Къщата на семейство Ууп

Вечерта си бех легнала късно,а когато отворих очи и погледнах часовника беше 11:58. Беше рано,много рано. Станах бавно от голямо легло и облякох свтло-лилавия си халат. Не си направих грижата да оправя леглото,а направо излязох от стаята си. Тръгнах да слизам по стълбите,когато видях,че вратата е отворена и до нея има кашони. Когато вече бях слязла на първия етаж,баща ми влезе,като носеше още кашони:
-Татко?..Какво става - Попитах аз,а Джак (така се казва баща ми) ме погледна,целуна ме по челото и каза:
-Добро утро,Рири!..След малко идваме!
-Идвате?..С кого? - Татко излезе и вратата се затвори,отидох в кухнята и видях майка ми - Лилия тъкмо вадеше нещо от фурната:
-Добро утро слънце!..Надявам се си гладна? - Аз я погледнах очудена,след което отместих поглед върху масата,където вместо три,имаше четери чинии и прибори:
-Мамо,какво става? - Очудена запитах аз,а тя ме погледна и каза:
-По-добре върви се облечи,не искам Лус да те сварва така!
-Да ме сварва кой? - Отново се зачудих и чух баща ми да говори на някого.Когато се обърнах на прага на кухнята стояша баща ми и русокосо момиче..

Момичето срещу мен се здрависа със майка ми.Аз още стоях потресена посредата на кухнята и незнаех какво става.Накрая баща ми дойде до мен,посочи момичето и каза:
-Това е Лус или Лусинда!..-Той отново отиде до нея и ѝ каза: -А това е Ариана или Ари!..Рири..това е сестра ти Лус! - Той се усмихваше,след което отиде до майка ми и я прегърна през кръста.Двете със момичето седяхме една срещу друга и никоя не казваше нищо.Крещях на ум: "СЕСТРА!!..КаК Е ВЪЗМОЖНО???".. но не изрекох тези думи на глас.Накрая ѝ казах:
-Здравей!-Не видях дали се усмихна или нещо,защото веднага наведох глава и избягах от кухнята:
-Ариана!..Ела тук!-Чух гласа на баща си,но не се върнах.Вече бях на горният етаж,когато усетих ръка:
-Ари..спри!-Баща ми ме гледаше със кафевите си очи: - Рири..слез,моляте..всичко ще ви обесня!
-Само да се облека и ще сляза. -Казах със леден глас и влязох във стаята си.Не бързах да се облека,но бях готова след 15 минути.Сресох се,сложих си спирала и чер молив и ето,че вече бях готова.Погледнах се във едно от големите огледала и въздъхнах тежко.Оражевата туника,черният клин,и оранжевите токчета бяха перфектни,но вътре сърцето ми се беше свило на топка.Поех си дълбоко въздух и слязох надолу по стълбите.Токчетата отекваха из къщата.Когато се появих на прага в кухнята всички бяха седнали:
-Ари..ела седни до мен и до сестра си! - Майка ми се беше ухила до уши и ми посочи мястото до нея.Помислих си: "Сестра!..Надали ще мога да го приема някога".. и все пак отидох и седнах..

Стоях и си мислех:"Не стига,че от нищото се озовах със СЕСТРА,ами сега и в стаята ми ще спи"
-В стаята ми няма място!..Забравихте ли?-Погледнах надменно Лусинда,а тя не ми отвърна:
-Всъщност имаш две легла в стаята забрави ли?..Твоето и едно на което си слагаш дрехите! - Баща ми ме скастри,а аз се ядосах и казах:
-А сега къде ще си слагам нещата? - Майка ми ме погледна яростно и каза:
-Може би ще е по добре да започнеш да ги прибираш в гардероба.. - Прекъснах я посреата на изречението и я поправих:
-Дрешник,не гардероб а дрешник!
-Е,тогава има повече място.-Баща ми се намеси без някой да го е питал:
-Ариана..не ме интересува къде ще си прибираш парцалите,но докато стаята на Лус не стане готова тя ще спи при теб! - Майка ми беше станала на крака.Аз се ядосах и също станах:
-Ако дрехите на Луиза,или Лусинда,или както там беше са парцали,то моите не са! - Завърших аз и избягах нагоре по стълбите:
-Ариана Ууп..веднага ела тук! - Чух гласа на баща си да ме вика,но не слязох,а само се обърнах:
-Каквото и да ми казваш..тя не ми е сестра и никога няма да бъде! - Постарах се да го кажа силно за да може и "сестра ми" да ме чуе:
-Ако още веднъж те чуя да говориш тези глупости..ще те изхвърля от този дом! - Баща ми беше не по-малко ядосан от мен.Той отново отиде във кухнята,а аз се качих в стаята си и тряснах вратата.След малко някой почука.Не отговорих и врата се отвори плахо.Беше Лус..

Погледнах я надменно и отвърнах хладно:
-Попринцип не,но заради нашите ще ти кажа да! - Лус плахо пристъпи напред и затвори вратата след себе си.Оставих телефона си на леглото до мен,станах пред Лус и ѝ казах:
-Слушай ме внимателно!..Не си ми сестра и никога няма да бъдеш.Имах сестра,но тя..тя..тя почина.. - Изричайки тези думи очите ми се насълзиха,затових ги за секунда и въздъхнах тежко,след което продължих: - Ще ти освободя част от стаята и ще се опитам да не съм толкова груба,но не обещавам и последно: Ще те изведа на пазар,на фризьор и на гримьор.Предполагам,че заради нашите всички ще разберат,че си ми нещо като сестра. - Млъкнах а момичето..

Изненадах се.
- Чакай.. искаш да излезем заедно на пазар? - попитах.
- Да не си глуха?
Погледнах скептично, но се отказах да се заяждам.
- Хайде, приготвяй се, за да тръгваме! - каза Ариана и започна да се оглежда в огромното огледало на стената.
- Ами.. - олюлях се напети, оглеждайки се. - Аз съм готова.
- Тогава да тръгваме - взе някаква малка черна чантичка от "леглото-гардероб" и телефона си и тръгнахме.
- Виж.. Ариана.. - започнах.
Умълчах се, но тя не ме прекъсна и продължих.
- Съжалявам за сестра ти.. - натъжих се. - Знам какво е да загубиш близък човек.
Ариана отново не отговори, а и не исках да задълбавам болезнени теми.
- Къде отивате? - чух подозрителния глас на Джак, а когато го видях, беше вдигнал едната си вежда.
- О, тъкмо отивахме на пазар, не ни чакайте за вечеря! - усмихна се някак фалшиво.. Рири.
- О, това е чудесно, започвате да се сприятелявате, а?
- Да, да, все тая - измърмови оттегчено Ариана. - Да тръгваме.