GGWorld

You know you love me XOXO Gossip girl
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Приятели на форума!
Пет Авг 19, 2011 12:38 pm by Лус

» Търся си гадже
Пон Юли 11, 2011 12:58 pm by vovk_88

» Търся си БФФ
Нед Май 01, 2011 3:39 pm by Бетина Бойдъл

» Бетина Бойдъл
Нед Май 01, 2011 2:23 pm by Леонор Дейвис

» Елена Мурати
Нед Май 01, 2011 2:22 pm by Леонор Дейвис

» Търся семейство
Нед Апр 24, 2011 8:43 pm by Евелин

» Търся си другарче за РП
Съб Апр 23, 2011 2:15 pm by Валъри

» Южния парк
Пет Апр 15, 2011 9:02 pm by Райън Купър

» Чат. vol2.
Пон Апр 11, 2011 9:48 pm by Райън Купър

Приятели









Share | 
 

  Паркът

Go down 
АвторСъобщение
Касандра Хейл
Модератор
avatar

Брой мнения : 196
Join date : 11.12.2010
Age : 23
Местожителство : soмewhere i beloнg ... ♫

ПисанеЗаглавие: Паркът   Съб Дек 11, 2010 8:07 pm

Spoiler:
 
Паркът. Едно от най-красивите и спокойни места в Бруклин. Място което винаги бе пълно с живот, вечеслие... любов. Място подходящо за кратки разходки, пикници и срещи
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Саманта Кроу

avatar

Брой мнения : 378
Join date : 12.12.2010
Age : 23
Местожителство : Somewhere near you...

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Пет Дек 17, 2010 9:04 pm

Слънцето вече се скриваше зад хоризонта,а залязващите му лъчи обагряха кристалното синьо небе в бледи оттенъци на червеното,като едновременно достигаха и до покрайнините на Ню Йорк.
Именно в този град,по-точно в квартал Бруклин Саманта се разхождаше сама из парка,осветен от лампите по алеите,които хвърляха светлините си върху шоколадовата коса на момичето.
Вятърът вееше,хващайки изсъхналите листа по земята във водовъртежен танц,като същевременно с това правеше опитите на Сам за виждане на нещо почти невъзможни-играеше си с косите й,рошеше ги пред лицето й.
Но нищо от това нямаше значение за момичето,което бе прибрало бледите си ръце в джобовете на дебелото си палто,стигащо до прасеца й.
Тя се наслаждаваше на зимния сън на природата,на тишината и спокойствието,които царяха в този час,когато мракът се спускаше над града,давайки начало на нощния живот.Е,това определено не беше по вкуса на Саманта.Затова и беше в този парк-едно малко и уединено местенце,където човек може да остане насаме с мислите си.Не че Сам имаше огромно желание да прави това.
Не искаше дори да си спомня за ужасяващите неща,които беше преживявала в Англия,за побоищата,нанесени от баща й,за цялата болка,която беше изпитала там.
Не,това беше минало,което не биваше да бива пробуждано.Сега имаше значение само настоящето.
Сам се усмихна леко,мислейки си,че може би в Ню Йорк не е толкова лошо,че може би ще успее да се оттърси от миналото си и ще започне нов живот.Може би.
Чернокоската вървеше с умерена крачка по алеите,осветени от лампите,а вятърът закачливо щипеше бузите й.
С наведена глава,зареяна в мисли за настоящето и бъдещето,за всичко,което можеше да й се случи,Саманта не видя,че към нея се приближава човек.
Усети само сблъсъка на телата им.
-Съжалявам много.-каза объркано Сам,като примигна и се усмихна нервно.-Не Ви видях.-извини се тя и огледа непознатия.
Мъждивата светлина от лампите не помагаше особено,но момичето успя да види чаровната усмивка,която се беше разляла по лицето на момчето.
Беше зашеметяваща.
-Аз...съм Саманта.-представи се след няколко секунди зяпане Сам и извади едната си ръка,за да се здрависат.
Имаше нещо в това момче,което я привличаше като магнит.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Аксел Милър

avatar

Брой мнения : 98
Join date : 12.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Нед Дек 19, 2010 11:27 am

След като минах през дома ми, за да се преоблека и за да си оправя багажа, реших да посетя кварталния парк на Бруклин. Времето беше прекрасно, въпреки че ставаше леко хладно. Поради тази причина нямаше много хора и мажех да остана сам с мислите си, които обаче никак добра компания нямаше да се окажат. В главата му навлизаха спомени, които разкриваха като на филмова лента живота му, един празен и безсмилен живот, несподелен с никого.
Исках тези мои мисли да напуснат главата ми, затова се огледах настрани. Слънцето бавно падаше зад хоризонта и оцветяваше небето в алени краски. Само вятъра нарушава тази хармония и тишана, но и в него имаше красота. Как танцуваше с падналите листа. Очите ми се насълциха от брулещия вятър. Нищо не виждах. Явно трябваше да се прибирам, но тъкмо тогава се случи нещо, което преобърна деня ми доста. Както си вървях забързано, усетих сблъсък с някого. Когато отворих очи, видях че това беше едно крехко момиче и добре, че удара не беше силен, защото сигурно щеше да падне.
- Ааа не, аз се извинявам не гледам къде вървя. - напрегнато казах.
- Приятно ми е и на мен да се запознаем, аз съм Аксел. - усмихнах `и се, защото беше привлекателна на тази светлина от лампите по алеята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Саманта Кроу

avatar

Брой мнения : 378
Join date : 12.12.2010
Age : 23
Местожителство : Somewhere near you...

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Нед Дек 19, 2010 8:19 pm

Саманта пое ръката на тъмнокосото момче,при което тръпки преминаха през цялото й тяло.
Не,не й беше студено,нито Аксел я плашеше.Това бяха тръпките на привличането.
Те минаваха като ураганен вятър през Сам,нагорещяваха кръвта й,караха бледа руменина да се разлее по бузите й и сърцето й да бие бясно,едва успявайки да се задържи в гръдния й кош.
Беше странно,наистина странно.Та те току-що се запознаха.И все пак,още в мига,щом го направиха,Саманта знаеше,че това няма да е последната им среща,нещо вътре в нея се обаждаше и уверяваше момичето,че Аксел ще има голяма роля в живота й за напред.
Доста налудничаво.
Брюнетката се усмихна свенливо,дълбоко поемайки си дъх,осъзнавайки,че е забравила да диша,от което леко й се зави свят.
-Какво правиш толкова късно в парка?-попита отвеяно Сам,а усмивката не слизаше от лицето й,макар въпросът да не беше особено подходящ за момента.
Когато погледнеше в запленяващите очи на Аксел или се наслаждаваше на прекрасната му усмивка,сякаш се озоваваше в паралелна реалност,в която тя се чувстваше най-щастливото момиче на света.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Аксел Милър

avatar

Брой мнения : 98
Join date : 12.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Вто Дек 21, 2010 7:48 pm

Когато я хванах за ръката, усетих през тялото ми да преминава електричество, което ме разтресе. За пръв път изпитвах такова нещо и ми беше странно, какво може да е. Но скоро разблах - това бяха вълни на привличане.
Лицето на момичето придоби красива форма, защото се поями една много сладка усмивка, която все едно накара вятъра да утихне.
Точно тогава той наистина утихна и вече не ни пречише да се видим. Косите на Сам не покриваха лицето и то можеше да си покаже с пълния си блясък.
Тя изтреля някакъв въпрос, който наруши красивия момент. Не го чух затова я помолих да го повтори.
- А ами от скоро съм тук и реших, че трябва да се поразходя и да разгледам. Пък и не мисля, че е толкова късно, едва 8 е!? - погледнах часовника си, за да съм сигурен.
След малко мълчание `и казах:
- Е същото мога да ти попитам и аз? - и `и се усмихнах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Саманта Кроу

avatar

Брой мнения : 378
Join date : 12.12.2010
Age : 23
Местожителство : Somewhere near you...

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Сря Дек 22, 2010 9:40 pm

Саманта погледна Аксел в тъмните му шоколадови очи и пропадна дълбоко в тях-като бездна,от която нямаше как да излезе.Не че искаше.
Да стои неподвижно като статуя и да се взира хипнотизирано в очите му...Сам можеше да прави това цял ден и то с най-голямо удоволствие.
След няколко секунди втренчено зяпане в очите на Аксел,момичето се осъзна и разклати леко глава в опит да се върне в реалността,при което непокорните й,чупливи коси се разтелиха по рамената й.
"Извинявай,че се втренчих в теб като овца.По принцип не го правя."-да,това беше най-подходящото извинение,но не можеше да го изтреля ей така,нали?Щеше да е неловко.
-О,ами...обичам разходките,когато е по-спокойно и няма много хора.А и сега е по-красиво.Природата по това време на денонощието изглежда по-непокътната...-изпадна във философски разсъждения Саманта,вместо да каже просто,че обича да се разхожда през нощта.Когато беше притеснена,наистина бълваше глупости.
Сам само се усмихна вяло,след което прибра един, паднал пред очите й кичур,зад ухото си с нервно и рязко движение,след което отново се загледа в Аксел,чието лице бе озарено от блестяща усмивка.
В този момент нещо в Саманта се пречупи-цялото въздържание,всички обноски,които имаше рухнаха като крехко стъкло.
Не можеше да се въздържа повече,страстта в нея вземаше връх,стигайки до последната й костица.
С това първичното надделя и Сам се приближи към момчето с нервна крачка,след което се надигна и сключи треперещите си ръце между врата на Аксел,страстно и настоятелно сливайки устните си с неговите.
Целувката беше върховна,караше хиляди чувства да експлодират в Саманта-адреналин,страст,похот и какво ли още не.
Разливаха се с бясна скорост по цялото й тяло,а тя не можеше да стори нищо,за да спре това.
Целувката бе толкова желана,колкото и шокираща.
-Много съжалявам.-изстреля Сам,след като осъзна какво е направила.
Пристъпи засрамено няколко крачки назад и сведе поглед надолу,виновно гризейки долната си устна,а бузите й буквално пламнаха.
Искаше да се удари с една тухла с въпроса"Какво ти става,по дяволите?!?!?!". Беше толкова засрамена,че не смееше да погледне Аксел.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Аксел Милър

avatar

Брой мнения : 98
Join date : 12.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Пет Дек 24, 2010 9:01 am

Доста странно ме гледаше Сам и от това малко ме побиваха тръпки. Никога не са ме гледали толкова втренчено. Е вулно само момчета, с които след трийсет секунди се сбивахме. Но тя първо не беше момче и второ нямаше как да се случи същото.
Загледах се в нея и аз и видях, колко е хубава и различна от другите, с коиот съм бил. Не знам какво ме наведе на тази мисъл, явно не ми беше безразлична, а аз на нея не знаех и май исках да разбера.
Неможех да спра да се усмихвам и дори че заболя устните от това хилене без причина. Тогава се случи нещо, което много малко или почти със сигурност не очаквах да се случи и то само няколко минути до час от запознанството ни.
Целувката, която последва и всичко останало около нея, беше великолепно. Усетих нещо което не бях усещал с никое друго момиче - страст, но не само сексуална, ами и често любовна, която липсваше при другите момичета, с които съм бил. Те искаха само секс, но за Сам съм абсолютно сигурен, че не е това.
След нея беше доста конфузно. Тя дори наведе поглед като малко дете, което е направило някаква беля. Не знаех какво мога да направя, а може би само това, което щеше да последва, би било най-добре.
Приближих се до нея, хванах я за двете ръце, тогава тя вече ме погледна в очите и видях колко са красиви, като диаманти. Тогава сложих ръцете `и около врата ми, а моите я обвиха около кръстта. След това последва нещо, което много ми хареса, а именно целувката, която дори не подозирах, че ще се окаже по-страстна, по-добра, по-кипяща от предишната.
Харесваше ми да я целувам и доста време задържах устните си въргу нейните.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Саманта Кроу

avatar

Брой мнения : 378
Join date : 12.12.2010
Age : 23
Местожителство : Somewhere near you...

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Вто Дек 28, 2010 10:51 am

Саманта се притисна плътно към топлото тяло на Аксел,като не отделяше устните си от неговите...толкова сладки и разкошни.
Момчето събуждаше у Сам отдавна заспали,дори дълбоко погребани чувства.
Никой досега не я беше карал да се чувства...жива.
Толкова години беше прекарала в едно сиво ежедневие,луташе се в монотоността на живота,който сякаш не бе неин-някой друг го управляваше,а тя се носеше по течението.
Гледаше да страни от хората,затваряше се все по-дълбоко и по-дълбоко в себе си,оставяйки се всички несгоди да я залеят като вълна и да я удавят.
С течение на времето Сам се бе превърнала в едно затворено,мълчаливо момиче,което се луташе между миналото и настоящето,търсейки искрица надежда за по-добро бъдеще.
Именно затова и се беше погрижила чувствата и емоциите да бъдат дълбоко погребани някъде в най-затънтените дълбини на душата й.До сега.
Аксел успя да направи невъзможното- да върне вече забравените емоции у Саманта.
Помогна й да възкръсне като феникс,надигащ се над пепелта и останките на миналия живот.
В момента в душата на момичето се блъскаха всички емоции,които тя беше блокирала,бушуваха като море по време на буря.
А това я плашеше.
С рязко и непохватно движение,което едва не доведе до падане по гръб,Саманта прекъсна вълшебната целувка,отдръпвайки се назад.
-Съжалявам!Това беше грешка.-с треперещ глас каза момичето,а в очите й напираха сълзи.
След това се обърна назад и побягна в нощта,изгубвайки се в тъмнината.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Аксел Милър

avatar

Брой мнения : 98
Join date : 12.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   Сря Дек 29, 2010 1:20 pm

От няколко минути се познаваха, но Сам много му допадна. Все пак той не целува всяко момиче за щяло и нещяло. След приказните целувки, които си размениха и чувствата, които бушуваха и в двамата, последва нещо, което изненада и обърка Аксел. Сигурно е объркана - помислих си аз, когато тя се отдръпна от мен и избърбори едно съжелявам. Аксел едвам долови гласа, тих и затъпен във вече дошлата нощ, но за сметка на това видя ясно красивите и очи, в които напираха сълзи. Той тъкмо да попита, защо има сълзи в очите `и, тя се обърна назад и побягна някъде в нощта.
Момчето не знаеше какво да направи. Мозъкът му казваше да не тръгва след нея, защото е объркана и има нужда от време, а сърцето беше на друго мнение - то викаше на Аксел да последва момичето и да не допусне да си тръгне от живота му. Той избра втория път и тръгна след нея, без да се замисля много, просто следваше истинктите си и аромата на нейния парфюм.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Паркът   

Върнете се в началото Go down
 
Паркът
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
GGWorld :: Ню Йорк Сити :: Кварталите :: Бруклин-
Идете на: