако мога да ти говоря на "ти" ? - попита красавицата със същата онази ослепителна усмивка, която накара помещението да засияе.

Брой мнения : 3 Join date : 30.12.2010

Не вярвах, че случайността ще се срещне с един от най-известните модели в Америка, но това пък от своя страна можеше само да ме радва.
Усмихнах се в отговор на нейната ослепителна усмивка, макар че моята една ли можеше да се мери с нейната.
- Ами, просто се разхождах и стигнах до това местенце.
-отвърнах с прости думи и отпих от колата, която сервитьорката вече бе донесла на барчето.
- Ами ти?~вметнах~ Да бе ни да ти се яде сладко и да си решила да си хапнеш тайничко?
-леко повдигнах вежди и се ухилих.
Наистина какво можеше да прави тук един толкова известен модел, като нея?

» Сладкарницата